| Денят на Истината |
 OrlovPogled написа
Някога чудили ли сте се за колко време може да се промени живота ви? Човек непрекъснато си поставя цели и се опитва да ги осъществи. Някои си поставят малки цели, може би защото се мислят за малки хора или защото и малкото им е достатъчно. Други си поставят големи цели, цели които изискват жертви , цели които стават част от живота им и са готови на всичко за да ги постигнат.
Джордж беше едно от онези деца , които околните предпочитат да наричат специални . При него всичко беше специално . До три годишната му възраст всички го мислеха за малоумно дете . Техните на няколко пъти бяха повдигали въпроса да го оставят в някое специализирано заведение , но така и не събраха сили да го направят . Джордж , за разлика от много други бебета , се развиваше бавно- проходи на 2 години и половина , а проговори за пръв път едва на три . Но с течение на времето се оказа , че всички са грешали за него . Джордж започна толкова бързо да се развива , че надмина наборниците си , а дори и повече . Дядо му беше свободен човек . Освен да се грижи за стоката нямаше какво друго да прави по цял ден . И затова той се занимаваше с Джордж . На 4 години Джордж му четеше вестниците . А когато започна училище учителките бяха толкова смаяни от него , че на втората седмица го преместиха с един клас по нагоре , а след един месец осъзнаха , че трябва да го запишат направо в 4-ти клас , за да бъде на едно ниво със съучениците си . Но той никога не беше на едно ниво с тях , винаги беше отгоре . Понеже беше най-малкият в класа , всичко го тормозеха , но това не го притесняваше , защото винаги успяваше да им затвори устите - все пак беше много по-умен от тях . Когато завърши средното си образование , Джордж беше добил толкова знания колкото и някой професор от елитен университет . Винаги бе изпитвал някаква мистериозна обвързаност с химията , влечеше го . За него беше като магия . Затова влезе в Харвард с биохимия . Всъшност той въобще не мислеше да следва , но известният американски университет отнякъде беше чул за него , а и не беше случайност - все пак толкова пъти беше взимал първи места в най-различни световни олимпиади . Та Харвардците бяха готови на всичко само и само той да стане техен ученик . Така се уреди с най-добрата стипендия , аве направо си уреди живота . Семейството му хич не беше богато , дори напротив , бяха обикновено селско семейство - с 20 овце , три крави , един кон и неговия най-добър приятел - кучето Хюго . Баща му работеше като тракторист в селската кооперация , а майка му беше баничарка . Джордж беше едва на 16 години , а месечната му стипендия се равняваше на годишната заплата на майка му и баща му взети заедно . Но парите за него бяха нищо , това на което държеше беше семейството , приятелите и разбира се най-вече на химията .
Сега Джордж се намираше в една от безплатните квартири , които раздават от американското правителство на хора като него . Имаше безплатни закуска , обяд и вечеря , възможно най-хубавите ястия . Имаше лична охрана . Лесно можеше да се спазари за всичко , което пожелаеше . Но нямаше досег до света . Защо ли ? Защото се намираше в ТЗИУП ( таен затвор за изключително умни престъпници към ООН ) . Присъдата му беше доживотна . Как се стигна до тук ли ? Ами сега ще ви разкажа .
Една година по-рано
Джордж се беше излегнал на дивана , подпрял изключителните си обувки ( от крокодилска , змийска и щраусова кожа ) върху също толкова скъпата дървена маса от времето на Наполеон . Определено му вървеше . Сега не работеше . Наслаждаваше се на печалбите си от добре свършената работа . Беше направил нещо , което променяше целия свят . Беше открил серумът на любовта . Купуваше се като топъл хляб . Навън навсякъде се носеше полъха на любовта . Всеки искаше да притежава поне малко от серума . Беше невероятно скъп , но си заслужаваше дори цяла година да събираш за него . Даже проституцията започна да изчезва , защото вече беше ненужна . Мина се една година откакто продуктът беше пуснат на пазара . Докато Джордж се чудеше какво ще прави с толкова много пари (така както беше тръгнало до 3 години се очертаваше да стане най-богатият човек на земята ) , телефонът иззвъня . Погледна към дисплея и видя , че го търси неговият търговски мениджър .
