| МОЕТО СПЕЦИАЛНО МОМИЧЕ |
 BLACKDEVIL написа
МОЕТО СПЕЦИАЛНО МОМИЧЕ.
Тя е план Б. Но какво от това, като в сърцето ми е първа. Тя е любовницата ми. Да си любовница е титла, защото ти си Специалната…
Сещам се за един стар виц: „Мъж отива в парфюмериен магазин и казва на продавачката: Моля ви, препоръчайте ми някой хубав парфюм. Момичето попитало: за жена ви или някой по-скъп?...”
Есе за онази инцидентна връзка, която се ражда от секс, минава през любов и никога не умира…
Кажете „добре дошла” на момичето, което аз наричам „Специалното Момиче”. Момичето, лоялно като камикадзе към сексуалните и емоционалните ви желания. В 12. В 5. В 3.25. През нощта. Лоялност, способна да надживее всичко. Момичето, за което майка ви ви е предупреждавала, а баща ви си е мълчал, защото е знаел, че рано или късно то ще се появи в живота ви и да се откажеш от него ще е по-трудно, отколкото да изтриеш татуировка с хавлиена кърпа. Защо? Защото най-вероятно татко също е имал една такава…Всеки е имал и всеки трябва да го изживее. Защото е истинско. Не е само секс. Любов е, и отдаване, и болка, и страст и…всичко.
Устроени сме така, че липсата не перспектива е смазващо усещане, но дяволски желаеш това, което не можеш да имаш. Знаеш, че си създал семейство с друга, че имате деца, общ дом, или общ бизнес, общи интереси. Знаеш, че няма да напуснеш жена си, но и знаеш, че нямате общо бъдеще като двойка заедно в живота. Не защото не я обичаш, а защото вече сте били любовници, видял си най-хубавото от нея и ако имате стандартна връзка, винаги ще сравнявате всичко с този базов модел. А нищо не е същото. Виждате се в най-добрата светлина, идеализирате се взаимно, боготворите се. За два часа с някой не виждаш лошите страни, не я виждаш рошава, негримирана, с косми, по домашен пеньоар, смърдяща на яхния и пръжки. Не казвам, че жена ми е такава, не казвам и че всички жени са такива, просто говоря глобално. Но твоето момиче се къпе специално за теб, парфюмира се, поддържа се. В тясна фланелка без сутиен и джинси или с блуза и пола, под която не носи нищо – тя е каквато я искаш. Ти взимаш най-доброто от нея. Започваш я бавно, влагаш старание, ужасно старание, ужасна нежност, аз дори треперя винаги, когато я събличам, защото не мога да се нарадвам, че я държа в ръцете си. Това е твоята забранена красавица. Разопаковаш я като коледен подарък, с хипер-адреналиново вълнение и стаена благодарност. Благодарност, че и тя те обича, че това е взаимно. Тя е каквато ти харесва. Не че жена ми не е била. Ама след 35677 порции с боб, който иска да го яде всеки ден, да му е сладко…Това е различно. Ролята на специалното момиче по дефиниция е специална.
Защо е толкова хубаво да имаш своето специално момиче. При всеки, разбира се, причините са различни, но все пак има общи обединяващи ги елемента.
