| БЛОКО се срути д'гоеба |
 otli4en_u4enik написа
е начи момци сакам да ви разправим една история, напълно истинска дет ми се случи вчера... начи резбиш ли аз съм студентче и живуркам в общежитията на унсс, по принцип съм от провадия, много про-та сме там затуй така са го нарекли "про-вади-я", познайте ко вадиме хехе, вадиме, слагаме, вадиме,слагаме та прота сме станали, а мацките ни се кефят - та така и язе.
та начи имах математика неква лекцийка късна, ставаше дума за некви корени, квадрати, цилиндри, кълбета и други търкалета. ма аз съм просто момче и тия корени ги не зацепвам, пък како ме сърби корена между краците тва е друга тема... а колежките кви кълбета вадят, направо корена ми става кубичен и ми се сака в котангенса да им го туря, нали се пак съм от провадия де, нема се излагам! та ръчках там аз една колежка дето до мене се седи, не е грозничка даже, ма едно пликче от фантастико на главата и става мона лиза, облиза и на хуя се наниза дет се вика... свърши лекцийката, замалко и аз да свърша, щот ми дава да я барам по апотемата на триъгълника между бедрата, а кви бедра малей такива не съм виждал на приемния изпит след седми клас бе, малийй да ти се иска направо медицентъра да и намериш и да го премериш за обем с инструмента. както и да е да се не отплесвам... та начи нали си тръгваме вече към общежитията щот сме в един блок, малко след ориент 33, там засичам от време на време устата с прогнилия му хлОПЕЛ да паркира, може па да е от моя блок - бали го, се сме пичойе там... ама ви казвам тия общежития не се разпадат щот са стари, ми от вибрациите нощно време, големо йебанйе пада бе ей! от секъде ох, ах - не може се спи... ама лошото е само, че в стаята сме 3 момчета, па как сме загорели не е истина... загорели сме кат палачинки на тефлонов тиган, че и повече. ма сме зайци пръви курс... само се точиме още. седиме ние с тия тримата галоши, се селски чада и лющиме домошарка с наденица и боб от снощи останал, и чакаме лайв порняка да почне. стана 12 и нещо и все едно земетресението в Кобе япония братко, полилея се клати, слагаме каските оти се рути мазилка, лампите мигат, канал едно на телевизора велико търново се изгуби, тапетите зеха да се разлепват от към тавана. тва е щото над нащо стайче живее видния плейбой на унито - жоро груцата, браточката е голям играч - фйешън мйешън, герданчета, изрусено бретонче, пухче мухче на качулката ... бе разбиш ли плейбой мумбер уан! сичко живо де има цици му връзва, ний сме във възторг пък пичките кат го видят се подмокрят по бързо от времето нужно му да ускори от нула до миленката с гоуфа - двойка с тонирани черни жамци, да се не види коя мутра го кара, турбо жи ти и едишън 16 Ве и там некви раоти други. та отсекъде стонове, скърцат пружини, плющеж майна филибето. ма и на мене ми се доебава и вече не издържам, тва чекии, пъпеши, кукли надуваеми не е човешко ве! качих се аз на горния етаж държейки се за парапета оти ке паднеме от тия вибрации, блока се кандилка кат пиян пред кръчма, ту налево , ту надесно - морска болест може да хване човек. по коридора хлебарки бегат заедно с плъхове- спасяват се, блоко е пред срутване! стигам аз с охлузвания, как да е и чукам на вратата, от вътре също се чука, ама яко се чука, викам си тоя а отворил - а и аз ше чукам, отвори неква спрънджа с цайси кат на космонавтите дет са на скафандрите и веднага ме хвана за чатала! викам си ба майката, да не сънувам нещо - ма не, туй то истината копеле, викам въй излезна ми късмета са че я разпора като шаран на никулден.... мацката не беше лоша, малко като карфиол в главата, ама затва пък ква РЕпичка беше разлистила, кат зелка на бостана. краката и стройни кат франзели по 47 стинки на брой у фантастикото, циците и като патлажани - не си падам много по лисичите, ама по-добре от нищо хехе. аз усещам че го дървя като пинокио и става все по голем, вените пулсират като баса на рацерска пичеловка като калибра, мъдете само нещо ми се стесняват и се свиват и искат да ми влезнат в дупето все едно... тва щото жоро груцата и още две колежки от аграрен бизнес се опитват да избушат съседното легло, не съм го правил пред публика и се стеснявам! груцата обаче не си поплюва - ръга с груцевия си уй все едно сено на село с вилата, боде жестоко, тея двете реват като желе в телезница. мойта, сиса с големата цица се казвала, разбрах от некролога на сутринта пред блока дето го бяха залепили, ми взе члена и почна да го гризе като бъгс бъни - морков, драскаше с тия зъби, ше земе да ми заостри уя, после да се чудя гащите ми що се късат отпреде... амаче и бобърка нахална. усетих напрежение, помислих си край... ще свърша, изложих се пред гругата, всепризнатия полов атлет. но не, беше просто газ от бобеца дет ви разправях одеве... само се молих като го пусна да не излезе и наденицата, пак дето ви разказах в началото... ух ситни капчици пот избиха по челото и дупето ми, по второто от напрежение на мускулите на седалището... изчервих се като доцентка без бельо, а тая парантия ми се клати на фара като улава, мене ми се пърди та се не трае... ее не можах да удържа напъна и пуснах злия джин на свобода, само дето нямахме три желания. чу се звучно, от звуковата вълна ми се спука едно тъпанче, а джама стана на сол. много конфузна ситуация, задника ми придоби ролята на реактивен двигател, сиса беше на ракетата носител и за миг от секундата се отдели от кораба майка като космически отпадък в космоса... и полетя надолу с главата през прозореца. много тъжно, беше Голямата ми любов - 65 кила живо месо! груцата започна да мига, заленокафяв дим обзе стаята, сълзи потекоха от коравите очи на този младеж не отронил сълза за никоя жена, но газта си е газ! щеш не щеш - ще ревеш! двете момиченца забавляващи го получиха сърцебиене и почти ослепяха в момента на взрива - хубаво, че никой не пушеше че щеше да стане страшно! когато си помислих че всичко ще се нормализира и ще се забрави с времето, все пак времето лекува са казали хората, се случи неминуемото! аааа за наденицата ли питате? дам, лошо, много лошо - наденицата беше на път...усетих торпедо в отсека за изтрелване на гмурците и другите видове дарадонки (вижте статията в е-бане хахах), избиха реки от пот по челото ми, ниагарски водопад в умален размер и почервенях като флага на ссср... стиснах зъби, бузи и си прехапах езика - но не може, човешките възможности са ограничени... ай кент ду ит, найк съкс! дропнах бомбата, контра терористите не могат да помогнат вече... вече не бях реактивен двигател, а ядрен реактор - изстрелях се със скоростта на пернишки голф (значи много по бързо от светлината!) и паднах и аз през прозореца... но това беше късмет, не бях сред геройски загиналите в блок 32Б, защото се получи необратима окисляваща реакция на отработеното наденичесто гориво и въздуха, какъвто бе останал, в общежитието... блокът рухна като замък от карти, аз обаче паднах върху един охранен бездомен пес, явно около флората се е навъртал, и оцелях! побягнах по гол гъз от местопрестъплението, беше вълнуващо! пазете се че може да съм във вашия вход... ае стига ви бе, да не повярваш - край! копирайт - куро а.к.а ассд :Д
copy/paste from prostotii.spodeli.info
|
Публикувано на 28-11-2008 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.43
Гласове: 71
|
|
|
|
