Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Денят на Истината
литера-туряOrlovPogled написа
Някога чудили ли сте се за колко време може да се промени живота ви? Човек непрекъснато си поставя цели и се опитва да ги осъществи. Някои си поставят малки цели, може би защото се мислят за малки хора или защото и малкото им е достатъчно. Други си поставят големи цели, цели които изискват жертви , цели които стават част от живота им и са готови на всичко за да ги постигнат.

Джордж беше едно от онези деца , които околните предпочитат да наричат специални . При него всичко беше специално . До три годишната му възраст всички го мислеха за малоумно дете . Техните на няколко пъти бяха повдигали въпроса да го оставят в някое специализирано заведение , но така и не събраха сили да го направят . Джордж , за разлика от много други бебета , се развиваше бавно- проходи на 2 години и половина , а проговори за пръв път едва на три . Но с течение на времето се оказа , че всички са грешали за него . Джордж започна толкова бързо да се развива , че надмина наборниците си , а дори и повече . Дядо му беше свободен човек . Освен да се грижи за стоката нямаше какво друго да прави по цял ден . И затова той се занимаваше с Джордж . На 4 години Джордж му четеше вестниците . А когато започна училище учителките бяха толкова смаяни от него , че на втората седмица го преместиха с един клас по нагоре , а след един месец осъзнаха , че трябва да го запишат направо в 4-ти клас , за да бъде на едно ниво със съучениците си . Но той никога не беше на едно ниво с тях , винаги беше отгоре . Понеже беше най-малкият в класа , всичко го тормозеха , но това не го притесняваше , защото винаги успяваше да им затвори устите - все пак беше много по-умен от тях . Когато завърши средното си образование , Джордж беше добил толкова знания колкото и някой професор от елитен университет . Винаги бе изпитвал някаква мистериозна обвързаност с химията , влечеше го . За него беше като магия . Затова влезе в Харвард с биохимия . Всъшност той въобще не мислеше да следва , но известният американски университет отнякъде беше чул за него , а и не беше случайност - все пак толкова пъти беше взимал първи места в най-различни световни олимпиади . Та Харвардците бяха готови на всичко само и само той да стане техен ученик . Така се уреди с най-добрата стипендия , аве направо си уреди живота . Семейството му хич не беше богато , дори напротив , бяха обикновено селско семейство - с 20 овце , три крави , един кон и неговия най-добър приятел - кучето Хюго . Баща му работеше като тракторист в селската кооперация , а майка му беше баничарка . Джордж беше едва на 16 години , а месечната му стипендия се равняваше на годишната заплата на майка му и баща му взети заедно . Но парите за него бяха нищо , това на което държеше беше семейството , приятелите и разбира се най-вече на химията .

Сега Джордж се намираше в една от безплатните квартири , които раздават от американското правителство на хора като него . Имаше безплатни закуска , обяд и вечеря , възможно най-хубавите ястия . Имаше лична охрана . Лесно можеше да се спазари за всичко , което пожелаеше . Но нямаше досег до света . Защо ли ? Защото се намираше в ТЗИУП ( таен затвор за изключително умни престъпници към ООН ) . Присъдата му беше доживотна . Как се стигна до тук ли ? Ами сега ще ви разкажа .

Една година по-рано

Джордж се беше излегнал на дивана , подпрял изключителните си обувки ( от крокодилска , змийска и щраусова кожа ) върху също толкова скъпата дървена маса от времето на Наполеон . Определено му вървеше . Сега не работеше . Наслаждаваше се на печалбите си от добре свършената работа . Беше направил нещо , което променяше целия свят . Беше открил серумът на любовта . Купуваше се като топъл хляб . Навън навсякъде се носеше полъха на любовта . Всеки искаше да притежава поне малко от серума . Беше невероятно скъп , но си заслужаваше дори цяла година да събираш за него . Даже проституцията започна да изчезва , защото вече беше ненужна . Мина се една година откакто продуктът беше пуснат на пазара . Докато Джордж се чудеше какво ще прави с толкова много пари (така както беше тръгнало до 3 години се очертаваше да стане най-богатият човек на земята ) , телефонът иззвъня . Погледна към дисплея и видя , че го търси неговият търговски мениджър .
- Охоо , става все по-приятно като видя , че ми звъниш . Колко добри са новините този път ?
- Този път хич не са добри , Джордж . Не гледаш ли телевизия ?
- Нали знаеш , че не гледам тая шитня .
- Да , ама сега ще ти се наложи . Пусни на 5-ти канал . Правителството слага запор на производството на серума .
- Какво... по-дяволите ?!?
- Изгледай предаването и после ми звънни .