Когато Я срещнах, бях на 37, женен от 11 години, с две деца на 9 и на 4…със собствена фирма, в която жена ми беше съдружник. Имах всичко, което трябваше да има мъж на моите години. Истината обаче беше друга. Нямах любов, страст, тръпка, чувството, че живееш като за последно с някой, чувството, че искаш всичко с този човек. С жена ми сме в супер отношения, но страстта е отминала с годините и аз все още я обичам, но вече като сестра. Не ми идва да й скоча сексуално. Правим секс, общо-взето, ако тя си поиска. При това за какъв секс да говорим, по задължение, умряла работа, механично, престорено, за отбиване на номера. Де да знам, не както трябва. Не е с дълбочина, не е с лудост. Ако трябва да бъда честен, предпочитам да гледам тв, отколкото да правя секс с жена ми. Искам да направя едно уточнение – жена ми не е грозна, е, не е първа младост, но реално погледнато си е привлекателна. Но е скучна, няма това дяволче в нея, което да те накара да се чувстваш мъж. Освен това, като добавим и проблемите на ежедневието, кой какво не направил, а трябвало, кой какво не казал, а трябвало, всякаква романтика се изпарява. Но не бих се развел. Заради дома, който създадохме за децата си, а и заради факта, че ако се събера с любовницата си като семейство, всичко ще стане същото, а аз вече ще съм загубил всичко и рискът не си заслужава, защото аз вече няма да гледам на нея с тези очи, с тази пламенност, с тази страст, с желанието, способно да ме излекува от всичко. Това е лудост, но ако не е лудост, значи не е любов. Хора, аз само като я видя и ми става хубаво, топло на душата, топло в панталона, всичко ми кипи. Получавам ерекция само от гласа й, гласът и е ужасно галещ…С нея имам всичко, което ми липсва. С нея аз съм по-добър човек, наистина ви казвам, тя ме прави по-добър. След среща с нея се държа много по-добре с всички хора около мен, с всички колеги, близки, приятели. Приемам трудностите много по-лесно, каквото и да ми се случи, каквито и проблеми да имам, знам, че, примерно вторник вечер ще съм с нея и така изкарвам идните дни, с тази мисъл. Аз живея за нашата крадена любов. Нищо не е в състояние да ме зареди с такава мощ. Е, разбира се, имам своите ежедневни радости, най-вече с децата ми, но зарядът е различен, на различно ниво, на различна дълбочина и широчина…Само който е имал любовница, която е обожавал и с която е имал дълга връзка, само той ще разбере какви лигавщини говоря. Тук не става дума да се забиеш с някоя пичка в дискотеката и да се изчукате още в тоалетната и повече да не се видите. Става дума за някаква разделена свързаност, аз така я наричам. Заедно сте колкото искате, а когато не искате, просто не сте. Всеки си има живот, не си писвате и така се поддържа интересът и тръпката. Мен ме побърква от възбуда мисълта, че не сме се виждали месец, че точно днес има възможност за това, че тя цяла вечер ще се гласи специално за мен. Ще си вземе душ, ще се намаже с някакви страхотни ароматни масла, ще отиде на фризьор, ще се облече секси, ще се държи секси, няма да има задръжки, ще ме посрещне усмихната, ще ме обожава, няма да се караме кой е хвърлил или не боклука, кой не е измил чиниите и кой къде го сърби или боли. Жена ми все по-рядко се усмихва…Любовницата ми сияе…Все по-трудно се стаяват чувствата, които изпитвам, но с времето се научаваш да се преструваш, не е толкова трудно. Жена ми така и нищо не разбра за моята тайна любовна вселена… Знаете ли, обожавам аромата на кожата й. Не говоря за парфюм, шампоан, сапун или крем. Говоря за самата специфична миризма, която всеки човек излъчва. Ние сме точно като животните, които така се чифтосват, по миризмата откриват своите партньорки. Аз обожавам аромата на кожата й. Няма нищо по-вълшебно от това.
