Трънлив е пътят на вундеркинда...
дата: 07-11-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика: злоборадостно
Понеже разбрах, че знаете за инцидента с нафтовата печка, реших да разкажа истинските факти по случая и да прекъсна всякакви по-нататъшни спекулации по темата!
Баси, Хора! Никога не съм предполагал, че колекционирате стари броеве на "Работническо Дело" и "Народно Дело"! Сигурно бая ви е коствало да намерите броевете от 84-та година, в които описват инцидента? А аз глупака си мислех, че като минат години и хората ще забравят. Още ме боли, като си спомня заглавията на първа страница: "Бавно развиващо се дете разрушава жилищен блок в София" в Народно Дело, "Идиотче пълни нафтова печка със сяра, селитра и дървени въглища" в Работническо Дело и "Защо не трябва да оставяме без надзор душевно болни деца" в Ние Жените!
Всички статии бяха изключително саркастични/ дори жестоки според мен/ и описваха, как съм бил направил една кофа димен барут в домашни условия, сипал съм го в нафтовата печка и съм я запалил.
Журналистите наблягаха на маловажни според мен, но изключително неприятни подробности от случката. Например, как възрастната жена от съседния апартамент, била намерена в двора на детската градина, на 400 метра от взрива, все още със супена лъжица в устата.
Как тежка дървена спалня със резбована табла, смазала минаващата по улицата пред блока милиционерска патрулка. По телевизията даваха погребението на двамата милиционери, които били в патрулката. Даваха също така и погребението на кака Минка и чичо Жоро от горният етаж, които правили любов на спалнята, когато тя паднала върху патрулката.
Много шум се вдигна и около един куриоз. Старата ни пералня, която приличаше на голям поцинкован варел за бензин, излетяла при взрива, разрушила стената на банята и паднала 8 етажа по-надолу, смачквайки се до неузнаваемост. Чак няколко седмици по-късно, когато в Кремиковци започнали да режат пералнята за скрап, открили вътре нещастният минувач. Пералнята била паднала върху човечеца с дъното нагоре, захлупвайки го, като при това отвора се смачкал при удара с паважа, капсулирайки вътре нещастника. Като го прочетох това във вестниците посинях. Пръсна ми се жлъчката от смях. Появиха ми се газове и световъртеж! Световъртежа, след като изпуснах газовете. Не съм се смял така, откакто баба падна от 8-ия етаж.
Вестниците после спекулираха, че може би човека е бил жив няколко дена след това. Преди няколко години, като гледах катастрофата с Курск, се сетих за това и ми стана малко мъчно и не се смях.
Както и да е, но целият този медиен шум нараняваше крехката ми детска психика, докато лежах гипсиран в болницата след инцидента.
Според мен журналистите много преувеличиха броя на жертвите, от взрива на пълната с барут нафтова печка. В апартамента под нас тогава имало студентски купон. Бетонната плоча на нашия апартамент, засилена от взрива, се спряла чак в пода на долния апартамент, оставяйки около половин сантиметър разстояние за студентите, между двете бетонни плочи. Кажете ми как, при това положение, разбраха че долу е имало 32 студента, а не примерно 15? Все пак броя на зъбите е различен, при различните хора. Не можеш просто да ги преброиш, да ги разделиш на 28 и да получиш колко човека е имало долу! Нали?! Тогава бях още малък, иначе щях да съдя проклетите журналисти за изопачаване на фактите!
Никой дори не се сети да напише истината! А истината беше много прозаична и смея да твърдя, че до известна степен ме оправдаваше! Цялата работа, е че тогава зимата беше ужасно студена. Като се приберях измръзнал от училище, проклетата нафтова печка стопляше апартамента по-бавно, отколкото ниско платена магистрална проститутка, сърцето на алкохолно интоксикиран тираджия!
Няколко дни преди това Васко от моя клас/много ми е мъчно за него, той ми беше съседче и си бил в къщи, когато студентският купон "над" тях, се пренесъл "в" тях./ ми разказа как се прави барут. На Васко татко му беше химик. Нашият блок е точно срещу "Топливо", където имаше всякакви изкуствени торове, въглища и няма пазач. И когато накрая в една книга на Емилио Салгари, прочетох че барута гори много бързо, Аз като едно необикновено развито за възрастта си дете, веднага направих връзката между тези факти и моят проблем със студа!