На пети канал даваха поредното предаване с журналистически разследвания . Този път темата на предаването беше " Серум на Любовта или Серум на Смъртта " . Разследваха вредните употреби с продукта . Наистина , работата беше там , че серумът се продаваше свободно навсякъде , всеки можеше да си го купи , стига да има достатъчно пари . Но пък нещата , за които можеше да се използва бяха милиони . Девствените гимназистчета го ползваха , за да не бъдат вече девствени . Дори беше голям хит да се напръскаш в час и да го направиш с учителката . Ставаха такива оргии , мале , мале . Но това бе един от безобидните случаи . Всъщност най-масово започна да се използва от фанатици , серийни убийци , изнасилвачи , както и от радикални групировки . В предаването имаше всичко това , дори се опитваха да се свържат с президента и да го държат отговорен , че не е взел съответните мерки . А стигне ли се до там , на нашия Жоро му е спукана работата .
Последваха най-болезнените дни в живота му . Дълги процеси , всички от всякъде го хулеха и мразеха . Всички ... освен семейството му и не защото беше техен син , а защото знаеха , че създаде този серум от любов към човечеството . На Георги му писна от безкрайните процеси и се призна за виновен по всички обвинения , а те бяха от абсурдни по-абсурдни . За провокиране към самоубийства ( понеже радикалните групировки използваха серума точно с тази цел ) , за съучастничество в убийства и изнасилвания . Едва ли не той беше виновен за всичко лошо , което се случваше по света .
И наистина се чувстваше така . Реши , че трябва да сложи край на всичко . Джордж е смел човек и каквото решеше го правеше . Но колкото и пъти да се опитваше да сложи край на живота си все нещо го спираше . Накрая се появи Гласът . Един вътрешен глас , който му каза : " Не се ли отказа вече . Не виждаш ли , че по този начин на никой няма да помогнеш . Ти имаш мисия . Велика мисия . Не позволявай на един провал да те сломи . Беше близко . Този път ще успееш . Продължи мисията . "
И тогава си обеща , че няма да се откаже докато не изпълни мисията . А тя беше да промени света към по-добро .
Но как би могъл да направи каквото и да било в този затвор . Трябваше да измисли нещо . А в затвора не можеше да прави друго , освен да чете и учи . Този път се насочи към друга наука - психологията . Серумът на Любовта го научи на едно - докато не опознае психиката на хората няма да може да промени света . Започна да чете всякакви книги , свързани както с психологията , така и с религиите . Докато се учеше как да променя хората , той променяше и себе си . Сутрин и вечер правеше медитация . През деня пишеше , пресмяташе , отговаряше си на един и същ въпрос : " Как да променя светът към по-добро? "
После продължаваше да учи и чете , а междувременно упражняваше всичко научено с надзорниците . Един ден започна да изпада в паника - на въпроса имаше толкова много отоговори , че не знаеше кой точно да последва . Ами ако стане като със серума . Започна да крещи къде е истината , къде е истината ? Тогава му светна : " Истината ще промени света " . Вече имаше план , само трябваше да измисли как да се добере до оборудване , за да създаде серум на истината . След няколко месеца се случи чудо и оборудването щеше да дойде само . Всъщност не беше никак чудесно . Навън се случваше нещо страшно . Нова болест , някакъв смъртоносен вирус се разпространяваше с адска скорост и гъташе милиярди хора по леглата . Беше наистина страшно . Никой не знаеше какво да прави . Какви ли не учени работеха по въпроса , но никой от тях не откриваше лек . Всъщност още никой не беше умрял от болестта , но с всеки изминал ден болните губеха своята жизненост . Беше въпрос на време . А и всеки ден болните се умножаваха . Тогава властите дойдоха за помощ при Джордж . Той беше последната им надежда . А той само това чакаше . Веднага се захвана за работа . Ваксината беше готова за една седмица . Учените я изпробваха няколко пъти , за да установят , че наистина действа . Само че така и неуспяха да забележат страничния ефект . Така и трябваше . Вече се произвеждаше в масови количества . Дори мястото , където се произвеждаше беше същият завод , в който навремето се правеше и серума на любовта . Нужните бройки вече бяха готови , а те бяха точно толкова , колкото е и населението на целия свят . Защото накрая не остана нито един здрав . Бяха разпратени навсякъде и лечението започна .