Специалното Момичето никога не казва „не”. Просто няма такава команда. Тя е с теб, за да ти е хубаво и ще направи всичко за това, като съвсем нямам предвид само секс. Ще направи всички онези големи неща, които си искал от нея, плюс малките, които не си искал. Няма да се заяждате, няма да се карате, да си правите напук…А сексът с нея, нека си призная, нито за секунда не е падал дори с нютон през всичките тези години, въпреки криволичещата история на познанството ни. Разбира се, в началото всичко е тръгнало от секса, че как иначе. С нея съм посрещнал много повече пияни и дрезгави утрини, отколкото някога с децата си, разбудили ме с плач в същия, все по-немислим с годините час…
Срещнах я, разбира се случайно. Искам да кажа, че никога до сега не бях изневерявал на жена си. Не ми е минавало дори като идея за миг, защото ме беше страх, че мога да загубя всичко, което съм градил с кръв и пот повече от 10 години. Да, обаче забравих за всичко. По-скоро така ми беше угодно…
Запознахме се в един бар, в който аз празнувах една успешно сключена сделка с няколко мои приятели. Междувременно вкъщи правих лек ремонт и жена ми и децата бях изпратил на море в Гърция за 10 дена, заедно с тъща ми, за да не се пречкат вкъщи всички докато майсторите боядисват. Разбира се, рядко се случва толкова дяволски добро стечение на всички възможни обстоятелства…Така е трябвало да стане, а аз до последно не исках да ходим в този бар, приятелите ми обаче настояха, че било куул, аз имах предвид едно друго място, което винаги ме зарежда и на което обичах да ходя, обаче като има нещо да става – никой не може да го спре. Никой не можа да спре и мен тази нощ…
Видях я и се влюбих, хора. Беше толкова секси, но не вулгарно секси. Беше толкова сладка, страхотен тен, страхотна дълга коса, супер усмивка, която не слизаше от лицето й, с дънки и блузка, нищо особено, но ужасно въздействаща. Не можах да откъсна поглед от нея часове наред. Знам, че това, което се случваше нямаше да може да бъде спряно и изобщо не се и опитах. Просто защото не исках. Като си помисля от кога не бях изпитвал подобно вълнение, от ученик, де да знам, май точно от тогава, разбира се, не толкова силно, това с нея нямаше никаква база за сравнение с нищо, което ми се беше случвало в живота…. Аз съм вече зрял мъж и честно, не вярвах, че мога да се влюбя като младеж. Тя също ме гледаше, имаше игра, имаше нещо, което се усещаше във въздуха. Ужасно яко чувство. Все едно утре умираш и това ти е последният ден в живота, честно, и с удоволствие си готов да умреш, само за да я имаш за миг. За да съм с нея бях готов и на това. Всичко ти гори, сви ми се стомаха, само като знаех, че нещо може да стане между нас. Такъв адреналин, такава дрога, такъв пожар. Усещах, че и тя има интерес. Гледахме се цяла вечер. След няколко часа не издържах и отидох при нея. Преди това не смеех, не бях пил достатъчно и ме беше срам от приятелите ми, те всички познаваха жена ми, а сега да се свалям с някаква красавица, заиграваща се с потентността ми, не вървеше. След поредното уиски наистина не ми пукаше от никой. Никоя жена не ме е палила така никога. Гледах я и я исках за целия ми живот, това е нещо, което и до днес не мога да си обясня. Не е само до красотата й, красиви момичета – навсякъде около нас. Имаше нещо повече, нещо, което улових в погледа й, прочетох в очите й, разгадах сърцето й. Толкова силно я желаех. Но не да я чукам, а да я любя, бавно и напоително, цяла нощ, и тази нощ и всички следващи нощи, завинаги. Желаех я емоционално повече, отколкото сексуално. Боже, влюбих се лудо и исках целият свят да знае за това. Отидох при нея, представих се, тя също си беше пийнала. Танцуваше божествено, беше секси и непокорна, беше сън. Казва се Татяна, на 27, 10 години по-млада от мен, неомъжена, без сериозна връзка, просто дива и свободна. И аз, завалията, искрено пожелах за миг да бъда див и свободен и знаех, че с нея щях да го постигна. Толкова я обичах вече, че й казах веднага, че съм женен. Нямаше да е честно да го крия, а и не исках да крия нищо от нея, просто тя