| Насьо попа |
 POP_MITU написа
След дълги и разгорещени спорове на къде, как и кога да тръгнат, Колю и Митю решиха да вземат сутрешния влак в 7:00 и да потеглят за китното селце Стърчипишково, което се намираше на около 3 часа път с пътническия влак. Купиха си билети, а полузаспалата касиерка проклинаше живота докато им подаваше двата билета, им се накара едно хубаво, за да си излее яда от скапаното ежедневие.
Те си купиха по една мазна баница и една вкисната боза и едва бяха изпили бозата и ги напъна една такава мощна диария, че и двамата трябваше да хукнат едновременно към тоалетната, и понеже Колю беше по-бърз, нали беше спортувал на времето. Стигна първи до тоалетната, а Митю трябваше да бяга до следващата и малко се изпусна в гащите, колкото да направи едно кафяво петно, което да му мокри в следващия половин, един час.
След като приключиха с тоалетните, се завърнаха по местата си и започнаха да обсъждат бозата.
-А, бе тя, че беше развалена, развалена, ама ти виждал ли си боза да не е резлива, не е това проблема, няма смисъл въобще да го отрязяваш това!
- Е, да бе, малко прекалено бързо ни напъна, ама то това ще е и от баницата, и нейната мас беше бас баят гангренясала.
- Е, то една баница, като не капе от нея гангренясала мас, баница ли е?
- И туй е вярно, наистина няма смисъл да отразяваме тази подробност, но все пак ще запиша, че си се насрал.
- Ей, пидеруго мръсна, първо не съм се насрал, само малко се изпуснах и второ, ако ти пръсна картуната, пак ли ще напишеш, че съм се насрал?
- Е, добре де, добре няма да отразявам нищо.
Чак сега нашите двама герои си дадоха сметка, че някой стоеше срещу тях и се подсмихваше на всичко казано от тях до тук. Те се спогледаха учудено, но преди да си кажат каквото и да било човека отсреща заговори:
- Здравейте пичове!
- Аъъ, здрасти!
- Аз съм бат Насьо попа.
Като се замислиш, можи би трябваше да се сетят, че този човек е поп, какво пък може и да няма брада и расо, а на врата му хич даже не виси разпятие, но пък дали това са нещата, които правят попа- поп. Бат Насьо както той сам се представи, беше около 25-26 годишен, слаб, с тъмна къса коса и кафяви очи. Беше облечен с черно шушляково яке- тип бомбер, с двоен цвят, нали ги помните бяха много на мода по едно време, то всъщност точно в това време се развива и разказа де, но това е без значание. Та якето отвън черно, а отвътре оранжево, с джобове отвън и отвътре тъй че да можеш да си го носиш- кеф ти черно, кеф ти оранжево. Интересното е, че никога не срещнах някой, който да го носи с оранжевата страна, но и това не е важно сега.
Както естествено можете да предположите, бат ви Насьо не беше само по яке, освен бомбера, той беше облечен с много модерни дънки с джобове навсякъде и големи черни кубинки.
Преди нашите герои да успеят по някакъв начин от новината, че човека пред тях е поп, той вече бълваше по две три фрази в...секунда.
- Ей, пичове, аз уча в пловдивската семинария, последна година съм и се дипломирам. Ама всеки ден пътувам до София и обратно.
И тук Насьо направи пауза в очакване, Колю и Митю да го попитат защо пътува всеки ден от Пловдив до София и обратно. Тъй като обаче, на тях всички тези новини им дойдоха малко в повече, те стояха безмълвни. Затова Насьо без да чака повече продължи нататък:
- Ами да пичове, всяка вечер хващам влака за София и на сутринта се връщам в Пловдив. Вечер ходя по нощните клубове в София, гледам къде има промоции и хоп, директно там! Ей тия дънки вчера ги спечелих с един стриптиз на пилона в Спартакус. А пък якето преди два месеца го спечелих и него пак със стриптиз на мега лятно парти на площада. Голям купон, и тая вечер има няква промоция в Грънджа, директно там съм.
И тук Колю се беше поокопитил малко и успя да попита Насьо:
- А, бе пич, ти нали каза, че вечер пътуваш към София, а пък сутрин се връщаш, днес защо пътуваш толкоз рано?
- А, пичове, не ви е работа снощи изпуснах мега -парти в Гъзария, бях наказан и не можах да изляза, та затуй днеска отивам от по-рано да разуча довечера къде са промоциите, чух, че в Гъбарника ще имало промоция май на водка „Спирт”, а пък в Спартакус, може пак да има на „Дуду-джийнс” не знам ще видя, може да ида първо на едното, а пък после на другото.
Тук вече и Митю, беше наясно що за човек имат на среща си и той влезе в играта:
- Добре бе, пич, ти като си в семинарията, не ти ли се карат за това, че ходиш по такива места правиш стриптийз, събличаш се на поразия, че и на площада, това не ми се струва много християнско?
- А, бе пич остави тази работа, аз от християнско нищо не разбирам, чакайте да ви разкажа за Лудия.
