| ЗА ДИЕТИТЕ, ЛУДИТЕ И ЕДНА ПЪРЖОЛА |
 harizma написа
Не че мога да пиша добре или че имам чудно хубава муза, дето си стои все при мен... нее. Пиша, щото не мога да ям. Пиша ей така, за разсейване. Че току-що една тлъста свинска вратна пържолка, леко алангле, със сочна сланинка потанцува валс във въображението ми. Едни шоколадови бонбончета с конячец витаят из въздуха в стаята и се закачат с мен. А едно гювеченце, пълно с вкусни дреболийки и с разнасяща се пара, чийто фин аромат гъделичка обонятелните ми рецептори, се е завъртяло пред очите ми.
Мандаринки, бананчета, грозденце, ананасче, една палава пица, пилешка кълка, гореща крем-супа с крутончета, магданозени кюфтенца, весела туршийка, печено прасенце, агнешко месце, розови скаридки и няколко калмарчета, ароматни гъбки в масълце... Ах! Не издържам вече!
Тия, дето пазите диети – вие сте луди, бе!
Пети ден на картофи и моркови – варени и на фурна. На фурна и варени. За обяд и за вечеря, че не върви и на закуска. Безалкохолно - вода. Биричка – нее, не може. Алергия подла, подмолна зла кучка ме споходи. Отварям хладилника, той ми крещи в лицето: „Защо, бе? Защо ме наказа? Празен да живея, картофи горе, картофи в чекмеджето, картофи на мястото за яйцата... " Една бутилчица с ракия отлежава и ми намига тъжно. Аз повдигам рамене още по-тъжно. И тресвам вратата на хладилника. Пости са, лигло, постиии, идва празник, а има хора, дето гладуват, защото нямат пари и за хляб, те какво да кажат. Знам какво е, познато ми е и това. Но сега някак е различно. Все едно съм наказана за чревоугодничество. Аз, която яде като мишка. И рядко повече...
А магазинът е толкова близо и там има салатки всякакви, чудесно допълнение за ракийката в хладилника, ех... Кръчма? – като оная Фата моргана, която примамва пътешествениците с призрачни видения... мираж, мечти...
Опитвам се да се успокоя и отивам да пиша. Така се разтоварвам. Диети ще ми пазят, при това доброволно, ОФци. И кво? Ще стопят две кила с кански мъки и лишения две седмици, а после ще качат десет отгоре. И за кво? Че някой ще ги хареса повече, щото оная манекенка, ходещият скелет, какво изящество и финес има и Петьо си пада по нея. А пък Петьо се оплакал на Иво, че жена му се закръглила. А Иво взел, че казал на жена си, пък тя веднага предала на жената на Петьо какво е казал той зад гърба и. Драма! Петьо ще я остави с двете кила повече и хоп! – диетка. Сутрин – чайче, на обяд – сухарче, вечер разглезване – едно листо от маруля и бульон. И така една седмица поне. Алоу! Бе, вие акъл имате ли?!
А услужливата индустрия, която ви е подготвила един куп хапченца вълшебни за пиене и ще станете фиданки? Даа, вярвайте и си давайте парите за глупости и то вредни! Натурални съставки, здраве от природата, абсолютно безвредни... блажени са верующите. Смъквате сто кила, ама от главата и от портмонето. Плюс гладуване.
Понеже никога не съм пазила диета, чак сега разбирам какъв тормоз е, хем моята е принудителна. Та се чудя на акъла на много хора...
Първи ден: закуска – не закусвам; обяд – два варени картофа. Заричам се по-късно да метна във фурната нарязани на едро морковчета, картофки и лучец и да ги запека с маалко мазнинка и водичка. Домързява ме. Вечеря – останалите два варени картофа.
Втори ден: закуска – не закусвам; обяд: отварям хладилника – няма нищо за ядене, пак тресвам вратата на хладилника, цигара. Следобед: захващам се с идеята от предишния ден. Вечеря - готови са запечените картофки, морковчета и лучец. Ама не станаха запечени, а варени, че ги извадих по-рано и ме домързя да ги допичам. Мамка му, гладна съм и ще ги ям така.
Трети ден: закуска – позволявам си за разкош едно кафе. Блаженство! Обяд – от вчерашните печено-варени неща от фурната. Следобед: ще готвя ориз. Варен ориз. Бля. За глезотия добавям черно пиперче. Ама се олях. После чета, че не трябвало да ям черно пиперче. По дяволите! Половин тенджера с варен ориз на вятъра. Готвя пак оная манджа във фурната. Тоя път не я извадих по-рано, та със сигурност не са варени картофите, но я прегорих. Животът е гаден! Вечеря – прегорената манджа от фурната, все пак не е лоша, по-вкусно стана от вареното предишния ден, успокоявам се. Идва ми да изям цял бизон. Моля се никой да не звъни в тоя момент, защото ще го изям.
Четвърти ден: закуска – нищо с кафе; обяд – вчерашната от фурната за дояждане. Магазинът ме примамва. Не можело – студът влияел зле, можело и студова алергия да стане, или да обостри наново тая, за която ми биха урбазон в задника. Ще крещя. По телевизията дават реклама на колбаси. Само как вкусно изглеждат. Глупости! Успокоявам се, че са пълни с Е-та. Вечеря – отварям хладилника, три банана и шест мандарини ми се плезят, а два картофа реват от смях или мъка. Не разбрах точно защо, но ги варя и ям.
Пети ден. Днес. Море, плаж, веселие, огън, а в огъня скара с мръвки. Романтика. Щастлива съм! Отварям очи, било е сън. Закуска – кафе. Обяд – отварям хладилника и директно се насочвам към бананите. Сега ще извърша престъпление и ще изям един банан. Извърших престъпление, дори и да се изрина цялата и лицето ми да заприлича на пълна луна, а Мара отварачката да ми завиди на устните и то – постигнати без силикон. Вечеря – няма нищо, освен банани, мандарини, ракия и бира, но не може. Банан вече ядох на обяд. Картофи не ща да видя повече. Затова пиша и пуша. Реших – от утре край на принудителната диета. Във фейсбук текат снимки на манджи по стената, по телевизията готвят и рекламират манджи, в акъла ми само манджи - поне има нещо, за разлика от друг път. Влизам в някакъв сайт – реклама на друг, готварски сайт. Стигааа!
Ще повторя на пазещите доброволно диети – лудички сте! И ако не го знаехте досега – вече да го знаете!.
А аз искам пържола! И ракийка с туршийка! Майната им на всички болести и диети.... Кому са нужни сто години без щастие, приятели, любов, пържола...
Шести ден. Утре. План за деня: сутрин – кафе с цигара и мечти. Обяд - банан, два. Следобед: излизам на студа да видя колко е страшен и се насочвам към магазина. Дано не ме спре някой да си говорим, че нямам време - спешно трябва да купя някои вкусни нещица. Магазин: туршия и пържоли, ракията си ме чака у дома. Вечеря - тлъста свинска вратна пържола на скара! На масата слагам туршийката и си сипвам една премръзнала ракийка , която нежно запотява чашата, която пък заприличва на сребърно съкровище. Блаженство се разлива по цялото ми тяло, а усмивката ми озарява и прозорците на съседната кооперация. Предвкусих пиршеството.
Колко мъничко е нужно понякога, човек да е доволен. Но за да го оцени, трябва да не го е имал или изобщо, или поне за кратко. А щастието си е около нас. Просто по различно време го мерим с различни мерки и теглилки.
|
Публикувано на 23-01-2013 @ 10:57:58 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.63
Гласове: 22
|
|
|
|