ми беше всичко. Исках да живея с нея, исках да се любя с нея, исках да се разхождаме край Женевското езеро, където отивах след седмица по работа…Исках всичко с нея. Да я галя и целувам на всякъде, да се смеем, да танцуваме…а аз изобщо не съм танцувален тип. Никога не съм бил, но я поканих на танц, танцувахме цяла нощ. Исках с нея да направя всичко онова, което до сега не бях направил в живота си, исках да изживея всичко, всяка емоция, всеки нюанс на този вулкан от страст и желание, който изригна в мен. Тя искаше същото. Дистанцира се леко, като разбра, че съм женен. Докато танцувахме, ми каза :” И кво, ти си търсиш мацка за чукане”? Стана ми обидно. Не беше вярно. Никога не съм търсил, Господ ми е свидетел. Просто се влюбих. Казах й, че съм влюбен, целувах й ръцете, преплитахме си ги след това една в друга. Тя чувстваше същото. Желаеше ме. Целувахме се, все едно бяхме на самотен остров и нямаше никой около нас. Моите приятели вече бяха пияни и видяха кое на къде клони, но вече не ми пукаше, паднаха ми всички задръжки с нея…Поканих я вкъщи. Тя прие. Имаше кънекшън между нас от първата секунда и беше споделено. Какво да кажа, кой ще се откаже от такова нещо, да не съм луд, щях да съжалявам завинаги, ако не бях направил нищо с нея. Отидохме вкъщи. Правихме най-страхотния секс на века, на света, на земята и на небето. Което беше ясно от първата минута, че ще стане именно така. Беше любов, беше със сърце, беше с нежност, беше велико, с химия, с физика, с всичко възможно. Заради всичко онова, което нямах, а исках да имам, Господ ме възнагради, благодаря му от сърце за този подарък от съдбата. Няма да описвам подробно секса, защото е твърде интимно. Ако бях чукал някоя засукана красавица, на следващия ден всичките ми приятели щяха да знаят и най-малките подробности, но сега беше различно. Беше нещо лично, свещено, споделено щастие, което се изпитва само веднъж в живота. Толкова силно привличане едва ли е възможно да съществува. Толкова я исках, че бях готов да се разведа на мига и да заеба всичко, което бях създал. Естествено, след първоначалната еуфория, тези мисли ме напуснаха, но в този момент исках тя да е моята жена и тя беше моята жена. Чувствах я повече моя жена, отколкото жена ми, с която се познавахме от 20 години, от 15 бяхме гаджета и от 11 – женени. А нея я „познавах” от часове…Природата понякога си играе с нас, за да ни изпита на какво сме способни. Аз щях да зарежа жена си, честно, наистина го мислех в първия момент, което е тъпо, но аз, който иначе познавам добре мъжкия кодекс и в тоя живот няма нищо по-страшно от това дори за секунда да изглеждаш „путка” в собствените си очи, нямах смелостта да призная пред самия себе си, че съм именно такъв. 20 години не се трият лесно, да не говорим за двете ни прелестни деца, а аз я виждам за първи път, но го исках и съм грешен, но желанието си е желание, не можеш да го спреш. Не само, че не мога, но и не направих никакви опити, отдадох се безпрекословно на тази жена, тя на мен също. В крайна сметка я поканих в Женева. Всичко работеше за мен, Господ работеше за мен и за тази връзка, да се случи и да бъда щастлив. Жена ми трябваше да дойде с мен в Женева, но се отказа, защото нейната най-добра приятелка си идвала от Италия за погребението на баща си и е тук в периода, в който трябваше да пътуваме и то само за броени дни. Жена ми каза : „Ходи сам”…Познайте кой дойде с мен в Женева? Купих и самолетен билет, бяхме щастливи, правихме размазващ секс на king size bed, всичко беше KING SIZE, най-вече любовта ни. Супер хотелска стая, себеотдаване като за последно в банята, на пода, на балкона, в коридора, луда любов, страстен секс, вечери на свещи, еротични масажи, романтични разходки, барове, ресторанти, тя се гласи, гримира се, иска да е секси само и единствено за мен и това ме побъркваше от кеф, да видиш, че някой толкова се старае, за да ти е хубаво…облича рокля без бельо, без сутиен, отиваме да вечеряме, на масата закачки, флирт, тя без бельо, но само аз го знам, влудяващо, хората ни гледат, пука ли ни? …три дена бях в Рая. Взех си дозата любов, която се полага по право на всяко едно човешко същество и ако трябва да кажа истината, това бяха трите най-щастливи дни в живота ми, честно, заклевам се. Нито раждането на деца ми, нито който и да било успех до сега в 37 годишния ми живот, са ме правели по-щастлив от тези три дни в Швейцария…
