Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Даниил Хармс - Случаи (part 1)
литера-туряblondie написа
Писмо

Скъпи

Никандър Андреевич,

получих писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе.

Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам ­ наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.

25 септември и октомври 1933 година

Черна вода


Андрей Семьонович се изплю в чашата с вода. Водата мигом почерня. Андрей Семьонович присви очи и се втренчи в чашата. Водата беше съвсем черна. Сърцето на Андрей Семьонович се разтупа.

В това време кучето му се събуди. Андрей Семьонович отиде до прозореца и се замисли.

Изведнъж нещо голямо и черно прехвърча покрай лицето на Андрей Семьонович и излетя през прозореца. Беше кучето му, което се носеше като врана към покрива на отсрещната сграда. Андрей Семьонович клекна и започна да вие.

В стаята тичешком нахлу другарят Попугаев.

­ Какво ви е? Да не сте болен? ­ попита другарят Попугаев.

Андрей Семьонович мълчеше и си търкаше лицето с ръце.

Другарят Попугаев надникна в чашата, оставена на масата.

­ Какво сте налели тук? ­ попита той Андрей Семьонович.

­ Не знам ­ каза Андрей Семьонович.

Попугаев моментално изчезна. Летейки, кучето влезе обратно през прозореца, легна на предишното си място и заспа.

Андрей Семьонович се приближи до масата и изпи почернялата вода.

И му стана светло на душата..

21 август [1934]



Бунт

­ Пийте оцет, господа, ­ рече Шуев.

Никой не реагира.

­ Господа! ­ повиши глас Шуев. ­ Предлагам ви да пиете оцет!

От креслото се надигна Макаронов и каза:

­ Приветствам идеята на Шуев. Хайде да пием оцет.

Растопякин каза:

­ Аз не ща да пия оцет.

Настъпи мълчание и всички погледнаха към Шуев. Шуев седеше с каменна физиономия. Не беше ясно какво си мисли.

Минаха три минути. Сучков се изкашля в шепа. Ривин си почеса устата. Калтаев си поправи вратовръзката. Макаронов си помръдна ушите и носа. А Растопякин, излегнат в креслото, гледаше уж равнодушно в камината.

Изтекоха още седем-осем минути.

Ривин стана и излезе от стаята на пръсти.

Калтаев го сподири с поглед.

Щом Ривин затвори вратата след себе си, Шуев каза:

­ Така. Бунтовникът си отиде. Да върви по дяволите.

Всички се спогледаха учудено, а Растопякин вдигна глава и се втренчи в Шуев.

Шуев каза строго:

­ Който се бунтува, е негодник!

Сучков предпазливо, под масата, сви рамене.

­ Що се отнася до оцета, аз съм за ­ тихо каза Макаронов и погледна Шуев с очакване.

Растопякин изхълца, смути се и почервеня като момиче.

­ Смърт на бунтовниците! ­ изрева Сучков и оголи почернелите си зъби.





Кариерата на Иван Яковлевич Антонов

Това се случило още преди революцията.

Жената на един търговец се прозяла и в устата є влязла, летейки, кукувица.

Търговецът дотичал на помощ на съпругата си, моментално съобразил каква е работата и постъпил по най-остроумния начин.

Оттогава той се прочул сред жителите на града и бил избран в Сената.

Но като изкарал близо четири години в Сената, една вечер нещастният търговец се прозял и в устата му влязла, летейки, кукувица.

Жена му дотичала на помощ и постъпила по най-остроумния начин.

Славата за нейната находчивост плъзнала из цялата губерния и жената на търговеца била откарана в столицата да я покажат на митрополита.

Като изслушал дългия є разказ, митрополитът се прозял и в устата му влязла, летейки, кукувица.

На канския му вик се отзовал Иван Яковлевич Григориев и постъпил по най-остроумния начин.

Заради това Иван Яковлевич Григориев бил прекръстен на Иван Яковлевич Антонов и бил представен на царя.

Тъй че сега става ясно по какъв начин Иван Яковлевич Антонов е направил кариера.

8 януари 1935 година





Непредвиден гуляй

Веднъж Антонина Алексеевна удари мъжа си със служебния печат и омаза челото му с печатарско мастило.

Дълбоко оскърбеният Пьотър Леонидович, мъжът на Антонина Алексеевна, се заключи в банята и никого не пускаше вътре.

Но наемателите на комуналната квартира, които изпитваха остра нужда да влязат там, където беше Пьотър Леонидович, решиха да разбият заключената врата.