Колю и Митю, се спогледаха недоумяващи, при положение, че точно този човек казваше на някой друг- Лудия, представете си този втория. На нашите двама герои много им се прииска да се запознаят с този човек, но знае ли се може и да го срещнат някой ден. Преди да успеят да си кажат каквото и да било по между си, бат Насьо-попа, продължи:
- Иийй, пичове вие знаете ли какво стана веднъж като се разхождахме в София с другите пичове от Семинарията, ни срещнат едни евреи. Оказасе, че те имали някакъв празник нещо като Ханука или не знам си там какво. И ни дадоха по едно шишенце ракия и по едни сладки. Представяте ли си евреин да ви даде нещо, ние не можехме да повярваме. И в началото бая се усъмнихме, да не би нещо да са развалени, тези неща. Ама единия от нас се осмели да опита ракията и каза, че била много хубава. Изпихме си ние ракията, ама сладките не посмяхме да опитаме. И в тоз момент идва лудия, и ние му ги дадохме и той, лапа, лапа, омаза си душицата. Накрая като му казахме от кой са, бърза да си бърка в гърлото да повръща. После даже отиде до спешното да си направи клизма и промивка на стомаха, така че, така и не можахме да разберем, дали им имаше нещо на тези сладки или не.
Историите на бат Насьо-попа, се редяха една след друга, коя от коя по-чудати и невъобразими. Нашите двама герои бяха започнали дори да се отегчават мъничко, защото историите често бяха с един и същи сюжет. Насьо правеше едни стриптизи едно нещо, сменяха се само дискотеката и наградата. Друг път бат Насьо, разказваше за семинарията, разправяше, че веднъж един поп от учителите много се заяждал с него, карал го все да върши разни мръсни работи. Веднъж бат Насьо толкова се ядосъл, че взел метлата и като запукал попа по главата с дръжката на метлата, направо му разбил муцуната. Две седмици стоял в болницата и се хранил със сламка, а бат Насьо се разминал с изгонване от семинарията защото, баща му занесъл 30 литра мандаринова ракия, на директора на семинарията.
- Пичове знаете ли, че аз едно шишенце съм си взел от тая мандаринова ракия, искате ли да опитате?
На Колю и Митю им светнали очичиките:
- Искаме и още как!
- Аааа, веднага ви разпознах и аз, че не сте от братството на светите въздържатели!
- А, бе Насе, от къде взимате толкова мандарини, че да правите ракия с литри?
- А, нали знаете, че по едно време раздаваха по училищата и църквите едни полуразвалени мандарини и портокали. Нещо като помощи, не знам на някого дали помогнаха тия помощи, ама на мен и баща ми със сигурност помогнаха. Баща ми имаше гениалната идея да изкупи всички мандарини от църквите и училищата в нашия град. Понеже те бяха почти развалени, му ги дадоха евтино 10 стотинки килото. Всички му се смяха като ги изкупуваше, ама ела да видиш, ти дали му се смеят сега, като продава 10 лева литъра от мандариновата ракия. Ама, то пък не остана много за продан, след моята изцепка и след всичкото, количество дето изпукахме с тате. Даже, май това е последната бутилка. Татко като разбере, че съм я задигнал, ще ми строши главата, даже може да направи опит да ме залее с нафта и да ме запали!
- Пфффффф, прихнаха в един глас Колю и Митю, и за малко да се задавят с ракията. Как тъй, ще те залива с нафта и ще те пали?
- Ами, да! Той като ми се ядоса много и често се опитва. Един път почти успя. Бях още пети клас и имах двойка за срока по френски и аз бая ревах в училище. Учителката не искаше да ми повярва, че ако се прибера у нас с двойка, баща ми ще ме залее и ще ме запали. Затова я взех с мен, ама и казах да напълни една кофа с вода, че да е готова да ме гаси. Тя много не искаше ама, аз успях да я убедя. Прибирам се вкъщи и показвам бележника на баща ми, а пък той като видя двойката за срока, направо взе лейката пълна с нафта, дето стои до печката за дърва, за да може по лесно да разпалваме огъня сутрин и взе да ме полива. Преди даскалицата да разбере какво става баща ми вече ми беше драснал клечката. Направо си бях изгорял, ако чаках аз на даскалицата. Добре, че майка ми вече беше свикнала и имаше по-бързи реакции, веднага ме уви в едно одеяло, тръшна ме на земята и почна да ме налага с една пръчка. Реве и ме налага, за да огаси огъня по-бързо, а баща ми псува, ту мене, ту нея, ту целия свят. През това време, учителката по френски припадна. Кучето ни я припика два три пъти и след малко тя се свести. Изчезна по-бързо от хляба и олиото по магазините по него време. Повече никога не отворих учебник по френски, и никога нямах двойка за срока, и така докато изредя всички учители да дойдат до нас, доста време мина, ама така се уредих с тройки по всичко и не се налагаше да уча. Като моето детство пичове, едва ли някой друг е имал. Аз за това и реших да стана поп, ми аз до 18 година вече всичко бях опитал. Понеже не се налагаше да ходя на училище, по цял ден си измислях занимания с по-големите. Първо се научих да пия и да пуша. Ходехме в мазата, на един комшия и там така се размазвахме пичове, направо спомени нямам.
