the hunted :)
дата: 29-10-2005 @ 14:39:00 EEST
рубрика: литера-туря
дами и господа, нали си знаете - не си губете времето да четете за корекции (не че сте се засилили де)
banshiii, тва ти го подарявам :)
Феята се закова до вратата и се огледа подозрително. Нещо не беше наред, но не можеше да разбера какво. Погледа й бавно обходи стаята, а ръката и лекичко се плъзна към гърба, обхващайки дръжката на "Дизърт Ийгъл"-а. Уж всичко си беше по местата, Пинокио си лежеше в леглото, и изглеждаше все така зле..... Дори още по зле - нямаше нос. Феята изтръпна. Копелето нямаше нос, ето какво й се беше сторило необичайно. В главата и проблесна светкавично подозрение; мрачно предчуствие, което след секунди се оправда. Купчината дървесина скочи от леглото и се развика "айди мъъ, душаа, шъ даваш само двайсе лева шъ даваш и сичко ша ти казвам, сичко ша ти познавам мъъ...", от което носът му почти я притисна до стената. Само че сега носът беше монтиран на друго място. "Дееба, тоя изрод е разкодирал каналите на телевизора! -помисли си тя - как можах да му го оставя, да се таковам в тъпата путка да се таковам! Набарал е порното, и сега май той ше ме такова" Но нямаше намерение да се дава толкова лесно - измъкна "Ийгъл"-а и откачи единия крак на изродчето. Пинокио се срина, събра си винтчетата и треските, и на един крак се метна през прозореца. "Е сега я втасахме - помисли си феята - деба, как мразя да ме занимават с глупости.....на болногледачка ше се правя! Ми оставете ме да си убивам тролове, чудовища и други гадини, и всичко ш'си е наред; а сега кво - натресохте ми тоя бастун да го гледам, докът се свести, и я омазахме.....сега търчи из приказното царство с развихрена сексуалност и дървен кур. В буквалния смисъл. Дано по-скоро стане истинско момче, та да мога по-лесно да го пречукам."
"Аха, истинско момче ше ви ставам - хилеше се злорадо Пинокио - ше ставам друг път, нали ги видях момчетата по телевизора - клати клати, и пусне отвеса; па и най-много до 25-30 санти да го докара, а я вижте тва бе, еййй! Само лъжи и ръгай, нема да омекне, нема да падне, на размер - колко' си реша, и само от дървояди тряа се пазя....." Изтърси няколко произволни лъжи, отряза подходящо парче, монтира си нов крак и потъна в гората.
Вече трета седмица феята се опитваше да хване следа, но напразно. Беше ясно, че копелето се вихри - Храбрия Шивач караше нова каляска, а на фирмата над вратата му, на която от край време пишеше "Храбрият шивач - шапки и облекла по поръчка", сега беше добавено: "кхххм, и СПЕЦИАЛНИ услуги". Преди два дни беше говорила с тоя плоскогъз мазняр, но на въпроса "забелязал ли си нещо необичайно напоследък" мизерникът отговори само "не", и продължи да си чете учебниците по гинекология, анатомия и хирургия..... Нямаше кво да се направи - все пак тя нямаше официални правомощия, пък и в края на краищата точно тя беше изпуснала оня разгонен психопат из гората, така че трябваше да се справя сама. Опита се да говори и с някои от животните, избирайки тия с най-очебийно странна походка, но всички даваха най-нелепи обяснения - "паднах на един камък в потока, и ме уцели баш в дупето"-мечката; "родих слонче" - лисицата; "ядох много зеле и кат' пръднах, ми се взриви гъза"-зайкинята..... Лъжеха, очевидно, но..... "болката е малка, а срамът - голям", както се казва. Не можеше да ги обвинява. За всичко беше виновна тя. А приказната гора тънеше в тотална анархия - Червената Шапчица беше чула за наДървения злодей, и отказваше категорично да носи храна на баба си, която умираше от глад (всъщност дъртата беше умряла преди две нощи от 99 последователни оргазма - по един за всяка нейна година - дървеняка прояви странно чувство за хумор; но никой не знаеше за това), Баба Яга се беше