| Полтъргайст |
 oorka написа
В началото на деветдесетте, из наше село се беше развихрила истинска вихрушка на тема полтъргайсти. Гадините се пръкваха от всеки таван, изскачаха измежду книгите в библиотеката, измъкваха се изпод килима, спотайваха се в чехлите ни, а нощем бродеха из къщите ни...
Почукваха, потропваха, фучаха в комините, смущаваха сънищата ни, местеха и бутаха разни предмети, огъваха вилици и лъжици, един даже беше направил грешката да начене от първака на тате. Разпознахме го по следите от изгаряния около голямата дамаджана в мазето и миризмата на самотерминирал се полтъргайст.
Особено напорист беше един пловдивски, именуван Кики, който посредством кибритени клечки или най-обикновен морзов код общуваше с посветените. И ги посвещаваше в какви ли не тайни на извънтелесния, извънземния и извънбрачния живот.
След известно време обаче, господа полтъргайстите установиха, че нещо са объркали географската ширина. Защото на тази географска ширина пиенето не ставаше за пиене, храната не ставаше за ядене и най-вече хората не бяха като хората. И лека полека се изметоха, и аз не знам на къде поеха, но за няма и две три години и помен не остана от тях. С изключение на един. Явно някакъв смотан... или пък някакъв объркал се..., а може пък и да е дишал от изпаренията на оная дамаджана....
Когато всички негови събратя отдавна вече бяха хванали пътя, водещ някъде далече от тук, тоя заблудения, може би съкрушен в самотата си, реши да се настани точно пък вкъщи....
Беше неделя вечерта.
В понеделник щях да пътувам към Доспат, обикновена командировка, трябваше да се измери опорната мрежа на един свлачищен терен, който наблюдавахме.
Та в неделната вечер си уплътнявах времето в кръчмата до блока, заедно с няколко елемента, тип „вечното присъствие”.
Тая кръчма имаше няколко достойнства.
Първо, беше на около петдесетина метра от входа на блока ми.
Второ, когато и да влезех там вечерно време, винаги имаше по някой и друг познат кибик за компания...
Трето, персонала ме познаваше добре, та още докато влизах, бирата или водката вече се носеше.
Единственият и недостатък беше, че не е денонощна, и с първите минути на новото денонощие затваряха.
Но както и да е. Аз и без друго тоя път нямах намерение да оставам до затварянето. Не че не ме влечеше, ама утре нали трябваше да пътувам. Така че, към единайсет им казах чао на дружките по чашка, и се запътих към нас. След две минути вече бях заключил вратата зад себе си и тамън сритвах току що събутите маратонки, когато цялото семейство начело с пудело-подобния домашен любимец Арли, опитващ се да се качи някак си на врата ми, гракнаха в един глас:
- Имаме полтъргайст! ( Ако трябва да бъда точен, пес-а всъщност каза друго: искам на разходка! Но понеже той само това си повтаряше, не му обърнах внимание )
- А? – зяпнах срещу тях, така като си бях по чорапки и яке....
Арли не успя да се качи на врата ми, но за сметка на това се опита да ми го набута отзад, докато се навеждах да си взема чехлите.
- Кво сме имали? – изломотих, докато се изправях, вече с чехъл на левия крак, и без чехъл на десния, защото последния следваше траекторията на отскачащия пес....
Майка ми и сестра ми почнаха едновременно, едната със задълбочен отговор на въпроса ми, а другата през това време задълбочено ми се караше за посегателството над домашния любимец.
- Ох, стига сте викали и двете бе, нищо не разбрах, къв полтъргайст ви гони? - отговорих, докато си закачах якето на закачалката.
- Абе ела, ела – каза сестра ми – ела до чуеш нещо.
- Е хубаво де, идвам...
Влезнахме в стаята, в която спяхме двамата със сестра ми, известна още и като „детска”
Всички се умълчаха и ме загледаха очакващо...
- Кво? – рекох недоумяващо....
- Не чуваш ли – прошепна сестра ми.
Аз по принцип имам доста добър слух и чувам неща, който околните не чуват или ги чуват със закъснение. Ама явно водките в тоя случай ми го бяха попритъпили....
- Какво трябва да чувам? – вдигнах рамене
- Абе едно жужене, не го ли чуваш – отново прошепна сестра ми.
Заслушах се по-внимателно. Вярно, чуваше се някакъв звук.
- Е нещо жужи, и кво?
- Ами това е така от пет часа – тоя път се обади майка ми с тайнствен глас.... Цяла вечер със сестра ти търсим от къде може да идва... и нищо не намираме, сигурно е...
