| накратко |
 hamelin написа
От къде взехте сили да говорите толкова много?
От къде взехте сили да говорите толкова много? Безсмислици. Дебатирате, а в основата на дебата ви е прикрито желанието ви за секс? Надлъгвате ли се? Нуждите ли си надлъгвате? Искам да мога да изключа всичките си нужди. Нуждата от вода, от въздух, нуждата от стадна принадлежност, нуждата да знам, нуждата да ям, пуша, пия, нуждата от теб. Да спра да бъда така зависима от слабостите си. Да не говоря. Да не говоря безсмислици като ВАС. Моля ви, спрете да откривате топлата вода! Да откривате истината за смисъла на живота. Спрете да откривате истината за любовта. Кого трябва да имаш за да ти е достатъчен? Ами ако е нещо неочаквано, ценно, но не му е времето? Ами ако усещането е така силно, че ни разпилява, но не можем да му се отдадем, колкото и всепоглъщащо да е то. Тогава клонираме ли се? Колко паралелни живота можем да живеем? А какво се случва, когато си чакал дълго и никой не се е появил? Тогава всичко, което правиш не ти ли оставя горчив вкус? Избираш ли да се давиш в отчаяние? Толкова ли е страшна самотата? Беснея пред безсилието си. Породено от ревност. Безсилие срещу самата себе си. Ще се избавя от себе си примирявайки се с избора си. Всеки сам подрежда единствиния си живот. Аз избирам да се пожертвам. Нямам жал към себе си. Загубих я в стремежа си да си угодя. Избирам да мълча, когато искам да ти кажа. Защото знам, че на никой не му пука какво искам да кажа. Знам. Всеки е движен от неговите си нужди, те не се припокриват с мойте. А аз не съм толкова арогантна, че да искам обратното. Аз избирам нищо да не изисквам. От никого. Защото нямам никакво, никакво право да градя върху някой някакъв обръз, който в един момент ще се разпадне, защото аз ще го съсипя с изискванията си. Изискването да е само мой. Не притежаваме никой на света освен нас самите, а дори не можем да се контролираме. Всички сме зависими от пороците си или низките си желани или от двете. Как тогава имаме наглостта да искаме да притежаваме друг човек. Как имаме наглостта да се крием зад нещо „съградено” от нас, щом то губи стойност и е заменимо, когато ни е угодно. Толкова, толкова сме прозрачни и евтини. Толкова дребни души газим тая земя. От къде взехте сили да флиртувате всеки ден? Не протрихте ли и без това изхабените си душици? С тия размени на погледи, думи, носещи заряд, който искате да ви отведе..къде? Участваме в гротеска всеки ден. Аз избирам да гледам в земята, за да не срещам лъщящи очи. За да не се оглеждам в отвратителни фантазии. Забравих кога започнахме да свеждаме всичко до креватите и клозетните си нужди. Търся си равновесие, покой. Но едва ли бих могла да го намеря защото е болезнено да знаеш какво искаш, но обстоятелствата да натежават над желанието ти. Същите обстоятелства които ни стискат за гърлото и ни чертаят накъде да вървим. И ако имаме смелостта да изберем друг път то той е на границата на лудостта.
Сега всички луди.....ръцете горе!!!
|
Публикувано на 12-10-2010 @ 16:46:20 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2.62
Гласове: 45
|
|
|
|