- Охоо , става все по-приятно като видя , че ми звъниш . Колко добри са новините този път ?
- Този път хич не са добри , Джордж . Не гледаш ли телевизия ?
- Нали знаеш , че не гледам тая шитня .
- Да , ама сега ще ти се наложи . Пусни на 5-ти канал . Правителството слага запор на производството на серума .
- Какво... по-дяволите ?!?
- Изгледай предаването и после ми звънни .
На пети канал даваха поредното предаване с журналистически разследвания . Този път темата на предаването беше " Серум на Любовта или Серум на Смъртта " . Разследваха вредните употреби с продукта . Наистина , работата беше там , че серумът се продаваше свободно навсякъде , всеки можеше да си го купи , стига да има достатъчно пари . Но пък нещата , за които можеше да се използва бяха милиони . Девствените гимназистчета го ползваха , за да не бъдат вече девствени . Дори беше голям хит да се напръскаш в час и да го направиш с учителката . Ставаха такива оргии , мале , мале . Но това бе един от безобидните случаи . Всъщност най-масово започна да се използва от фанатици , серийни убийци , изнасилвачи , както и от радикални групировки . В предаването имаше всичко това , дори се опитваха да се свържат с президента и да го държат отговорен , че не е взел съответните мерки . А стигне ли се до там , на нашия Жоро му е спукана работата .
Последваха най-болезнените дни в живота му . Дълги процеси , всички от всякъде го хулеха и мразеха . Всички ... освен семейството му и не защото беше техен син , а защото знаеха , че създаде този серум от любов към човечеството . На Георги му писна от безкрайните процеси и се призна за виновен по всички обвинения , а те бяха от абсурдни по-абсурдни . За провокиране към самоубийства ( понеже радикалните групировки използваха серума точно с тази цел ) , за съучастничество в убийства и изнасилвания . Едва ли не той беше виновен за всичко лошо , което се случваше по света .
И наистина се чувстваше така . Реши , че трябва да сложи край на всичко . Джордж е смел човек и каквото решеше го правеше . Но колкото и пъти да се опитваше да сложи край на живота си все нещо го спираше . Накрая се появи Гласът . Един вътрешен глас , който му каза : " Не се ли отказа вече . Не виждаш ли , че по този начин на никой няма да помогнеш . Ти имаш мисия . Велика мисия . Не позволявай на един провал да те сломи . Беше близко . Този път ще успееш . Продължи мисията . "
И тогава си обеща , че няма да се откаже докато не изпълни мисията . А тя беше да промени света към по-добро .
Но как би могъл да направи каквото и да било в този затвор . Трябваше да измисли нещо . А в затвора не можеше да прави друго , освен да чете и учи . Този път се насочи към друга наука - психологията . Серумът на Любовта го научи на едно - докато не опознае психиката на хората няма да може да промени света . Започна да чете всякакви книги , свързани както с психологията , така и с религиите . Докато се учеше как да променя хората , той променяше и себе си . Сутрин и вечер правеше медитация . През деня пишеше , пресмяташе , отговаряше си на един и същ въпрос : " Как да променя светът към по-добро? "
После продължаваше да учи и чете , а междувременно упражняваше всичко научено с надзорниците . Един ден започна да изпада в паника - на въпроса имаше толкова много отоговори , че не знаеше кой точно да последва . Ами ако стане като със серума . Започна да крещи къде е истината , къде е истината ? Тогава му светна : " Истината ще промени света " . Вече имаше план , само трябваше да измисли как да се добере до оборудване , за да създаде серум на истината . След няколко месеца се случи чудо и оборудването щеше да дойде само . Всъщност не беше никак чудесно . Навън се случваше нещо страшно . Нова болест , някакъв смъртоносен вирус се разпространяваше с адска скорост и гъташе милиярди хора по леглата . Беше наистина страшно . Никой не знаеше какво да прави . Какви ли не учени работеха по въпроса , но никой от тях не откриваше лек . Всъщност още никой не беше умрял от болестта , но с всеки изминал ден болните губеха своята жизненост . Беше въпрос на време . А и всеки ден болните се умножаваха . Тогава властите дойдоха за помощ при Джордж . Той беше последната им надежда . А той само това чакаше . Веднага се захвана за работа . Ваксината беше готова за една седмица . Учените я изпробваха няколко пъти , за да установят , че наистина действа . Само че така и неуспяха да забележат страничния ефект . Така и трябваше . Вече се произвеждаше в масови количества . Дори мястото , където се произвеждаше беше същият завод , в който навремето се правеше и серума на любовта . Нужните бройки вече бяха готови , а те бяха точно толкова , колкото е и населението на целия свят . Защото накрая не остана нито един здрав . Бяха разпратени навсякъде и лечението започна .
