| Последно |
 fifcho написа
Пламъците на огъня караха сенките да се гонят безспир по стените на стаята. Камината дъхаше топлина. Лежахме голи както първия път, като всеки следващ път и сегашния последен. Аз вече никога няма да те имам ефемерно създание. Прекрачвайки прага ще си отидеш завинаги
Ще те милвам само в спомените си избледнели в тъгата на забравата. Прдставих си как си тръгваш, как с тебе си отива всичко което имам – мечти и надежди, илюзорно пропити в съзнанието - опустошаващо силни.И колко далече, и колко близо е утрото.Тогава ще сме различни, нереални, но сега си тук, и не искам да мисля за утре.
В далечината простена свирка на локомотив. Някой бърза за някъде и копнее зората.
Гледаш ме. Чудиш се как си издържала с мене тези години. Но сега е крй. Сега всичко изживяно потъва в безбрежие и съм слаб и безсилен пред болката. Спомням си като малък потапях пръст в чашата с ракия на дядо и след това дълго смучех пръста си неразбиращ сладостта на алкохола.И сега искам да се потопя в теб и така да умра опианен от красотата с която природата те е дарила. Неземна, ти си цялото ми богатство което изгубих сякаш хазартно. С лека ръка разпилявах съдбата си и сред океана от думи не намерих тези с които да те запазя за мене. Боже колко те обичам. Ще разбереш ли някога какво си била ти за мене. Дано никога не узнаеш.Жаравата догаряше, разпалих я с надеждата, че пламъкът ще забави утрото.
Ти спеше. Всяка форма и извивка на тялото до болка познати разпалваха мъжа в мене. Не исках да те будя. .Сега си в друг свят предусещайки бъдещето. Колко искам да сме завинаги тук, далече от хората и подтискащата действителност. Само ти и аз както някога. Както в първия миг когато те срещнах, както първия път в който ти казах обичам. Утре ще си далеч, а всъщост ще си толкова блозо. Няма да ни разделя разстоянието на километрите, а на времето. Утре се омъжваш за друг. Това е последната нощ в която те имам. Само още няколко часа. Само няколко трепета още и всичко ще утихне. Споминх си отминалите години. Срещите ни в тъмните нощи. Близостта ти когато не можех да заспя от страх да не те загубя. Раздялата е необратим процес.
Ти спеше. За теб вече няма значение.
|
Публикувано на 28-10-2008 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.06
Гласове: 16
|
|
|
|