Но преди това нека ви разкажа как точно се случи цялата тази работа . Да се върнем няколко месеца назад - тогава , когато Джордж направи своя план за действие тази болест също фигурираше в плана . Как така ли ? Ами ей така . Джордж разбра , че дори и да измисли серум на истината , той ще има ефект само ако всички хора по света го вземат едновременно , или почти едновременно . Целта на серума трябваше да бъде за един ден хората да говорят само истината . И не просто да отговарят истината на всеки въпрос , който им е зададен , ами дори в тях да оживее много силно вътрешно желание да разкрият всяка тайна , да изкажат всяка лъжа , която са пазели в себе си . Представяте ли си колко опасно е това и колко хубаво . Какви неща биха могли да излезат наяве . Така измисли болестта . Чрез нея можеше да накра всеки човек на земята да си инжектира серума на истината без дори да знае , че е това . Колко хитро , а : истината се крие в лъжата . :) Но как да създаде болест без да може да се докосне до каквито и да е химични елементи . И ето къде в полза влезе психологията . Едно от нещата , които беше научил е , че човек сам си докарва всяка болест . Че всичко е закотвено в подсъзнанието . И така , докато си говореше всеки ден с надзорниците съвсем приятелски , той използваше най-обикновени думи или поне бяха такива за тях . Но не и за тяхното подсъзнание . Играеше си с тях , казваше на подсъзнанието им "нека този го заболи глава ‘ ..... и го заболяваше . После казваше "нека спре да го боли " и спираше . После измисли начин как да предават болките си един на друг . Един ден един от надзорниците сподели с него , че дъщеря му щяла да участва в едно от най-гледаните предавания по целият свят . Това беше неговият момент . Най-важният фактор , който използваше за всяка болка , а и за самата болест , която измисли , беше страха . Смъртоносният вирус всъщност беше душевна болест . Караше хората да се страхуват от всичко и те лягаха безпомощни по леглата и чакаха смъртта . А за да се излекуваш от страха , трябва да се изправиш срещу него и да го победиш , чрез любовта . Страхът е лъжата , а любовта е истината . Така , че серумът на истината наистина беше лекарството срещу тази болест .
Той успя . Докара плана си до край . Хората започнаха да се инжектират . Светът никога нямаше да бъде същият . Истината започна да излиза от устите на хората . Този ден остана в историята като деня , в който се разбиха милиони бракове , много приятелства ( странното е , че между враговете имаше по-малко лъжи , отколкото между приятелите ) ; всички правителства паднаха , както и религиите , които се основаваха на безброй лъжи . Това беше Денят на Истината . Серумът траеше само 24 часа , но след това хората никога не се бяха чувствали по този начин - така чисти , божественни , душевно уравносени . Те имаха правото на избор и избраха Истината Завинаги . В този ден лъжата умря .
Публикувано на 21-02-2011 @ 19:11:34 EET от blondie
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: литера-туря
· търсене в статии от: blondie


най-четената статия в: литера-туря:
Приказка за дърваря, трите му брадви и двете му жени

рейтинг на статия
средна оценка: 4.14
Гласове: 14


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

Свързани теми

литера-туря

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?