Животът си течеше, грабех с пълни шепи от извора на любовта и страстта и изживявах всяка среща с нея като последна, защото наистина знаех, че не можеш да имаш всичко, не и за дълго. А аз имах всичко и в този смисъл нещо не беше наред, защото беше противоестествено Господ да ми дава толкова много. Бях на гребена на вълната, имах върховен секс, божествена любов, семейство, готини деца, приятели, които подкрепяха връзката ми, пари се намираха, имах всичко, умножено по 800 и не исках това да свършва. Никоя жена не ме е разгорещявала така и едва ли ще ми се случи отново. Бях се превърнал в зависим от любовта й, като хората, които практикуват екстремни спортове, за да усетиш тръпката, за да усетиш, че си жив, за глътката въздух и на следващия ден отново си преминаваш към баналното ежедневие, да, обаче ти си повече от другите, защото само ти си знаеш какво те крепи.
Нашата тайна любов беше сладка като последно желание и кратка като куршум…е, кратка, на мен и 100 години с тази жена пак ще ми се струват кратки. Бяхме заедно 4 години. Тя се влюби в друг, и тази година, на 11.12.2011 г. се омъжи за него. Запознаха се миналото лято, 2010, докато аз бях на море със семейството ми, а тя на море с приятелки. Голяма любов с него, страст, всичко, като нашето или пък не съвсем… Незнам, често става така. Животът е пълен с тайни. Всичко хубаво свършва, а нашето беше прекалено хубаво, за да е завинаги. Истината е, че аз съм виновен за това, но и то беше неизбежно. След като аз си бях изградил бъдещето с друга жена, беше редно и тя да стори същото и аз, понеже я обичах, исках тя да е щастлива. Не бях аз мъжът за живота й, не защото не я обичах. Аз я обичах повече от себе си, а защото аз явно съм страхливец, който не можа да вземе категорично решение и да се разведе. Така че за какво да се сърдя, че тя се е омъжила, еми да, на 31 е, аз какво мога да й дам. „Крадена любов е половин живот”, имаше една такава песен…Мога да й дам нещо временно и имагинерно, не дом и деца. Страдам. Не знаех, че може да съществува такава болка. Явно до сега не съм познавал любовта и за това не съм познавал и болката. Никога няма да обичам повече. Съгласих се да сме приятели и тя да ми споделя за мъжа си, само за да не я губя. Не мога да не я виждам, защото ще умра. Но и умирам, когато тя ми разказва, че правят опити за бебе, че ходят на почивка, че сексът е хубав :”Ееее, не е като нашето с тебе, Мише, ама става, не е зле, свършвам поне по един път всеки път” ми казва. Как мислите, че се чувствам аз, жалкият мизерник и цървул, който я караше да ме зареже и да си уреди живота, ето, сега го направи и щастлив ли съм – не, не съм, умирам бавно. Щастлив съм за нея, разбира се, аз я обичам толкова, колкото обичам и децата си – най-съзидателно нещо на света. Знам какво е да обичаш и съм най-големият щастливец за това. По-добре да си обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал. Не че тези клишета ми помагат. Подарих и сватбено пътешествие в Куба, за да се кефи с друг мъж. Направих го, за да я зарадвам, а е извратено, защото аз тази една седмица, не съм ял, не съм спал, не съм живял. Докато тя беше с него там и знам, че сега им е най-сладкото, че сега са женени от няколко дни, че е приказка, че е тръпка. Каквото беше и нашето и това е нещо, което не мога да преживея. Замислял съм се дори да се самоубия, заклевам се. Толкова ми тежи всичко това. Не знаете как едвам издържам да не рухна. Вкъщи гледам филм по тв с жена ми и децата и някви се целуват и започвам да рева и отивам в банята и не мога да спра. Знам, че ще кажете, че не е мъжко, сигурно е така, знам, знам, че съм путка и съм страхливец и съм жалък и просто съществувам, физически, но съм без сърце, сърцето ми изгоря с края на нашата любов...
