| Лабиринтът на ужаса - част четвърта |
 Demonwind написа
Вече бях стигнал твърде далеч, за да отстъпвам. Седнах отново пред компютъра и отворих прозореца на съобщението. Дидо продължаваше:
"Както навярно се досещаш, не всички са заточени в слузестия град под милиарди тонове вода. Някои са избегнали възмездието на Боговете и от цяла вечност скитат из Земята, търсейки възможност да освободят събратята си. Всъщност заточението на тези същества не е в истинския смисъл на думата — те могат да излизат, но само поединично. Когато един излезе, останалите са вътре. Когато се върне, може да излезе друг. Това обяснява царуването на Нярлатхотеп, приел формата на Черния фараон Нефрен-Ка, както и легендите за Левиатан, който всъщност не е нищо друго, а самия Ктулху. Формата, която е приел тук на земята този могъщ вестител на Великите древни, е на гигантски октопод. Сега може би се чудиш какво означава гигантски. Аз ще ти обясня — преди време баща ми попадна на секретна информация за потъването на един от най-големите танкери в света. Корабът беше с водоизместимост цели 500 000 тона. Когато изчезнал за по-малко от час, всички помислили, че това е началото на нова световна война. Но са останали излъгани. От кораба са намерени много части и огромни метални листове. На някои от тях има петна от вендузи на огромно морско главоного. Отпечатъците достигат цели 20 метра в диаметър... Предполага се, че това, което е потопило кораба, е било с библейски размери — над два километра дълго и тежко над две хиляди тона! Това обаче не е толкова интересно пред това, което ще ти кажа сега, скъпи приятелю. Корабът е бил танкер, нали? Значи тогава в океана са се излели цели половин милион тона нефт. Това е небивала екологична катастрофа, и двамата го знаем прекрасно. Да, обаче няма и следа от нефт. Половината от резервоарите на кораба са херметизирани и от тях не е изтекла нито капка, останалите са празни и сякаш ... НЕЩО Е ИЗПИЛО съдържанието им. Ти знаеш ли за нещо, произлязло от Земята, което да пие суров петрол? Аз лично не.
Тези, които излизат на свобода, правят всичко възможно да вербуват земни хора за каузата си, без последните дори да подозират какво ги очаква. След като се освободят от капана си, тези същества, скъпи приятелю, ще нападнат цялото човечество. Всички хора ще бъдат погълнати в миг, заедно с всички ресурси на планетата. Нуждата от енергия на тези, които са спали милиони векове под океана, ще е огромна и ще превърне и без това изтощената ни планета в студен камък, също като Йюггот или още по-мрачния Шаггай. Сега съм почти сигурен, че онзи, който е пратил копието на книгата, е бил самия Итакуа, излязъл за малко от каменния затвор, за да задоволи интереса на един потенциален съратник. Инспекторът, който дойде у нас, не е инспектор от тайните служби, в това съм сигурен. Колкото до книгата, не мисля, че тя трябва да се чете и превежда. Това ще даде още сили на тези, които не бива да бъдат споменавани. Сега ще те оставям, скъпи приятелю, ако имам новини, ще ти се обадя непременно.
Твой Дидо"
Трудно осмислях написаното от Дидо. Толкова много информация беше много дори и за моя капацитет. Изпуших една цигара, мислейки за немислимото, търсейки ненамереното. След това затворих прозореца със съобщението от приятеля ми. Очите ми щяха да изхвръкнат от орбитите, когато видях, че Дидо ми изпраща току-що ново съобщение. Сърцето ми заби бясно, а по гърба ми изби студена пот. С треперещи ръце натиснах копчето, за да отворя съобщението.
"Приятелю, пиша ти за последен път. Нямам много време и пиша това, за да помогна да се спасиш поне ти. Някога направихме огромна грешка с детинските си умове, която за съжаление сега повторихме. Този път от нея спасение няма.
Казах в предишното си писмо, че инспекторът от тайните служби не е такъв, за какъвто се представя. Бил съм повече от прав, приятелю. Инспекторът в момента е тук и вечеря с горките ми съквартиранти в другата стая. Вечеря в буквалния смисъл, приятелю. ЯДЕ ГИ. Вярно, дрехите са на някой нещастен служител на властите, но това, което е под тях, определено е далеч от представите ни за човек. Аз съм залостил здраво вратата, макар да знам, че това само ще забави злото, но няма да го спре. Изконсумира ли клетите ми съквартиранти, чудовището ще дойде и при мен. Знам обаче, че за мен е приготвил нещо по-специално. Какво ще е то, не смея и да си помисля.
