| мъжете не плачат |
 shizomaru написа
Поредния ден на работа. А колко много ме мързи и как не ми се излиза изобщо в тоя студ дето е навън, ама просто няма как. Погледът който хвърлям през прозореца ме кара да се замисля дали не съм болен, всички улици са заснежени, сигурно е минус пет а аз цял ден трябва да карам бус с задно предаване, което вещае толкова много неприятности.
Поредния ден на работа. А колко много ме мързи и как не ми се излиза изобщо в тоя студ дето е навън, ама просто няма как. Погледът който хвърлям през прозореца ме кара да се замисля дали не съм болен, всички улици са заснежени, сигурно е минус пет а аз цял ден трябва да карам бус с задно предаване, което вещае толкова много неприятности. Ама нали съм си добро дете навличам дебелите дрехи и излизам. В десет и нещо съм пред офиса с кафенце в едната ръка и цигарка в другата и потреперващ от студ чакам да ми дадът днешния район и да се метна на топличко в буса. Лошото е че трябва да мина през складовете на една фирна които се намират на сточна гара и както и да го мисля все трябва да мина през кръговото е не искам да минавам през там. Има едно малко момиченце можеби на пет шест годинки което почти винаги е там и проси - неискам да го виждам, смачква ме отвътре, виждал съм много Грозни неща в живота си до сега, но това момиченце ми къса сърцето всеки път. Незная дали е циганче - най вероятно , по нищо не му личи, но има една възраста жена която най вероятно е майка му и определено е циганка. Но всъщност това няма значение, децата са деца. После като порастнат вече ще бъдат роми, българи или каквито са там по народност... Сега това момиченце е просто едно дете, и като всяко такова е невинно, непознава тоя свят, след време ще го научат - ти си ромче трябва да крадеш, трябва да просиш, да лъжеш иначе няма да оцелееш; и след като няколко пъти го напъдят с думите "Изчезвай мръсна мангалска курво" или нещо подобно ще научи урока си и ще последва съветите за да оцелее. Но сега още поквареното общество не е оставило отпечатък върху него, сега е само едно просещо малко дете - не искам да го виждам. Трябва да се напъвам да сдържам сълзите си - мъжете не плачат нали ? Може и да е бягане от проблемите или затваряне на очите пред въпросните проблеми на обществото - карай, не претендирам че съм безгрешен или че живея най правилно,че градя или се опитвам да направя това общество в което живея по-добро - искам да си затворя очите , дано не е там. Никога не съм и давал пари, само няколко бонбона и половин шоколад който беше останал. Както и да е може би днес няма да е там - твърде студено е дори и да просиш, дано онези които го карат да върши това поне днес са го оставили в къщи, дано онзи отгоре днес е в добро настроение. Все пак минавам през магазина за две вафли.
Втора кола подрет съм на сфетофара, втора след огромния джип отпреде голям почи колкото буса. А онова малкото момиченце пак е тука, доста леко облечено. Господи колко е засмяна, въпреки зачервените бузи и посинелите от студ ръце - това за пореден път ме кара да се замисля над това какво всъщност е щастие и кое го носи. Скача между колите, почуква на прозореца а човекът от вътре просто маха с ръка, тя вдига рамене усмихвайки се отново, завърта се и продължава да снове между колите, продължава да се смее. Сигурно в детските и очи всичко това е игра, това му е красивото на детството. Застава до въпросния джип. Прозорецът се сваля и се показва само една ръка която мята шепа монети в натрупалия на тротоара сняг. Монетте изчезват в него, а момйченцето със смях започва да рови с голите си ръчички в снега за да ги намери. И това е момента в който нещо в мен се чупи. Всеки има граници, всеки има предел на това което може да поеме, на това което може да изтърпи, граници на това което може да преглътне. А моите се счупиха в този момент. Плача. Немога да поема повече от това. Много ми е! Ако искаш да дадеш милостиня на някой просто му я даваш, а това което виждам е една груба подигравка с едно дете ! Породена от поквареното общество в което живеем, породена от изкривяването на ценностната система обърната само към власт и пари, потъпквайки всичко което не е свързано с тях. Мъжете не плачат знам, знам, просто изведъж започнаха да се стичат от очите ми, без да имам каквото и да е време да помисля или да ги спра. Просто една голяма вълна появила се от нищото заля бента който съм градил толкова години и в основите на който съм положил голямата си любов, приятелите и роднините които вече не са с мен. Мъжете не плачат, добре самоче аз плача и не мога да се спра. Но тези сълзи ... аз ... аз ще си отмъстя за всяка една от тях. Ще си го върна, и ще го направя сега. Не заради момиченцето, то неразбра подигравката, заради моите сълзи ще си го върна.
Задна. Спрачки. Първа. Газ. Втора. Газ. БУМ !
(онзи отваря вратата да слиза )
ЗАДНА. СПИРАЧКИ. ПЪРВА. ГАЗ. ВТОРА. ГАЗ. БУМ !
( целият е почервенял, като горила на която така и така прилича и заради мускулите и заради космите )
Задна...
(тук отвори вратат и ме измъкна от буса; след първия юмрук загубих съзнание )
|
Публикувано на 02-03-2010 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.38
Гласове: 13
|
|
|
|
