| Между виното и свинята развод няма |
 Demonwind написа
През 30-те години на миналия век в България, по-точно в едно малко планинско и винско градче било създадено сдружение. Но не някакво синекурно сдружение като днешните, както много хора ще си помислят, ами истинско и с напълно идеална цел.
Трима местни сараоши - Икинди Гошо (прякорът му бил още от най-младите години, когато още няма и икиндия и вече бил готов картоф), Геле и Таралюлю - основали сдружението "Деветте магарета". Тримцата никога не изтрезнявали, а около тях царели смях и веселие. Затова и били любимци в организацията на баш пиянчугите. На всеки Атанасовден тържествено раздавали дипломи с изтипосани на тях девет ухилени и зачервени магарета с чаши вино в предните копита. Документът гласял:
"Дава се настоящото удостоверение на Х, в уверение на това, че е издържал необходимите изпити, за да бъде приет в дружеството." Следват предметите и оценките по шестобалната система — пиене на ракия, на вино, на лимонада (тук кандидатът трябва задължително да има "слаб 2") и т.н. В сдружението пиели не с чаши, а от бакъри. Пиели, докато спрат да шават.
По едно време тримцата основатели се запилели по родните си места, обаче скоро се върнали, подгонени от скуката и водата. Жив човек не се развежда лесно с хубавото винце...
В живота на сараошите, както и на всички добри и примерни кърканделници, имало купища весели пиянски истории, но само някои са достигнали до наши дни. Обаче пък само какви...
Триото варяло ракия край реката. Опитвали, опитвали, докато накрая преминали в полутечно състояние. По едно време Геле тръгнал да пикае. Обаче високооктановата течност дотоклова го отнесла, че преджапал реката и се изпикал чак отсреща, на другия бряг. Обаче от джапането в хладната вода взело, че му привършило горивото. Гошо и Таралюлю чули по едно време:
— Помооощ, помощ бре хора, помооощ!
Като обърнали мътни погледи по посока на виковете, видели Геле да клечи на другия бряг на реката. Хайманата не помнел как се озовал на другия бряг и го било шубе да преджапа обратно и продължавал да крещи от пиянски ужас. Двамцата другари му помогнали, обаче станали пишман за което.
Докато спасявали бойния си другар, ракията от казана изтекла и от него потекла вода. Нажалени, с празни съдове, тримцата тръгнали да се прибират. Най-близо живеел Таралюлю. Като го видяла в какъв каяфет се прибира, жена му тутакси грабнала една гьостерица и го подпукала. Таралюлю побягнал от чумата, а другите двама герои, като видели какво ги чака в домашните огнища, също си били камшиците. Да, ама тримата се привличали като магнит и ето че пак се събрали след няма и половин час. Изкарали нощта на топло край ракиения казан и отървали репресиите...
Веднъж тримата мускАтари яхнали магаретата и тръгнали на пазар в едно близко село. Обаче по пътя имало и други села, а във всяко село имало конаци, където се събирали кръчмонавти като тях. Там двукраките магарета така се накаканизали, че зарязали истинските. Магаретата още същата нощ се прибрали у дома, а стопаните им долазили на четири крака към следващото село, после към по-следващото... Накрая се появили у дома след седмица толкова радиоактивни, че въобще не знаели нито къде са били, нито откъде точно идват, нито пък къде са попаднали.
След една "паметна" дата за България в средата на миналия век настъпили гладни и мракобесни години. Тримата другари обаче не се предавали и подобно на героите от един филм, добил популярност почти половин век след подвизите им, се били заклели пред Дявола и Бога, че падне ли единия под масата, другите двама веднага ще му подадат бакъра и няма да го оставят да изсъхне. Един ден тръгнали да мелят жито в съседно село. Два дни пили при добри и щедри приятели. На третия тръгнали да се прибират. Да, обаче по пътя го обърнали на политика. Геле вдигнал кръвното на другите двама с брътвежите си за някаква партия. Ония за наказание му свалили чувала от магарето. Низвергнатия им теглил една тънка и дълга, заебал житото насред Балкана и се върнал да си допива там, откъдето бил тръгнал преди малко. Икинди Гошо и Таралюлю мигом му завидели, вързали магаретата за едно дърво и побягнали след него. Намерили се, простили си, прегърнали се по пиянски, казали си по едно "Ти мене у'ажа'аш ли ме?" и захапали бакърите с вино с още по-голям хъс, понеже така или иначе, видели ли пукница, устите им веднага ставала на резба и каквото се допряло но тях, не се сваляло, дорде не лъсне дъното. На следващата сутрин им се губели чувал жито и едно магаре... Решили никога повече политиката да не застава между съюза им, по-траен и от Египетския Сфинкс. Спрели да се дърлят и продължили с вътрешните промивки. Чак след седмица, когато поизтрезнели, взели та смлели зърното в друго съседно село.
След "паметната" дата в малкото градче започнали чудеса. Един ден там се дотътрил агитатор - трезвеник. Непорочният събрал населението в читалището и започнал водопийската си пропаганда:
— Този град е изпаднал в безпътица! Алкохолът трябва да се спре! Ако се наложи - и да се унижощи!!!
Тогава Таралюлю вдигнал ръка и с физиономия на разкопан фараон отговорил простичко на разпаления въздържател:
— Ще го унищожим, другарю, как няма! Ще го унищожим, като го изпием!
Залата възторжено подкрепила съгражданина си, а пропагандаторът позорно избягал и не успял да създаде дружество на въздържателите. Всички в малкото градче били сюичмези (сараоши) - сиреч хора, дето вода не пият...
Трезвениците-агитатори обаче не оставили на мира малкото градче. В невъзможност да се преборят с ферментиралата вода на живота1, те го ударили на морал. Обаче Таралюлю пак ги затапил. Щом чуел приказки за семейство, домашен уют и прочие романтични брътвежи, той отсичал:
— Ще знаете, другари, че най-трайния брак е между пиячката и мезето. Между виното и свинята развод няма!
_________________________________________
1 От наименованието на ракията на френски - eau de vie (вода на живота)
|
Публикувано на 29-11-2010 @ 14:07:37 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.1
Гласове: 20
|
|
|
|