- Бе това е някакъв технологичен звук според мене – отвърнах - кой знае кво прай некой съсед, я не ме занимавайте с глупости... Аре да си легаме.... И внимавайте тая нощ да не дойде да ви вземе злия дух на алкохола, изпарил се от устата ми под формата на мрачен Кики.
Учудващо, ще рече човек, но нощес не се случи нищо. Нито мен ме ръфа полтъргайст по гъза, нито пък на сестра ми и падаха гоблени по главата.
Командировката мина съвсем прилично, времето беше прекрасно, направо да мериш и да пееш. Вярно е също така, че и костурите надвечер много-много не ме ебаваха, но пълно щастие, както е добре известно, няма! За сметка на това пък, бирите сами скачаха в устата ми.
През това време какво се е случвало в къщи? Жужащият полтъргайст не спирал да си жужи. Баща ми бил съгласен с думите ми, че това вероятно е технологичен звук и се заел да го търси от къде идва. Обаче нищо не открил. Ходил у съседите над нас ( ние живеехме тогава на първия етаж ), след това у съседите на третия етаж, в мазето, и изобщо навсякъде, където се сетил. Обаче нищо. Само в стаята си жужи и това си е.
А сестра ми и майка ми през това време не скучали. Първо се допитали до една позната им екстарсенска. Тя – Краси се именувала – след проведения сеанс им казала, че това – демек звукът де - означавал, че не са сами! И по точно, че извънземен разум искал да се свърже с тях... Междувременно вече никой не спял в стаята. Сестра ми се нанесла при майка ми, а баща ми се наложило да спи в хола. Освен това, за неканения гост майка ми уведомила и леля Руми, нейна братовчедка, и ядрена физичка по професия, която пък от своя страна изнамерила някаква агенция за паранормални изследвания... И в петък сутринта вече се очаквало цяла гвардия от ловци на духове да пристигнат с ултра-мега-хипер апаратура и да изловят всички живи, полуживи и дори неживи полтъргайсти, спотайващи се из ъглите на тристайната панелна класика.
Четвъртък.
Свършил съм си работата и потегляме обратно. Към три следобед вече сме в София. Шофьора пътьом ме оставя пред блока, и продължава към дирекцията, та колегите да приберат апаратурата.
Влизам победоносно в къщи, нарамил сак и едно мизерно пликче замразен костур.
И.... Déjà vu…
Пес... майка ми, сестра ми.... полтъргайст....
Е не е истина. Полтъргайст, та полтъргайст. Оффф, мааму стара, не вервам в такива неща бе, не разбрахте ли, няма полтъргайсти, няма духове, няма извънземни.... Мисля си го това, докато се примъквам към стаята. Тръшкам сака на пода, връчвам рибата на майка ми да я метне у фризера. А те почват да ми обясняват за екстрасенската, след това за екипа на паранормалните..... Слушах ги кротко, докато ми разправяха за екстрасенската, сдържайки се с усилие да не се изхиля, но това с идващите утре ловци на полтъргайсти вече ми дойде в повече.
- Малеее, съвсем сте откачили! Я елате тука – строявам ги двете на вратата пред полтъргясалата стая – само трайте малко... Така. Я да видим ся де се е скътала гадината... Заслушах се. Хм, вярно го има тоя звук като от преди четири дена. Почвам съвсем бавно да ходя из стаята. Напред, назад, наляво, надясно. Звукът е с постоянна честота, но с преместването ми насам натам губи или увеличава силата си. Продължавам да следя звука. След десетина минути слухтене из стаята, качвания по столове и легла, залягане по пода, завиране по ъглите, накрая носа ми опря в горното чекмедже на бюрото. Отворих го. Е, явно полтъргайста се беше приютил тук, щото звука увеличи тройно силата си. Протегнах ръка, награбих една купчина от папки, листа, триъгълници, телбод, отверка и кутия с флумастери, и.... пипнах ли те, копелеце гадно, дето тормозиш тук семейството ми.
Casio Fx-180P беше страхотен електронен калкулатор за онова време, мечтата на всеки геодезист, с възможности за програмиране на права и обратна засечка, освен това и доста здрав. Издава сигнал при включване и изключване. И когато поради някаква причина, да речем безпорядък в чекмеджето, power бутона се озове в междинна позиция, тогава идва някой заблуден полтъргайст, жужи та се къса, а шибаните батерии не свършват и не свършват....
|
Публикувано на 28-04-2011 @ 19:00:37 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.83
Гласове: 12
|
|
|
|
