| Недопустимо или твърде морално всъщност |
 verno_li_be написа
Гръмотевични бури? С това се изразява брака, след 15 години съвместен живот. Със сигурност има хора, които трайно остават съучастни в приказката, създадена в името на идеята за принца и принцесата...
Даааа, трудно се прежививява с един човек повече от 10 години...Любовта е най-важното нещо, което ни се случва и заради което сме истински живели...Но е преходно като всичко останало. Чувствата преливат до четири, пет, максимум девет години...Ако не е забранено. Ако е нещо неосъществимо тогава е мечта, в друго ниво...Идеализирано и бляскаво, мечтано и преследвано. Серийната моногамия e това, което може да ни задоволи, именно тя е израз на общуване...Имаш перфектния партньор, в точно определен за това ниво на играта период. Църквата създава догми, които следваме сляпо, но не ни удовлетворяват, поради което живеем в свят, който ни се струва неперфектен. Да изневериш е нещо долно и подло...Не по-долно от мазе, но мръсно и обидно за другата страна. Харесва ми да съм в нарушение, но да съм удовлетворена. Света е материален, но принципа в истинската любов е един и същ-онова чувство с пеперудите в горната част на стомаха, което можеш да го почувстваш и от момчето в киното, което седи до теб...Няма закон за влюбването...Няма ред. Морала трябва да липсва, за да сме истински. Достойнство в любовта няма също или по-скоро няма смисъл от достойнство в любовта. Какъв е смисъла да стискаш зъби и да те боли, да плачеш, да виеш от болка и да не споделиш всичко това, с този, който е причината? Катастрофа е разминаването в чувствата, боли! Но не и когато има двустранно привличане...Тогава е безсмислено да ридаеш и да търпиш...Любовта трябва да се изживява, тук, веднага и на място! Не може да чака! Отлагам и съжалявам, това е равносметката, ако си слагаме ограничения. Няма кредит в любовта, критерийте не се променят, а изглеждат недостижими. Кой и кога ни учи да обичаме? Стремежа на всеки е да получи внимание, а когато това се случи, дори и в най-малък вариант, се чувства по-специален. Няма възрастова граница, няма пол, няма ограничения...Интересът към обекта се засилва особено, ако и обекта се почуства по особен начин. Като пролет през февруари-топло, сухо, слънчево. Никога не мога да различа адреналина от влюбването, с адреналина, нахлуващ в мен след скок от 150м...Адреналина е важен, както знаете. Много хора спекулират с това, поради факта, че получават малко внимание и любов от родителите си. Търсят я постоянно, поради което са полигамни в съзнателния си живот. Всичко заради пустия му адреналин. Но любовта е танго, трябва ти постоянен партньор, за да можеш да се развихриш и за да се почувстваш свободен и щастлив. Асоциирам любовта със спокойствие, а това е пълна глупост, защото и Марс и Венера предпочитат драматични и емоционални взаимоотношения. Останалото е скука. Не казвам, че трябва да се противопоставяме на църковните догми, но немислимо е да живеем с мисълта, че може да изкараш с един човек в леглото, повече от 8-9 години. Вкарваме и трети, в моменти на разюздано поведение и откровения, пожелани и от двамата...Но, последствията могат да са непредвидими, затова я караме по-кротко и в релси...Релси, белезници, ограничения, каторга...А живота е кратък, не е като да си постоянно на 28-33 години...Онези 5 години, когато хормоните заливат и двата пола по еднакъв начин. Едни узрели плодове, навреме и на място. Плодове, които пръщят и едреят. Красиви и още по-красиви, вкусни, неморални и нагли нарушители на всички лимити. И тогава ставаме не само уникални, а и цинични. Следват моменти, часове, месеци, в които мислите ни са само за секс...И така постояно. Всеки обект, става субект, като в езеро с екзотични риби...Няма разминаване. Всеки казва: „Ще се влюбиш в мен”...В чата, на светофара, на касата в банката, в солариума, във фитнеса...И започва онова чудене: Е защо, по дяволите съм обвързан? Пък даже и с дете??? ИСКАМ ДА СЪМ СВОБОДЕН, ТОЧНО СЕГА! ( А ако може и с 5 години по-млад?)
Любовта се подчинява на бурята в стомаха. На сълзи, на раздели, на революции...Спокойствието не съпътства любовта, само недостижимото пърхане, суетене и великолепие на първата целувка са еднакво равни на екстаза от върховно удоволствие. Това е началото, красотата и мига, който всеки запомня по еднакъв начин, независимо от пол и възраст. Вярвам единствено в този миг, който ме кара да спя спокойно, защото знам, че не само аз се чувствам така...
|
Публикувано на 28-09-2010 @ 16:00:20 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2.74
Гласове: 27
|
|
|
|