Като видя, че работата му е спукана, Пьотър Леонидович напусна банята, прибра се в стаята си и легна на кревата.

Но Антонина Алексеевна беше решена да преследва мъжа си докрай. Накъса хартия на малки парченца и посипа с тях легналия на кревата Пьотър Леонидович...

Вбесеният Пьотър Леонидович изхвърча в коридора и започна да дере тапетите.

Наемателите се скупчиха около него и като видяха какви ги върши нещастният Пьотър Леонидович, се нахвърлиха отгоре му и му скъсаха жилетката.

Пьотър Леонидович се спусна към домоуправителя.

В това време Антонина Алексеевна се съблече гола и се скри в един сандък.

След десет минути Пьотър Леонидович се върна заедно с домоуправителя.

Като не откриха жената в стаята, домоуправителят и Пьотър Леонидович решиха да се възползват от свободния терен и да си пийнат водчица. Пьотър Леонидович се нагърби със задачата да достави пиенето от магазина на ъгъла.

Тъкмо излезе и Антонина Алексеевна се измъкна от сандъка и се появи чисто гола пред домоуправителя.

Потресеният домоуправител скочи от стола и се втурна към прозореца, но като видя яката снага на младата двайсет и шест годишна жена, изпадна в див възторг.

В този момент Пьотър Леонидович се върна с литър водка.

Като видя какво се върши в собствената му стая, Пьотър Леонидович сбърчи вежди.

Но съпругата му Антонина Алексеевна му показа служебния печат и той начаса се успокои.

Антонина Алексеевна изяви желание да вземе участие в разпивката, но непременно чисто гола и при това седнала връз масата, а там, както се предполагаше, щяха да сложат и мезе за водката.

Мъжете седнаха на столовете, Антонина Алексеевна седна на масата и гуляят започна.

Не може да се приеме за хигиенично гола млада жена да седи на маса, на която се яде. При това Антонина Алексеевна беше доста пълна и не особено чистоплътна жена, тъй че стана дявол знае какво.

Скоро обаче всички се напиха и заспаха: мъжете на пода, а Антонина Алексеевна на масата.

И в комуналната квартира се въдвори тишина.

22 януари 1935 година



Интимното преживяване на един музикант


Нарекоха ме изверг.

Така ли е?

Не, не е така. Няма да привеждам доказателства.

Чух как жена ми говореше в телефонната слушалка на някой си Михюс, че съм глупав.

По това време бях под кревата и не се виждах.

Ох! Какво ми беше в този момент!

Искаше ми се да скоча и да изкрещя: “Не, не съм глупав!”

Представям си какво щеше да стане!

Пак си седях под кревата и не се виждах. Затова пък самият аз прекрасно видях какво направи с жена ми същият този Михюся.

Днес жена ми отново прие този Михюся.

Започвам да си мисля, че в очите на жена ми минавам на заден план.

Михюс дори тършува в чекмеджетата на писалището ми.

Самият аз бях под кревата и не се виждах.

Пак бях под кревата и не се виждах.

Жена ми и Михюся си приказваха крайно неприятни неща за мен.

Не се стърпях и им викнах, че са пълни лъжци.

И ето вече пети ден, откак ме набиха, а кокалите още ме болят.

[1935?]



Рицар

Алексей Алексеевич Алексеев беше истински рицар. Така например веднъж, като видя от трамвая как една дама се спъна в бордюра и изпусна стъкления абажур за настолна лампа, който тутакси се счупи, Алексей Алексеевич, в желанието си да помогне на тази дама, реши да се пожертва, скочи от трамвая в движение, падна и си разцепи муцуната в един камък. Друг път, като видя как една дама, прескачайки оградата, си закачи полата за пирон и не можеше да помръдне ни напред, ни назад, Алексей Алексеевич така се разтревожи, че от вълнение си изби с език два предни зъба. С една дума, Алексей Алексеевич беше истински рицар, при това не само спрямо дамите. С изумителна лекота той можеше да пожертва живота си за Вярата, за Царя и Отечеството, което и доказа през 14-а година, в началото на германската война, когато с вик “За родината” се хвърли от прозореца на третия етаж. Остана жив по някакво чудо, като се отърва с незначителни контузии, и като изключително ревностен патриот скоро след това беше изпратен на фронта.

На фронта Алексей Алексеевич се отличи с небивало възвишени чувства и всеки път, когато произнасяше думите “знаме”, “фанфари” или дори само “еполети”, по лицето му пробягваше сълза на умиление.