Но преди това нека ви разкажа как точно се случи цялата тази работа . Да се върнем няколко месеца назад - тогава , когато Джордж направи своя план за действие тази болест също фигурираше в плана . Как така ли ? Ами ей така . Джордж разбра , че дори и да измисли серум на истината , той ще има ефект само ако всички хора по света го вземат едновременно , или почти едновременно . Целта на серума трябваше да бъде за един ден хората да говорят само истината . И не просто да отговарят истината на всеки въпрос , който им е зададен , ами дори в тях да оживее много силно вътрешно желание да разкрият всяка тайна , да изкажат всяка лъжа , която са пазели в себе си . Представяте ли си колко опасно е това и колко хубаво . Какви неща биха могли да излезат наяве . Така измисли болестта . Чрез нея можеше да накра всеки човек на земята да си инжектира серума на истината без дори да знае , че е това . Колко хитро , а : истината се крие в лъжата . :) Но как да създаде болест без да може да се докосне до каквито и да е химични елементи . И ето къде в полза влезе психологията . Едно от нещата , които беше научил е , че човек сам си докарва всяка болест . Че всичко е закотвено в подсъзнанието . И така , докато си говореше всеки ден с надзорниците съвсем приятелски , той използваше най-обикновени думи или поне бяха такива за тях . Но не и за тяхното подсъзнание . Играеше си с тях , казваше на подсъзнанието им "нека този го заболи глава ‘ ..... и го заболяваше . После казваше "нека спре да го боли " и спираше . После измисли начин как да предават болките си един на друг . Един ден един от надзорниците сподели с него , че дъщеря му щяла да участва в едно от най-гледаните предавания по целият свят . Това беше неговият момент . Най-важният фактор , който използваше за всяка болка , а и за самата болест , която измисли , беше страха . Смъртоносният вирус всъщност беше душевна болест . Караше хората да се страхуват от всичко и те лягаха безпомощни по леглата и чакаха смъртта . А за да се излекуваш от страха , трябва да се изправиш срещу него и да го победиш , чрез любовта . Страхът е лъжата , а любовта е истината . Така , че серумът на истината наистина беше лекарството срещу тази болест .
Той успя . Докара плана си до край . Хората започнаха да се инжектират . Светът никога нямаше да бъде същият . Истината започна да излиза от устите на хората . Този ден остана в историята като деня , в който се разбиха милиони бракове , много приятелства ( странното е , че между враговете имаше по-малко лъжи , отколкото между приятелите ) ; всички правителства паднаха , както и религиите , които се основаваха на безброй лъжи . Това беше Денят на Истината . Серумът траеше само 24 часа , но след това хората никога не се бяха чувствали по този начин - така чисти , божественни , душевно уравносени . Те имаха правото на избор и избраха Истината Завинаги . В този ден лъжата умря .
|
Публикувано на 21-02-2011 @ 19:11:34 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.14
Гласове: 14
|
|
|
|
