Коледно парти
дата: 08-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря
Както всяка година за коледните празници шефовете решиха да се поохарчат...Обаче за разлика от друг път, сега планираха фирмения купон да е на хижа в Странджа-баир-гората...
Както всяка година за коледните празници шефовете решиха да се поохарчат...Обаче за разлика от друг път, сега планираха фирмения купон да е на хижа в Странджа-баир-гората... Естествено повечето приехме с голям ентусиазъм идеята за 2 дни сред природата – на чист въздух, далече от бетона който ни заобикаля, пък ако случехме на време, можеше и сняг да видим.
Имаше и такива, дето се цупеха – повечето от ощипаните госпожици – кандидат кокони – студено щяло да им бъде, баня имало ли, топла вода и прочее глупости, но при положение, че шефовете решаваха, им оставаше да не дойдат и да пропуснат качествена пиячка в огромни количества, динозавърски пържоли и други вкуснотийки... Пък ние кво – все пръчове, дето са ходили в казармата – студ, сняг, мизерия – не могат да ни уплашат – щом има йеденье и пийнье – елате ни вижте...
Групата се заформи на около 30 човека и къде организирано / разбирай с фирмените автомобили и стария раздрънкан Еспейс /, къде с лични / как няма да взема новото си джипче... да де - ново, ново за мен – Нисан Патрол 4х4 – втора или трета употреба, гори като ламя, обаче върви на змей! / потеглихме към хижата.... Сняг имаше. Много. Джипарата обаче страшна работа! Една по една служебните каляски взеха да окапват по баира и трябваше да вадя въжето и да ги дърпам. Голямо дърпане падна... Дърпах ги като гладен циганин – чугунен радитор...
Накрая пристига баш шефа – с новия си Лексус – тва АБС-и, ДжиПиЕс-и, блокирани диференциали, разни системи със съкращения които не бях чувал и още една кола и половина екстри. Обачееееееее като легна корема в дълбокия сняг и още една кола и половина екстри да имаше - пак нямаше да може да мръдне! Добре че беше Баба Меца / така викам на галено на Нисан-а /!!! И Лексус-а измъкнах от преспите... Цялата тази операция ми издейства бутилка Синьо Жони, одобрителните оглеждания и увъртания около Патрол-а от колегите и погледи от колежките, от които се почувствах като бате Арни в Конан Варварина.
Хижата... Хижа като хижа, не сте ли ходили – два етажа – първи етаж – голяма трапезария с ей такава камина, кухня, тоалетна и две стаи. Горе още шест спални с по три-четири легла, обща баня и тоалетна. С тези общо две тоалетни на 30 човека усетих, че ще се пикае в снега около хижата – тъкмо ще мога да си потренирам таланта на човек с красив почерк. Двамата с Жоро / с него сме горе-долу набори, започнахме заедно работа във фирмата, и двамата сме женени с по две деца – все щерки / си избрахме една стая на втория етаж. Към нас се присламчи и Сашо – нов във фирмата – от около 4-5 месеца стаж, още не го бяхме опознали, защото беше в другия офис.
С камината се заех аз / естественно / - нали в казармата бях помощник старши печкар на взвода / назначиха ме след като старши печкаря реши да чисти комина с артилерийски гръм и му се сторило, че нищо не се получава и погледнал в комина... не му остана много коса, доста кожа от лицето му се смъкна... важното е, че остана жив, ама аз да не се отплесквам.../
Оттам нататък нещата са ясни – колежките наредиха масите, ние седяхме като рязани турци, подвиквахме само и смучехме качествен алкохол – квото ти душа иска – кеф ти уиски, кеф ти ракийка и ром имаше, и мартини, и вино, и бира чадо, и ... Шефовете пак се бяха представили – поне за това нямат грешка! С две думи йеденье и пийнье!
Ама да си дойдем на приказката... Мина 12 часа и масата взе да оредява, вицовете които се разказваха взеха все повече да остаряват, езиците надебеляваха – оригинална пиянска вечеринка... Да ама не... Колко бях пил не помня, ама за да свърша глупостите дето ще ви разправям по-нататък ще да е било доста...
И кво стана...
Кажи кво стана...
Ами стана каквато стана...
Решихме по едно време да си лягаме с Жорето. Сашо и той / като че ли само това чакаше!/. Запътихме се към стаята с прибежки и припълзявания, като предварително излязохме навън да се подпишем на снега. Още тогава Сашо като че ли ми изглеждаше подозрително...
Стигнахме с доста зор до стаята и взехме да се ориентираме към леглата... Но на Сашо явно не му се спеше... И като започна едни откровения – бил гей, много ни харесвал двамата, отдавна искал да сме го таковали... Бил си носел презервативи, да не сме се притеснявали, поддържал страхотна хигиена... Ние с Жорето почнахме да изтрезняваме – тъй както си бяхме по слипове... Блокаж отвсякъде... Докато се усетя оня вече ми го беше налапал до топките... Е няма такава свирка! Може да звучи нескромно - имам доста богат опит / господ не случайно ме е дарил с щерки – да има да ми се връща/, но...няма такава свирка... Жорката горкия го гледам с периферното зрение как му омекнаха краката и седна безмълвен на съседното легло. Сашо му бръкна в слиповете и почна да я кара на смени... Оттам-нататък пълна програма...
Кога сме легнали не помня... По погледите на колегите на сутринта разбрах, че сме били и доста шумни...
Охххххххх... Излях си мъката... сега основния ми проблем е – да кажа ли на жената или да се надявам да не научи...
|
|