Насьо продължаваше да разказва, ли разказва, а нашите двама приятели надигаха, ли надигаха тежката бутилка с мандаринова превъзходна, тя естествено ставаше все по-лека и по-лека, но разаказите Насьови продължаваха.
- И пичове, аз нали ви казвам, от тези вечери в мазата на комшията много спомени нямах, ама често на другата сутрин ме болеше задника. По едно време се усетих аз, че тия минтерници ме напиват, за да се забавляват после да ми пъхат, какви ли не зеленчуци от зад. Ама нямаше да се усетя, ако не ме бяха записали с камера и не ме бяха качили в интернет. Един ден, един приятел ми вика ела да видиш едно клипче снимано в България, един кьоркютюк пиян му пъхат моркови и краставици в задника. Първоначално не си разпознах задника. Така де, вие колко пъти сте си виждали гъза? Еми не много, от там и трудно разпознах, ама в един кадър като видях наредени бурканите със сливов компот и до тях маринованите краставици и печени чушки и патладжан за кьопоолу, веднага разпознах мазата и нещо задника ми взе да ме наболява и тогава разбрах какви са ги вършили ония мръсници. Ама нищо, това пък ми даде идея. Приспособих аз и нашата маза, за пиене и пушене и взех да викам съученички, там. Като се напиеха, няма да ви казвам какъв секс падаше пичове. Че и клипчета взех да правя, по 50 лева изкарвах после в кварталната видеотека. Бая типове от квартала са лъскали, на моите клипове. А, пичове какво ще кажете?
- Аммми, Насьо какво да ти кажем, хубава ти е ракията ши знаиш!
- А, хубава е нали, ама аз бях почнал да ви разправям как станах поп. И така после на мода дойде тревата и дрогата, и от тази епоха много спомени нямам, знам само, че изпродадох всичките буркани от мазето, накрая и самото мазе продадох на комшията- Бат Пешо-дилъра. После износох видеото от нас, барабар с цветния телевизор Рубин- 60 килограма, как го вдигнах не знам и как съм го свалил от 8мия етаж до втория, при положение, че и асансьор нямахме, защото му бях откраднал бобината и я бях предал за желязо, за да си купя малко диазепам. Ама какво да ви кажа, след тази случка с телевизора, баща ми пак се опита да ме запали, тоз път и майка ми беше ядосана и ме остави да погоря 2,3 минути преди да ме загаси. Целите ми ръце бяха останли без кожа и се наложи да ме вкарат в болница, за да вземат кожа от задника ми и да я сложат на ръцете ми, те и затова сега ръцете ми все понамирисват. Ама и от това изкярих, защото докато трая операцията постоянно бях на системи с морфин. А такова надрусване пичове, другаде няма. Това ме накара да се откажа от дрогата, разбрах, че само в морфина е истаната пичове. Обаче морфин много трудно се намира и така постепенно ми мина манията за дрога. После дойде друга мания...ама пичове вие слушате ли ме?
Колю и Митю, бяха изпили двулитровото шише с манадаринова ракия и се бяха натръшкали по седалките. От устите им течаха лиги, а очите им така бяха слепнали, че и с тир да им дърпаш клепачите пак не можеш да ги отвориш. Бат Насьо се отказа да ги събужда, но не се отказа от това да си довърши разказа, макар и да нямаше слушатели, той така се беше наел вече, че и да искаше, не можеше да спре, а да не говорим, че той много и не искаше.
- И пичове, както ви казвам, дойде друга мания, музикална. Зарибих се много яко с Хиподил, нали ги знаете :Зла вест, Хиподил в студио: слепите оглушават, глухите ослепяват, сакатите умират, а на останалите им миришат краката.” Ха-ха-ха! Много яки, заедно с Хиподил почнах да слушам и Нирвана, любимата ми песен беше „Rape me, rape me and my friend, do it and do it again!” Ха-ха- яко нали? После минах и на по твърди работи, ама да не изреждаме сега тука. У нас нон стоп бичеше здрав метъл, комшиите се оплакваха, баща ми пощуря, опита се да ми запали уредбата, ама си залял ръкава с нафта и се самозапалил, наложи се да му ампутират лявата ръка. И нали ви казвам, пичове толкова неща видях аз в моя живот, че трябваше да стана поп, няма как. И много ми беше приятно пичове, обаче трябва да слизам, че трябва да мина през селото на майка ми да взема една прежда, че майка да оплете на татко пуловер за зимата. И после от там продължавам с автобус за София, че тая вечер какви промоции ще има направо не ви е работа!
Айде пичове, със здраве и господ да ви пази!
|
Публикувано на 03-10-2011 @ 18:14:35 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.11
Гласове: 45
|
|
|
|
