| Истории с почти очакван край |
 Sonic написа
"Коциту си имъши три деца."
Явно това не е очевадно, но е твърдение, което ние няма да оспорваме.
Коцето беше мъж от европеидната раса, но с явно изразен балкански вид.
( Както и да се мъча да ви го обяснявам това - ако не сте му земляци - едва ли ще го раберете. )
Сутрин той рано ставаше от леглото си , и отиваше да практикува древна бойна техника - наричана по нашите земи - "ДоЕНе на КраВи",
след това търпеливо прецеждаше резултата от труда си в съдове от 10 литра , и след като изпуши една натъпкана цигара с тютюн и мЕтлЪ ( както по онзи край наричаха Канабиса )
се отправяше на пътешествие , дърпайки триколната си колична друсаща 3 такива млечно пълни съда.
- Днес той е на стачка, а следващата история няма нищо общо с него !
Проблематиката на пубертетите се крие главно във влеченията им към противоположния пол, и желанието им да изпъкнат пред него.
Желанието им - да покажат , колко са по-красиви, по-шарени, по-умни от евентуален или текущ конкурент.
Според последни проучвания това си им временно психично състояние е продиктувано на по-късен етап чисто от Самовлюбване.
- Отново следващата история няма да има нищо общо и с това !
Османчо бе кварталния клошар. По цял ден ровеше из кошовете, събираше каквото сръчните домакини бяха преупотребили , и мъжете без време не бяха скатали из гаражите, и го връщаше на отпадъци.
Всеки дей извършвайки тази дейност Османчо ( така бе записан по паспорт ) успяваше да спести за парче хляб и сирене ( ама от това - което магазинерите изхвълят след като се е вмисрисало като показно на витрината ),
и ги носеше тез чудеса на жена си Халина, която пък на свой ред му запържваше сиренцето върху филий хляб и свикваше децата около масата.
Толкоз много вечери - все така те процедираха. Толкоз много вечери те гледаха телевизия докато се унесат в дрямка. Толкоз много вечери телевизорът им съскаше на празен канал пред заспалото семейство. Толкоз много вечери плазменият им телевизор за 4000 лв, събрани каде от предизборни раздавки, каде от крадени вещи гореше по 400 вата на час електроенергия, която те никога не бяха плащали.
- По-долната истори , съвсем не е по-долна , но отново не е свързана ни с предходните, ни с тази !
Павлина работеше като зъботехник.
Викаха и съседите "Кака ти Павла - белия зъб" , за което тя естественно не беше и чувала.
Ден подир ден тя оправяше проблемите на хората свързани с занаята и.
На пръв поглед тя нито беше красива, нито беше чаровна, нито пък се изразяваше културно, но пък в ръцете си - държейки "ръмжалото" твореше красоти в вече закъсали усти.
Тя никога не можа да се снабди с лазерната апаратура от Френското списание , което се въргаляше от 2 година на пода в чакалнята и, нито успя да посети Гренландия за да се наслади на чистия полъх ( за разлика от работата в кабинета и ), нито си оправи своите собственни зъби, но имаше 387 души чакащи за услугите и. 387 души всеки момент с възможност да се появят на опашка пред врата и , и да затръпнат - кой от вълнение, кой от притеснение, кой пък от чиста уплаха.
- За сега и таз история се отделя, като напълно отделна, нямаща нищо общо - ни с по-горните, ни с по-долните !
Кучката Роси - така и викаха майсторите зидари днес беше особенно щастлива.
Откритието на деня беше в една шахта.
Точно преди час от там беше минала стоковата кола за месарницата, ама нещеш ли - шахтата днес беше без капак, и при удара завързаните с "Сезал" задни врати се отвореха и изпадна част от стоката. Парче пушен врат се стропли на земята и изцапа с нечистотии. Стоковеда изказвайки благодарности със странни нотки, и същевременно молейки се на 11 божества и сили да не е счупена предната ос ритна от яд строплилото се късче бивше прасе, и то се зарови в виновната за злоополуката шахта.
"Роси , Роси - яла къци ... къци" подмолно изказа тез слова бай Коста "Мисирина" с явно изразен завидлив поглед към откритието на бедното създание. Минути след казаните слова той промени погледа си , избисти му се някак си, върна се към реалността с думите "ах майка ти шейба мастия такава !". С тез заклинателни речи , проинесени с особенно грубоват и ядосан тон , той прокуди кучето от пътната лента.
Миг по-късно Роси беше при кученцата си , разделяйки откритието си с тях.
- Не намирам сходство с историите по-горе, по-долу - също !
На мегдана в град Ролково се бяха събрали днес тумба от избиратели.
Изборен ден беше в Ролково. Две коли с "лесни номера" се бяха запрели и блокирали пътя към подиума окрасен с знамена на така велика партия.
Двете коли бяха празни, но си личеше по лицата на хората, че хората, които са ги изпълвали са наоколи. Кмета щеше да чете слово пред избирателите си.
Нов кмет беше - никой не бе го виждал, никой, абсолютно никой ! Но се занеше че за него трябва да се гласува. Задължение ! Пари са дадени , пари са приети.
При Кака Павла влезе избутвайки двата си съграждани, чакащи за обслужване - Мисирина. Сочейки в ръката си бившето братче на останалите 18 все още намиращи се в устата му зъби.
"- Не се очудвай бай Коста !" каза му Павлина. "Туй е нормално за чиляк на тоята възраст !".
"Не , не мъри" продължи той. "-Оня биклук - Османчо, дейба негуата мама дейба - шъ краде жилязо !"
В тоз момент съгражданите чакащи пред "Зъболекарницата" - разбирайки какво е станало изкочиха праз вратата, насочвайки се към къщата на Османа,
където Коцевите трима сина вече налагаха така бедния Осман с различни бойни пособия създадени от напълно редки , но савнително болещи материали напът за там.
Виковете на клошара се зачуха през три преки, точно , където Росито обикаляше за нови земни благини. Зачувайки гласа на мелето тя се втурна на там, но странично бе привлякана от вече тръбящия политически обещания на микрофона "Кмет-Кандидат-кмет".
Росито беше добра душа, но явно различаваща измама от истина реши да покаже политичеките си пристрастия загризвайки новия Кмет за ахилесовата пета.
Неуспявайки все още да изтърпи блаженството си от прясно пожънатия политически успех , тя бе подгонена от мъжете населявали колите с "лесните номера".
Никои незнае защо, но тя се отправи точно към другото поле на сражение, където петимата съграждани довършваха Османчо.
Нещеш ли Най-малкия син на Коцето - дали от пепиване с мляко , или от нещо друго се припозна че идващата тълпа се е затекла на помощ на вече съвсем безпомощния Осман.
Кака Павлина - "белия зъб" идните 2 седмици и бяха заети с премного работа за вършене, прясно сътворена между няколкото човека споменати преди малко.
Коцето така и не извади количката с мляко през идните 6 месеца от страхопочитание , или от възхищение към новия Кмет.
Майсторите зидари скриха желязото , на по-скришно място.
Османчо го намери седмица по-късно.
Кмета наложи с пълна сила тежестите и бремето на представляващата го партия.
Роси така и не отгледа кученцата си, но за сметка на това локаха мляко на далавера цели 6 месеца , след което поеха по свой собственни неволни пътеки.
|
Публикувано на 20-10-2008 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.23
Гласове: 26
|
|
|
|