През 16-а година беше ранен в слабините и отзован от фронта.

Като инвалид I група Алексей Алексеевич беше пенсиониран и се възползва от свободното си време, за да излее на хартия патриотичните си чувства.

Веднъж, докато си говореше с Константин Лебедев, Алексей Алексеевич изрече любимата си фраза: “Пострадах за родината и загубих мъжествеността си, но съществувам поради силата на убеждението на своето задно подсъзнание.”

­ Глупак! ­ рече Константин Лебедев, ­ най-голяма услуга на страната може да направи само ЛИБЕРАЛЪТ.

Необяснимо защо тези думи се загнездиха дълбоко в душата на Алексей Алексеевич и ето че през 17-а година той вече се наричаше либерал, чиито мъжки атрибути пострадали в името на отечеството.

Алексей Алексеевич прие революцията с възторг, макар че беше лишен даже от пенсия. Известно време Константин Лебедев го снабдяваше с тръстикова захар, шоколад, сланина и булгур. Но когато Константин Лебедев изведнъж изчезна в неизвестна посока, на Алексей Алексеевич му се наложи да излезе на улицата и да проси милостиня. Отначало Алексей Алексеевич протягаше ръка и казваше: “Дайте, за Бога, на пострадалия с мъжкото си достойнство за отечеството.” Но това нямаше успех. Тогава той смени думата “отечество” с думата “революция”. Но и това нямаше успех. Тогава Алексей Алексеевич съчини революционна песен и щом видеше на улицата човек, способен, според него, да даде милостиня, правеше стъпка напред и с гордо вдигната глава запяваше:

На барикадите

ний всички ще излезем!

За свободата

ще осакатеем и умрем!

И буйно, по полски потропвайки с ток, Алексей Алексеевич протягаше шапка и каззваше: “Дайте милостиня, за Бога.” Това помагаше и той рядко оставаше гладен.

Всичко вървеше добре, но ето че през 22-ра година Алексей Алексеевич се запозна с някой си Иван Иванович Пузирьов, който търгуваше с олио на Сенния пазар. Пузирьов покани Алексей Алексеевич в едно кафене, почерпи го с истинско кафе и, дъвчейки баничка, му заразправя за някаква оплетена работа. Алексей Алексеевич разбра само това, че и той трябва да направи нещо, за да получава от Пузирьов скъпоценни хранителни продукти. Алексей Алексеевич се съгласи и Пузирьов веднага, един вид като поощрение, му напъха под масата две пакетчета чай и кутия цигари “Раджа”.

От този ден Алексей Алексеевич всяка сутрин отиваше на пазара при Пузирьов, получаваше от него някакви документи с нечетливи подписи и безброй печати, вземаше си шейната, ако беше зима, или ръчната си количка, ако беше лято, и потегляше според указанията на Пузирьов към разни учреждения. Там показваше документите и получаваше някакви сандъци, които натоварваше на шейната или количката си и вечерта доставяше в жилището на Пузирьов.

Но веднъж, докато Алексей Алексеевич влачеше шейната си към дома на Пузирьов, към него се приближиха двама души, единият от които с военен шинел, и го попитаха: “Вие сте Алексеев, нали?” След това качиха Алексей Алексеевич в автомобил и го закараха в затвора.

Алексей Алексеевич не разбра нищо от разпитите и през цялото време повтаряше, че е пострадал за революционната родина. Въпреки това беше осъден на десет години заточение в северните части на родината. Като се върна през 28-а в Ленинград, Алексей Алексеевич се захвана с предишния си занаят. Застанал на ъгъла на булевард “Володарски”, той гордо вдигна глава, потропна с ток и запя:

На барикадите

ний всички ще излезем!

За свободата

ще осакатеем и умрем!

Но още преди да го допее за втори път, беше откаран в закрит автомобил някъде по посока на Адмиралтейството. Повече не го видяха.

Та това е кратката повест за живота на доблестния рицар и патриот Алексей Алексеевич Алексеев.

[1935?]

Бележка: blondie: взето оттук: http://fakelexpress.com/texts/f4-2000/f4-2000-harms1.htm
Публикувано на 19-09-2008 @ 11:22:30 EEST от blondie
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: литера-туря
· търсене в статии от: blondie


най-четената статия в: литера-туря:
Приказка за дърваря, трите му брадви и двете му жени

рейтинг на статия
средна оценка: 3.31
Гласове: 16


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

Свързани теми

литера-туря

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?