| За картографията с любов... |
 Thunder написа
Трябваше да проведа една среща намираща се на бул. Никола Петков 5а. Този булевард е продължението на околовръстното шосе и минава през квартали като Бояна, Княжево, Горна Баня и т.н. Аз като едно видно дете на технологията реагирах пускайки www.bgmaps.com и намерих адреса между уличките Симеон Радев и Витошко Лале.
***
Дойде деня на срещата. Макар и уверен в мястото където отивах, поради проливния дъжд, който заваля имах едно наум и реших да тръгна по-рано. Резултата беше, че за срещата в 11:00 се качих на маршрутка #21 в 09:30 и в 10:00 бях в района търсейки адреса.
Бях се озовал на кръстовището на бул. Никола Петков и Александър Пушкин. Попитах в едно от близките магазинчета къде се намира номера, който търсех, но ми отговориха, че там е номер 45 и не познават района. Отидох към близка автобусна спирка с намерение да събера повече информация. Въпреки чадъра, който носех с мен вече бях порядъчно мокър. Там определено дъжда не спазваше законите на гравитацията и валеше косо. Затворих чадъра с мисълта, че няма накъде повече да се измокря. Близкото бъдеще щеше да ми покаже, че има накъде, но всяко нещо по реда си...
Озовал се на автобусната спирка загледах с интерес таблото и установих, че две спирки в посока Горна баня ме делят от спирка, която се казва бул. Никола Петков. Огледах се наоколо и установих, че на отсрещната спирка се намира номер 32. Реших, че този час, с който бях подранил мога да го използвам въпреки лошото време да опозная района и изчаках първия автобус за да отида до съответната спирка. Слизайки на тази спирка първото нещо, което видях беше една модерна офис сграда. Приближих се и видях, че пише номер 85. Напсувах общината и Столична компания за градски транспорт заради безумното име на спирката - все пак защо точно тази спирка пък ще се казва така като има поне още 2 спирки в обратна посока намиращи се на същия този булевард. Пресякох и се возих две спирки в обратна посока. Дъжда спря през това време. Слизайки на познатия ми вече номер 32 на булеварда се обадих на жена ми с инструкцията да пусне сайта и да ме насочи на къде да вървя. След кратко викане по телефона и от двете страни (все пак да стоиш на околовръстното и да се опитваш да говориш по телефон няма как да се случи по друг начин) решихме аз да вървя до някаква пряка и като стигна да се обадя да кажа къде съм, а пък жена ми ще ми каже дали съм в правилна посока. Тръгнах в посока на Драгалевци. От ъгъла на Александър Пушкин до ъгъла на Симеон Радев успях да установя, че човек има накъде повече да се измокри, ако не внимава. Звъннах на централата вкъщи и гордо съобщих, че се намирам на ъгъла със Симеон Радев. Централата още по-радостно ми отговори, че съм почти там и да продължавам в същата посока - преди следващата пряка някъде съм щял да го намеря.
Решително се запътих напред. Изминах метър, два, три и спрях. Шосето по което се носеха леки автомобили, бусове, ванове и грамадни тирове със скорост над 50 км/час след още 3 метра се ъпгрейдваше на река, а тротоара - на кално блато широко около 30 сантиметра и невъзможно за заобикаляне. Реших да заобиколя по пряката с надеждата, че от другата страна е по-проходимо. Заобиколих псувайки общината и липсата на тротоар на столична улица. Опитах маневрата и един тир без въобще да се впечатли от ръкомахането и крещенето ме окъпа до кръста. Върнах се. Загледах тази отсечка където трябваше да се намира търсения адрес. С риск за живота си претичах през околовръстното между не намаляващите скороста МПС-та и огледах терена от другата страна. По дяволите - там въобще нямаше офис сграда - да не говорим за модерна и нова при това. Единствено 3-4 захлупени къщички. Претичах обратно и се обадих на домашната централа. Понеже единствения ми ориентир беше една табела за отбивката за Националния исторически музей питах дали се вижда нещо такова на картата. В отговор централата ме прати да се движа по посока на музея, очевидно мислейки, че се намирам все още на ъгъла на Симеон Радев. Преминах през блатист терен, който редуваше горички с полянки и езерца. Усилено псувах общината за липсата на тротоар. Излизайки от блатото видях в далечината тротоар и пешеходен светофар. Насочих се натам. Обадих се отново на централата и я питах дали вижда бензиностанцията на OMV при която се бях озовал на картата. За съжаление я нямаше маркирана. Пресякох и питах къде се намирам. Охраната ме изгледа с явно съжаление и ми отговори, че е от Надежда и не познава района. Пресякох обратно обяснявайки на централата, че тука няма нищо, а тя упорито ми повтаряше, че съм го подминал. Върнах се през гористо-полянчестото блато до Витошко лале. Обадих се за пореден път на жена ми и се опитах много спокойно (не ми се отдаде сякаш) да й обясня къде съм и че тук няма нищо. Тя обаче отново настоя, че трябва да мина през първото блато, което описах по-нагоре за да стигна до адреса. Повиках още малко и препсувах отново общината, но тръгнах - вече беше 10:45 ч. и беше крайно време да го намеря мястото.