затворила в къщичката си и мяташе унищожителни заклинания по всичко дървено (но, кой знае защо, те се проявиха в Португалия - горски пожари унищожиха сума хектари гора; всъщност беше ясно защо - бабето уж се пазеше, но тайничко се надяваше наДървения да я споходи, а в магията няма незначителни неща), Снежанка използваше паниката, и правеше бързи пиратски рейдове от своята част на гората, (която отдавна беше неофициално призната за автономна област), в резултат на което Трите Прасенца вече бяха "сто и петдесетте кила свинско" а седемте козлета - "пастърмата и постелките"....."Снежанка -плесна се по челото феята - само тя може да ми помогне!" Качи се на "хонда"-та - караше прекрасна "Honda Shadow VT 650" - все пак беше от ръководния персонал - и отпраши. На границата на "SnowDead" спря, изгаси двигателя, и зачака. Знаеше, че бялата маниачка я наблюдава. Не чака дълго - само след секунди десетина гърмежа се сляха в оглушителна канонада, а куршумите прецизно скъсаха ремъците на всичките и кобури, разпилявайки оръжията й по земята. За финал стрела от арбалет прикова десния й ботуш към земята. Феята не помръдна. Снежанка се появи между дърветата, прекоси 50 метровата оголена ивица (беше изсякла дърветата в целия граничен участък, за да няма прикритие за евентуалните нападатели, но повече от 50 метра щеше да е под достойнството й) и й се ухили приветливо. Нямаше нужда от обяснения. Ако Снежанка беше тръгнала да я посети, тя щеше да я посрещне по абсолютно същия начин. Десет минути след посрещането вече бяха в кулата на Снежанка, излежаваха се на козяците (и без тва ме дразнеха тия вресльовци - помисли си феята), пушеха хашиш и мълчеха.
-Обява - каза накрая Снежанка. Феята не реагира.
-Обява, синьокоске! - повтори валкирията - съвсем ли си изгуби акъла? Примамка. Гониш копелето, което изпусна - тва го знам; и щом си тук, значи не се справяш много добре. Ще ти помогна, но ако ще трябва да ти обяснявам като на малоумна, по-добре тръгвай. Давам ти десет секунди преднина, след тва почвам да стрелям.
-Аре млъкни малко де, ебах та в плямпалото - изсумтя отегчено Феята - и тва ми било най-страшния убиец в историята на приказките. С кво убиваш, с плямпане ли?
Снежанка й се ухили отново. Прекрасно се разбираха двете.
-Значи пишем така - продължи Феята - "Давам половин царство на оня, който успее да задоволи принцесата, да еба и шибаната нимфоманка да еба, на майка си се е метнала" Подател - Краля на Кралството, адрес - Кралството на Краля." Копелето ще клъвне. И не си мисли, че не съм се сетила досега, просто не исках да се разчува, че съм го изпуснала.
-Както кажеш - намигна й Снежанка - Аре пуши сега и млъквай, че ми наду главата. А, и после иди си намери екипировка от моите, че както си тръгнала, приличаш на girl-scout. Феята безмълвно показа среден, опъна от наргилето и се отнесе. След около 12 часа се свестиха, навлякоха екипировките, и тръгнаха.
-Забравих нещо - каза й Снежанка - дори не е нужно да пускаме фалшива обява, от няколко часа има такава в интернет - видях я, като ставах да пикам. Така че направо отиваме на адреса, другото ще го мислим на място. След малко тътена на хондата се сля с басовото боботене на ямахата на Снежанка.
-"DragStar", a? - цъкна одобрително Феята - желязна машина. Колко ти струваше?
-'Ба ли го - сви рамене Снежанка - два лева и нещо.....бе един патрон за "Сайга"-та. Двете се изсмяха зловещо, и се изгубиха сред вихрушка от опадали листа.
Секунди след това един от храстите до пътеката се размърда, клонките му опадаха, и Пинокио се изправи, проследявайки с поглед харпиите, които бяха тръгнали за дървената му глава. Размаха дървената си гордост, в смисъл "е тоя ше фанете", и се затича по преките пътеки към царството от обявата.