Вече дори вие трябва да сте се сетили, за елегантното решение, което измислих. Щях да направя много барут с материали взети от "Топливо", да го сипя в старата нафтова печка, да го запаля и понеже той гори бързо/тогава не знаех колко точно бързо гори/, моментално да затопли апартамента/тогава не знаех колко точно много ще го затопли/. Ефективно и брилянтно решение, родено от мозъка на малък вундеркинд! Не забравяйте, че тогава не бях още чак толкова умен, колкото съм сега и това обяснява, малките неточности и погрешни допускания довели по-късно до това, което журналистите използвайки пресилен патос, нарекоха "Трагедията в Света Троица!".
Това са фактите - оставям на вас да съдите, доколко съм бил виновен.
Аз лично намерих сили в себе си, да преодолея внушенията за вина на околните и да осъзная, че нямам никаква вина!
А за гадните психиатри, които ме преглеждаха след инцидента не искам дори да споменавам! Сега ще си сипя една водка да се поуспокоя малко.
Как па баш мене ме изкараха хахав?!? А? И то само защото съм чувал гласове! И още нещо ще ви разкажа, щото се разтроих като се сетих за гадните психиатри! За да видите какъв човек съм всъщност.
Тая сутрин като идвах на работа, пред мен се кандилкаше някакъв ученик. От тия с чантите на гърба, 2-3 клас, или там някъде. Има няма 15 кила, беше топурлясника.
Настигнах го точно когато спря на тротоара, за да пропусне засилилия се трамвай. И какво направих аз тогава?!? Ниииищооо...нищичко не направих! А можеше да надървя големия пръст на десния крак и да му бия едно воле и да го хвърля пред трамвая! Нали?!? Ама аз не! Йок! А как ме сърбеше крака, не е истина!
Или пък миналата седмица. Пуша си аз на балкона след работа и отпивам бавничко водка с кола. Както съм на 8-мия етаж, гледам долу се влачи някаква бабичка. Ама така се влачи, че докато мине 50-тина метра, на планетата вече ще настъпят геологически изменения в ландшафта!
Откачам аз от перваза, железния цветарник - към то 10-тина кила заедно със пръстта. Прицелих се...и го върнах обратно! А можеше да я целна! Нали? Нямаше начин да пропусна! Страшно око имам! На Алеко, съм забивал скиорска щека, от двайсет метра, в профучаващ скиор/заприлича ми на един психиатър...после се сетих, че въпросния психиатър отдавна го очистих, ама за това по-късно./ Ама аз не - върнах цветарника! А ако я бях чалдисал по шарото с тая стоманена кутия, щеше да заприлича на акула-чук в главата - яко! Нали?!?
Моята много обича да се върти около мен в кухнята, докато готвя и режа разни продукти. А аз поне веднъж ръгнах ли е с ножа? НЕ! Клъцнах ли я поне веднъж, дори лекичко? Отново не! Не казвам, че не ми е минавало през ума, но перфектния ми самоконтрол винаги надделява!
И те имат наглостта да ми казват, че не съм бил добре! Хахав съм бил! При моята желязна психика? Как не ги досрамя! Професионалисти! Ха! Всичките ще ги взривя! Освен тия които ще накълцам! Защо трябваше да ми причиняват такава болка, с тези лъжи? Удоволствие ли им доставя? Аз единият от психиатрите даже го научих къде живее, влечугото смахнато! Естествено че се възползвах максимално от тази информация! И сега си го представям как тропаше на съседите си в три през нощта. И като отвориха хората, го видяха, гол с вързани зад гърба ръце, а в устата натъпкан парцал. Очите му едни такива огромни, уплашени, гледащи с болка, ужас и неразбиране! В задника му напъхано блокче тротил, с надпис "двигател", с вече догарящ фитил...На главата му бях сложил тенджера под налягане, като каска и за нея залепена с тиксо, стъклената вратичка от микровълновата, като визьор на шлем. На тенджерата надпис: "Др. Захариев - третия български космонавт" и с водни боички бях нарисувал родния трикольор.
На гърдите му бях написал с черен маркер "САЮЗ-9", "РБ", "Зареден с антифриз" и "Марсианци идваме с МИР!".
На гърба му бях нарисувал илюминаторчета, с усмихнати човечета в тях.