Нагазих смело в блатото и тръгнах. Трафика сякаш беше намалял, но успях да мина почти без да се измокря. Офис сграда нямаше. Нещо повече - номерата там бяха от типа на 60. Обадих се на централата и я напсувах. Тя ми отговори изключително обидено, че мястото е там, ама аз просто не го виждам очевидно. Нервирах се и затворих. Стигайки за пореден път до Александър Пушкин питах един таксиметров шофьор дали знае къде се намира този адрес. Човека го пусна на GPS-а си и ми отговори много убедено, че се намира на 100-на метра в посоката от където идвах. Отказах се да следвам карти.
Тръгнах по посока на намаляващите номера. След 15 минути провиране през храсталаци по знайни и незнайни пътечки край Околовръстното успях да стигна до номер 6 - доста модерна офис сграда на някаква фирма за осветителни тела - Сириус. С изненада установих, че това, което трябва да е номер 5, 4 и т.н.са схлупени цигански къщурки, гордо носещи съответните номера. Обадих се за пореден и последен път на централата, която ми заяви, че не знае къде съм и какво да правя. Изнервих се от липсата на съчувствие. Напсувах общината, напсувах тези, които се занимават с адресите в общината. Изредих родата им до девето коляно. Съжалих, че не ги познавам лично за да го направя поименно.
Реших да мисля рационално. Обадих се във фирмата, където отивах. От тамошната ми централа ми заявиха, че не знаят къде се намирам, къде съм попаднал и продължиха да настояват, че трябва да отида на номер 5а. На отговора ми, че вече съм там не получих смислен отговор и просто помолих служейки си най-грубо с квартали за ориентир да ми обяснят къде се намират. Оказа се, че трябва да стигна отново до мястото където е онази сграда с номер 85 и да проведа там разследването си.
Тръгнах пеша. Подминах междинната спирка на автобуса, защото никакъв го нямаше, а вече беше 11:05 ч. Стигайки до бул. Цар Борис III и стъпвайки на тротоар отново се почувствах като човек и горд софиянец (по-скоро жалък, но това са подробности). Със сигурност обаче гордо прескачах малките езерца по разкопания тротоар. Вече сравнително лесно намерих мястото и проведох срещата.
***
Прибрах се вкъщи. Разказах на жена ми максимално детайлно и цветисто преживяното. Нервния й смях хич не ми помогна да се успокоя. По-скоро даже ме вбеси повече. Реших да се обадя на www.bgmaps.com, защо по дяволите адреса беше на съвсем друго място. Попаднах на операторка. Прехвърли ме към нейна колежка. Обясних накратко ситуацията, но преди да успея да излея съкровените си чувства бликащи най-дълбоко от душата ми бях контриран със следния въпрос "И вие като стигнахте там. Това, което търсихте въобще ли не беше там?" Почти онемял от така зададения въпрос с половин уста едвам успях да измрънкам, че "...търсения адрес въобще не беше там" и толкова.
Е все пак не мога да пропусна факта, че им трябваха по-малко от 6 часа за да си коригират картата - макар, че като я гледам май все още не е съвсем вярна.
|
Публикувано на 14-07-2009 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.44
Гласове: 18
|
|
|
|