Чети внимателно това, което ще ти кажа сега, приятелю! Веднага изтрий копието от тази книга, както и всички следи, които могат да водят до него. Ако трябва, преинсталирай целия компютър. Ще загубиш информация, но ще спасиш живота си и този на близките ти! Казвам ти, действай веднага и нищо не трябва да те спира, най-малкото нездравото ти любопитство.
За мен беше чест, че се познавахме. Прости ми. Ще се срещнем Оттатък, ако ме пуснат Те...
Сбогом! Твой Дидо."
Не знаех как да помогна на приятеля си. Навън задуха много силен вятър, а тъмнината сякаш стана още по-черна и студена. Затворих прозореца, но това не попречи на тръпките, които ходеха по тялото ми. Взех телефона — в този момент цената на разговорите нямаше значение. Набрах бързо телефона на Дидо. Сигналът беше свободен. На третия път телефона отговори. Повиках няколко пъти името на Дидо, но без резултат. Вместо гласът на достопочтения ми приятел чух клокочене като от септична яма, примесено с нещо като дишане. След като още няколко пъти повторих името на Дидо, от отсрещната страна се чу само едно "Ди....дооооо", изречено с глас, който няма да забравя никога и който не може да бъде чут от нито една човешка уста. След това линията прекъсна, завинаги. Въпреки късния час, веднага звъннах на Рени, приятелката на Дидо. Както и се очакваше, я събудих, като й разказах от игла до конец всичко, което стана през последните дни. Тя изпадна почти в истерия и на свой ред обеща още същата вечер да се обади на техни приятели във Франция, които имат ключ от жилището. Чакаше ме определено безсънна нощ.
На сутринта се събудих на канапето, бях заспал от изтощение. Като по поръчка телефона зазвъня тревожно. Беше приятелката на Дидо. В момента в апартамента им имало полиция. От трите момчета нямало и следа, но всичко било напокътнато, дори вечерята на едно от тях стояла сервирана на малка масичка в едната стая. Заедно с това обаче цялото жилище било покрито с една зеленикава слуз, която според инспекторите била с неизвестен произход. Компютъра на Дидо бил изключен, а съдържанието му изтрито до дъно. Явно скъпия ми приятел в последните си мигове е решил да предпази близките си от проблеми, свързани с издирването му, което и без това щеше да е безрезултатно. Нямаше и смисъл да се споменава за разни същества и вселени, защото тези хора нямаше да повярват, а и да го направят, вече нямаше нищо, което да върне Дидо сред нас. Останахме с мъката си, а наред бяха и всекидневните ни проблеми...
Чак на другия ден вечерта, в събота, се сетих за това, което ме беше помолил Дидо и седнах веднага на компютъра. По дяволите, трябваше още снощи да изтрия проклетата книга! Намерих копията и ги изтрих. После размислих и преинсталирах целия компютър. Отне ми няколко часа, но вече бях някак си по-спокоен. Вече нямаше и следа от моята книга, донесла гибелта на скъпия ми приятел през онази злокобна нощ. Навън беше прекрасна майска вечер, птиците пееха, все едно някой беше покрил града с пелена на щастие.
Най-накрая стартирах отново компютъра. Отворих пощата си. Вътре имаше две нови писма — едното от някакъв клуб, предлагащ членство, а другия от нашия общ приятел с Дидо, Тони. Това, което прочетох от Тони, ме накара да се върна обратно в онази зловеща нощ:
"Здравей, брат! Опитвам се да се свържа с Дидо, обаче нещо не отговаря. Да не сте заедно? И да ти кажа, ти си велик! Тази книга я търсих от години и чак сега я намирам! Великия Некрономикон! Искам да я преведа до дупка, преди Дидо да я е докопал. Представям си как ще завижда!
Чао дасега и пиши, когато можеш! Поздрави на Дидо!
Твой Тони"
Ръцете ми затрепериха и сякаш сами започнаха да пишат отговора, който не трябваше да чака и минутка, ако исках и Тони да не последва Дидо в небитието:
"Тони, чети внимателно това, което ще ти напиша....."
Навън беше станало отново черно и студено, а песните на птиците бяха отстъпили пътя си на зловещото свистене на вятъра по острите ръбове на студения панелен блок....
В памет на Делян Нешев (1979 - 2011)
|
Публикувано на 20-06-2012 @ 09:26:35 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.92
Гласове: 14
|
|
|
|