От двете му страни, завързани с въже за простиране, седят като стабилизатори, вратичките от кухненското шкафче...
А в мрака не притихналото стълбище звънти, бодрия ми и жизнерадостен глас: 9...8...7...6...5...4...3..Кефффф...
А иначе съм раним и чувствителен...и малко нещастен. Та аз дори истински приятели си нямам. Сега като се сетих за така наречените си приятели, ми стана гадно и ще си сипя още една водка!
Моите приятели всичките са някакви- никакви такива жмундляци. Никаква съпричастност, към чуждите нужди немат. Оня месец, кат се напиха, кат трета смяна железничари до пълна безпомощност, аз така съвсем приятелски и неангажиращо се възползвах от тях сексуално. Един вид ги изплющях, кат немско торпедо английски параход ги изшляках. И после кво? Да вземат да не ми говорят три седмици след това. Чувствителни го раздават един вид, обидчиви. Хубу, викам аз, няма да се изпокараме за глупости сега, земАх си бележка. Викам си ще пренасоча нагона и почнАх да им плюща приятелките. Аз доволен, приятелките им доволни, ония пак пищят. Как да си приятел с такива хора баси! Амчи те ме натоварват по тоя начин. Па не ми говориха три седмици, па се вкараха у некви сапунки. Да ги еба в жмудляците/пак/, кат ми пуснат филма "Непростимо" и по три седмици ми го прожектират. Пишман станах! Викам си убаво тогава, сапикясвам се оттука на сетне, няма да еба демек, сиреч минавам на чикии. Кви са тия приятели до тука да те докарат, аз не ги разбирам тия работи, ама супер мноо се дразня вече. Е хуу минах на мастрибучки, ония па недоволни. Единия ми смърди нещо, па тръгнал да се сърди. Нямал нищо против да си бия чикии, ама що трябвало да бъде в техния хол и що точно пред майка му. Е сега па що та що. Щото там ме е настигнала нуждата ебаси!
Ще ме загубят тия като приятел, ама ще видиме накъде ще се търкулне мечката...
Ако вашите приятели са по-свестни, пазете си ги, че ако попаднете на такива кат моите, рахат няма да станете...слушайте ме кво ви говоря, не са ебавам! Ся ще си сипя една малка от двеста грама, че ми пресъхна устата да разказвам.
Сега като си църцорнах водчицата – влезе гладко, като руски танк в немска плевня, се сетих, че не е толкова зле работата, колкото може би ви изглежда. Ако не друго поне ми върви с жените. Само те могат да надзърнат в крехката ми душевност! Обикновено, като тръгна на колекционерски поход, използвам следната тактика: Приближавам се към набелязания обект с елегантно - закачлива походка на разгонена гризли, болна от дизентерия. Ако съм на 6 водки, най-често пропускам обекта на въжделенията си с около 2-3 метра. Ако съм на 3 водки /нема никакъв начин да почна акция, на по-малко/ само с 1-1.5 метра. Реверсирам за втори заход и този път кацвам пред погледа и с цялата си прелест. Поглеждам с поглед натежал от нега/балимумамата кво значи това/ и казвам нещо непреходно от рода на: "Правя 40 лицеви, даже кат съм на 9 водки котьо. Ако слушкаш, тая вечер може да ти дам, да се подпъхнеш под лицевите опори".
Както се сещате - винаги работи! Мисля да жмъцна още малко и да споделя с вас богатия си опит по тънката част. Така и така съм се разприказвал, като цигане в трето районно – всичко ще си кажа. Нека първо ви споделя, някой пози от любовната игра, които не са застъпени нито в Кама Сутра, нито дори в репортажите от европейските първенства по борба-свободен стил. Ще започна с любимата ми поза "Арбалет"! Опъваш и се изстрелваш! Проблема е да не ти омекне стрелата преди опъването. Ако се случи, минаваме на поза "Геран". Врътиш чакръка, докат кофата стигне влажното. Проблема е че ако прекалиш с връткането на чакръка, можеш да го докараш до поза "И сам воинът е воин!!!", което леко ще разочарова партньорката, особено ако накрая я уцелиш между очилата с бъдещото си потомство!
