Не всичко, което виждаме, може да се обясни...
дата: 07-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: по света и у гъз
История за една не много приятна случка на един селянин, получила се в стремежа му да си свърши работата добре. Участници в случката са Анджелина Джоли ... Опа .... Учатници са Иван (със звучния прякор Бургията), Пеньо - негов селски и другар по чашка, кръчмаря и жената на Иван - Ани Общата - секс символ на селото.
Една сутрин Иван Бургията седнал в селската кръчма с Пеньо, за да си изпият закуската от по 200 г гроздова. Но не бил в настроение както обикновено (а той като видел ракия й се радвал като бебе на Вафла Franca), а бил много сдухан. Вървял сгънат на два ката сякаш цяла нощ сам си е правил свирки, а главата му била надута и одрана сякаш тигър й е скачал отгоре. Та седнал той до стария си другар по чашка и почнал да охка и да пъшка:
- Еех ... Пеньо,ох Пеньоооу ! Да ти кажа приятелю, не всичко, което видиш мой са обясни ...
- Що бе, Иване ? Ко стана ?
- Абе сипи 50 г ша ти обясня - сипали му, глътнал ги на екс. - Тъй по-добре ... Та значи, отивам вчера да доя кравите, ама едната нещо зе да са опъва. Както доя и тоа простия му добитак зе че ритна човена с млякото... И бой, бой ... Фанах аз един сезал и й вързах крака за арматурата там дет стърчи - дан мърда мноу мноу.
- Аз кат гледам май тебе е ритнала, не човеня ха-ха-ха ! - ебавал се кръчмаря.
- Я нидей са праи на умен, ам сипи още 50, че взех да пресъхвам от приказки. - отрязал го Бургията.
- Ама, Иване, аз още не моа разбера за ко ми говориш - как тъй кот видиш не винаги мои са обясни ? - зачудил се Пеньо, докато Ванката изсмуква като трифазен агрегат ракията от чашата.
- Абе слушай сега ко ти обяснявам и не задавай сложни въпроси! Не всичко, което видиш може да се обясни... И тъй ... Успокоих са малко аз, ама да са еба у тъпака, аз пък забраих за другия крак ... И то пак бе ... Пак ! Да го еба в кривия нос ! Пак събори човена ... Идеши ми да отида и да взема пушката от къщи да го утрепя пустото му животно, да се не мъчи с таа идиотщина дето се е вселила в него и в кривите му недоразвити краченца!!! И как да е пак се успокоих и успях да му вържа и другия крак от другата страна на тръбата дет ми подпира тавана... То аз ся са изнервих пък ... Ей, кръчмаря, я сипи ся едно голямо ! - Иван одрънкал и него на екс.
- Добре бе, Иване, ай да стигниш до същината на въпроса ! - Взел да се нервира Пеньо.
- Чаай ся ... Тамън до там съм стигнал... И как да е след всичките тея перипетии и вързаната крава успях да издоя един пълен човен с мляко. Ставам аз от табуретката, да отивам да го изливам и да са връщам да го пълня пак и тоз същия ... Да да, същия рогат, чифтокопитен, прост и недоносен добитък как заметна с тая мършавата опашка, как ма шибна в рошавата глава, че ми фръкна шапката, паднах и разлях млякото. То и себе си оцапах... Оная ми работа цялата у мляко стана, а гъзъ ми целия у лайна! То кат са замислиш нормално тъй де ама не в тея обстоятелства... Оглеждам се за сезал аз, ама сезал няма. Викам ко ша прая ся ... Не моа и вържа опашката. Добре, че не съм толкоз прост и са сетих, че и колана ми ша свърши работа. Гащите паднаха ама викам ша ги придържам. Тръгнах да и дигам опашката да я вържа за дъските на тавана и в тоз момент влиза мойта - Анито. Ококорила едни очи ... И ко няма да се ококори - гледа ма вдигнал съм опашката на кравата с гащи събути до коленете, бърша си оная работа от млякото, застанал съм зад нея и седя ... И както ти казах Пеньо - не всичко, което видиш може да се обясни...
|
|