След около четири часа девойките бяха там, и още от портите на града разбраха, че нещо не е наред. Стражите бяха седнали в шлемовете си, пребледнели и с тракащи зъби, и от тях нищо смислено не можеше да се изкопчи - при всеки опит да ги изправят на крака те само ревяха и още по-силно притискаха каските към задниците си. Зат'ва Феята и Снежанка зарязаха моторите, извадиха оръжията и се втурнаха по моста към вътрешността на града. Улиците бяха пусти като след чума, но при чума труповете не са с разпран гъз. И не са кокошки - кокошките не хващат чума. Но Пинокио хващаше кокошки, явно. За щастие това бяха жертвите засега - няколко загубени кокошки, които изглеждаха така, сякаш са снесли граната, и някак си са дръпнали шпленда. Грозна картинка си беше. Но в двореца беше още по-грозно - стражите, лакеите и останалата мъжка част от персонала се беше накатерила по най-невероятни места, самия крал беше клекнал като абсурден бухал на полилея в голямата зала, и се блещеше безумно отгоре, а женската част седеше, лежеше, или блуждаеше безцелно по коридорите със замъглени (но нерядко и замечтани) погледи, вадейки унесено по някоя треска от всичките си отверстия. Дамите, които бяха по-в съзнание, прибираха тресчиците в медальоните си за спомен, забеляза феята. "И аз съм тръгнала да ви спасявам - помисли си тя - не да ви спасявам, още сто такива трябва да издялкам, и да ви заключа тук с тях". После се сети, че всъщност я бОлеше костилката и за тия, и за всичките жертви на Пинокио - преследваше го само от честолюбие, е, и донякъде за да е спокойна, че някой прекрасен ден изрода няма да разпори и нейния гъз. Както и да е, сега трябваше да се действа. Моралната страна на въпроса оставаше за по-късно. ("таман за никога" -уточни тя)
Мдааа, картинката в двореца се описваше с две думи: ебана работа. Но черешката на тортата ги очакваше в покоите на принцесата. Освен нимфоманка, глупавата крава беше и ужасен сноб - през цялото време викаше на Пинокио "кажи ми, че си принц, кажи ми, че си най-богатия принц!" Е, ми той й каза. На петото повторение дървеното му яйцеполагало щръкна от темето на принцесата (която най-после изглеждаше доволна), той отряза кола между краката си, и изфиряса. С две- три лъжи щеше да си има нов, не си заслужаваше да вади метър и десет корава дървесина от нея. Само щеше да му пречи да се придвижва, пък и тва беше един вид подпис, личен знак в полза на легендата около него.
"Ше ти дам аз една легенда" - изскърца със зъби Снежанка, и дръпна Феята за лакътя.
--Тръгвай! Без въпроси!
Тя и не мислеше да пита; оставиха ошашавените хухавелници в двореца да се оправят както могат, качиха се на моторите и потеглиха. Щом пристигнаха в своята част на приказната гора, забраниха категорично на всичко живо да се показва от копторите си, под страх от всичко, което можеха да родят мозъците им. Никой не си и помисли да не се подчини. След две седмици Феята все пак не издържа и попита "И кво правим сега?"
"Това - ухили се мрачно Снежанка, и измъкна няколко ултра-хард порно списания - разхвърляй ги из гората и ще видиш." Феята разхвърля списанията, и се прибра отново в кулата. На лицето й потрепваше едва доловима демонична усмивка.
Последните две седмици бяха ад за Пинокио - всичко женско из гората мистериозно изчезна, на третия ден, когато се сети за мъжко, установи, че и то е изчезнало; изобщо - нямаше жива душа. Няколко пъти атакува къщичката на Баба Яга, и няколко пъти дъртата се изкушаваше някак слуайно да го пусне вътре, но пред очите и винаги изникваха очите на ония двете, и всичките й мераци я напускаха моментално. Пинокио вече виеше като вълк из гората - за десетина дни беше изрязал около 40 кубика дървен материал (щото постоянно викаше "излезте бе, нищо нема да ви направа") и се беше втвърдил като камък. В края на втората седмица, когато пред очите му беше вече черно, изведнъж намери книжка с картинки. Картинки, от които дървения му кур запращя на счупване - дървото не можеше да смогне да расте толкова бързо, колкото го караше напъна. Пинокио блажено се облегна на един дънер и разлисти списанията. След около три страници дървената му ръчица сама посегна към дървения му бахур, и го залъска с такава скорост, че наоколо се разхвърчаха фини стружки, които плавно преминаха в прах, после се появи и дим, и когато глупака се усети, вече му оставаше само да поскача малко, колкото да разгори пламъците. Е, сети се да се затича към езерото, но то беше предвидливо оградено с бодлива тел, върху която той изгоря и се разпадна на пепел, докато двете валкирии се спукваха от смях на терасата на кулата и стреляха по него за забавление със снайперите си. Така едно от страшилищата на приказната гора умря безславно като окаян чекиджия, а Феята окончателно реши, че скъсва всякакви връзки със закона, и ше се оправя както си знае.
|
|