Някой предпочитат поза "Скотланд Ярд", или така наречената "Спец част, на мисия в Ивицата Газа". Проблема е, че ако изненадате по този начин партньорката си и тя се окаже третокурсничка в НСА, специалност хвърляне на гюле, е възможно да преминете в поза "Тренажор". При поза "Тренажор", побеснялата от остра болка в гъза, гюлетласкачка, ви е хванала за пишундера и ви върти в енергични кръгове над главата си. Целта е да се провери колко g натоварване можете да понесете и дали след това ще се държите естествено. Чувал съм случаи при конфигурация "Шведска Тройка", да се комбинират позите "Скотлан Ярд" и "Вълшебната Флейта". Съществува обаче сериозна опасност, изпълняващия поза "Скотланд Ярд", поради неопитност сериозно да засегне някое нервно окончание, свързано накъсо с челюстните мускули на партньорката ви. Това ще направи отварянето им възможно, само с помощта на стоманен лост.
Ако това се случи, изпълняващия до този момент поза "Вълшебната Флейта", рязко преминава в нова поза: "Детектор". При тази поза захапаният за онази работа субект, широко отваря уста, издавайки ниско честотни звуци с голям интензитет, което му дава доста подробен сонарен образ на околния ландшафт. Освен това очите на субекта изпълняващ позата изпъкват напред с около 6, до 9 сантиметра. Това му позволява да фокусира/"детектва"/, обекти отдалечени на до 10 километра, при това с доста висока резолюция на картината! Ако сте истински професионалисти, субект номер две не трябва да се разсейва и да прекратява поза "Скотлан Ярд". Дори космите му да се изправят от ултразвуковия сигнал, който излиза от устата на субект номер 1, той трябва да продължи да оре плодородния чернозем, до пълно удовлетворение на партньорката намираща се между вас! Дори при оранта, да започнат да излизат на повърхността остатъци от миналогодишната реколта!
Някой хора обичат да разнообразяват любовната игра с подръчни материали. Така се е родила поза „БДЖ”, известна по-скоро, като „Куче Влачи Влак”. При нея е нужна малко предварителна подготовка. Целта е да монтирате, лагерна количка върху две влакови релси и с помощта не ексцентрик да я свържете с електромотора на пералната машина. По този начин количката ще се мандахерца напред-назад с амплитуда от порядъка на 800 оборота в минута. Сега остава само здраво да привържете партньорката си върху лагерната количка, застанала в поза „Кучешката”. От тук нататък е лесно, включвате мотора на пералнята в режим „центрофуга” и започвате да клатите партньорката си, като луд миньор вагонетка. Като при това и двете ви ръце са свободни и можете в едната да държите чаша а в другата цигара! Разбира се, трябва да монтирате ограничител на релсите, за да не се изстреля лагерната количка при достигане на 800 оборота. Ако случайно забравите и лагерната количка с партньорката ви върху нея излети рязко напред, не губете присъствие на духа! Ако стената в жилището ви е от итонг-блокчета, поклатете разочаровано глава, дръпнете си от цигарата, отпийте от питието и отидете да извадите главата на партньорката си от стената. Тя ще бъде малко дезориентирана, но ако сте истински любовник ще намерите начин да я успокоите. Ако стените ви са от бетонни панели, изпълнете разочарованото поклащане на главата и отпиването от чашата, изчистете свинщината, която сте предизвикали и отидете да си потърсите друга партньорка. Този път си запишете, да не забравите да сложите на новата партньорка каска...
А за гласовете дето чувам постоянно, какво да ви кажа? И аз не знам. Ако бях рускиня с големи цици, щях да разширя в ужас големите си сини очи, да нацупя устенца и да кажа: “Кашмар някакъв!”.