Надявам се, че ще мине много време и любовта ми към нея ще изтече през пръстите като вода. Животът ще продължи без нейната кожа, нейното докосване. Но и за мен ще дойде нощ – може би след години, може би по-скоро, когато ще се разбудя от нощния рев на някой мотоциклет или полицейска кола и ще погледна през рамото на жена ми към картината, която моята любов ми подари, която седи на стената в спалнята ми. Ще усетя с онази, необяснимата, вплетената в генетичния ми код от езически времена телепатия, че някъде там, където и да е това, тя също гледа към една картина, която аз подарих пък на нея. Която също и седи в спалнята…И дори мъжът й да е буден, няма да разбере и за секунда защо така се е отнесла за миг. А ние, чрез телепатията ни, ще си спомним за всички онези вечери, в които пиехме по цели нощи, правихме луд секс до припадък и целият свят бачкаше за нашата любов, защото аз наистина вярвам в това. Не сме се виждали често, може би един път на 2 или 3 седмици, но всеки път обстоятелствата се нагаждаха сами заради нас. Защото така е трябвало. Имаше един слоугън на Джони Уокър преди време, че „Целият свят прави път на този, който знае къде отива”…Та така и с нас. Всичко се нареждаше, за да се случи това, което се случи. Жена ми никога не е пътувала толкова много, колкото през тези 4 години на връзката ми, ей така, за да мога аз да се виждам с нея. Един път успяхме да отидем и на море за цели 6 дена, пак благодарение на неведомите пътища и светци, които подкрепяха връзката ни. Искам да ви кажа, че нито за миг не съм съжалявал за избора си да изживея най-фантастичните 4 години от тъпия ми живот. Никога не съм бил гузен пред жена си или пред която и да било сила на този свят.
Аз бях най-щастливият мъж на света, но в този живот явно не е било писано да бъдем заедно. Но аз знам, че имаме кармична връзка и един ден ще се срещнем. Може след 10 години, може след 50, може след 500. В някой друг живот, но аз ще бъда с тази жена и Господ ще ми помогне, защото знае какво преживях, знае и че го заслужавам, защото да обичаш толкова силно е достойно за уважение.
Опитвам се да се съвзема, опитвам се да се вдигна на крака след всичко, няма да е лесно, защото още я обичам. Това е най-страшното от всичко. Че някой ден, след няколко години, когато й мине тръпката към мъжа й, може пак да се върне при мен и да започнем всичко от начало. Ето, признах го, признах пред себе си, че това е най-страшното нещо на света, защото ако това се случи, аз няма да мога да издържа. Тогава трябва да зарежа семейството си, тя да зареже нейното и да става каквото ще. Тогава ще е страшно, усещам го и ме е страх. Такава любов не се дава на всеки, само на някой, който много я е искал и много я е заслужавал. Страх ме е от любовта. Защото това е нещо извън твоя контрол. Извън ума, извън логиката. Страшно е, жестокостта е много голяма, че я загубих, но, Боже, аз отново кроя планове, че след години пак ще сме заедно, това е най-болезненото. Не мога да се откажа, не защото не искам, а защото тази жена е част от мен, тя е изпълнила цялото ми сърце, където плува доверчиво и това е завинаги…
Ако има нещо, което е завинаги, това е любовта ни и аз знам, че сме родени един за друг и тя знае, че аз знам и аз знам, че тя знае…
|
Публикувано на 07-02-2012 @ 15:16:45 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.96
Гласове: 31
|
|
|
|