Не ги знам, какви точно са малките копеленца и откъде се взеха, обаче умрат да ме дразнят. До 16-тата си година ходих с тенджера на главата. Мислех, че така екранирам сигналите им. Сериозно! Даже пищях неистово, когато родители, или лекари се опитваха да ми я махнат. Накрая ми я оставиха. В последствие се оказа, че "екранировката" не помага. Единствения ефект беше, че понеже съм носил тенджерата, по време на най-интензивния си растеж, черепа ми придоби специфична форма. Нещо подобно на тапа от бутилка оцет. Пресечен цилиндър, от веждите нагоре. Всъщност не е толкова лошо. Взимат ми по-малко пари за подстригване, защото съм бил с елементарна геометрия на главата и това ги улеснявало. В училище не ми се подиграваха изобщо. Особено като треснах по една тенджера на някой от тях. В 6-ти клас се влюбих и от радост започнах да си окачвам разни украшенийца на дръжките на тенджерата. Много са удобни за такива неща. Стъкълца, синджирчета от тоалетно казанче, станьолчета от "чайка", пера от опашката на високопанелен гълъб, лъскави водопроводни фитинги и други хубавинки. Бях много разстроен, когато моята любима, вместо да оцени жеста и естетиката, започна да движи с Гошко от 6-ти Е. Като разбрах, Гошко изяде толкова тенджери, че изобщо престана да се движи, а мен ме преместиха в едно по-специално училище. Но като цяло си спомням с умиление за тенджерата и ми е някак неуютно откакто ми я откраднаха едни цигани. Аз после ги намерих кои са, обаче те вече я бяха продали. Много се ядосвам, като се сетя, но няма да ги псувам, щото хората са казали, че за умрелите, или добро, или нищо.
Ще си сипя още едно и ще поговоря с гласовете...Чао от мен!
Гласовете:
Всичко е под контрол...няма да се притеснявате...от друга страна...може пък до някъде, да имате основание за притеснение...ние нали сме безсмъртни и Амазона не ни притеснява особено...
Ние него още от родилното си го избрахме да го направляваме в живота. Имаше най-оцъкления лазурен поглед на олигофрен от всички бебета. Докато другите ревяха, той само плюеше, сумтеше и гледаше мръсно.
Първата му работа, като пое въздух, беше да огледа обстановката и да се изхрачи на пода с отвращение. После видя сестрата и си прасна една злобарка - малко некоординирана но вдъхновена. Така де - вече беше осъзнал, че едва ли ще ебе през следващите 16 години. После ухапа доктора до кръв, изпърдя се звучно и заспа похърквайки пискливо.
Когато баща му го видя за пръв път, смътно си припомни нещо чуто отдавна и отиде да търси в енциклопедията думичката "Евтаназия".
Майка му крещеше и обясняваше, че от нея не може да излезе такова нещо, че са и сменили бебето и че и двамата с баща му са хора и нямат примати или влечуги в рода си. Когато ДНК теста доказа тъжната истина, че това е синът им, майка му припадна.
ДНК анализа също така показа, че нещото има доста гени, които не се срещат нито при хората, нито при бозайниците. Това така и не се разбра от света, защото лаборанта реши, че това не е възможно и че пробата е била замърсена. Все пак е невъзможно в човешка ДНК, да се открият следи от гени от дъждовен червей и богомолка.
На третият ден се научи сам да си сваля памперса и да размахва малкото си пишле, когато сестрата влизаше в отделението, или когато видеше, че го гледа момиченцето от съседното легло. Освен това докато размахваше пишлето, съскаше нещо нечленоразделно, лигавеше се и се хилеше мръснишки със сбръчканото си личице.
На първата седмица, се научи да лази след сестрата пръскайки лиги по пода и трябваше да го връщат постоянно в креватчето.
След една седмица го изписаха и ужасът за света започна...Чао и от нас! Ъъъъ?!? Това какво е?!!?
Ха! Баси! Не можем да повярваме! Явно от НСБОП са прочели статията! Ето ги! Идват!
Адеееееее...баси шутовете, баси прикладите. Класически арест на социопат...влязоха през прозореца. Амазона се опита да се завре под бюрото, ама един от тия с качулките замахна с десния си крак и го издигна на 45 сантиметра височина. Регионален офисен рекорд. Пищеше като заклан, че му стягали белезниците. Оня с качулката му каза да не се притеснява - това било щото били нови - после щели да се отпуснат. Още приклади и шутове...кефффф. Сега е захапал ръба на бюрото и не ще да го пуска. Ония го дърпат за краката. Шоу ви казваме...баси точния замах има оня с качулката. Сега го влачат към вратата а зъбите му си седят красиво инкрустирани в бюрото. Нищо, той и без това нямаше хубава усмивка. Вече не се вижда, само далечното фъфлене се чува. Айде - отиваме, че да не изпуснем нещо, после ще разправяме, ама не мисля че ще го видите в близките 10 години...
|
|