Емигрант
дата: 09-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика:
Емигрант дърво без корен. мъкна своя тежък кръст. емигрант сред чужди хора. и без шепа родна пръст!!!
Заминах на бригада. в Англия. и сълзите ми покриха Албиона!!!Храних я тая държава дето съм роден. храних приятелите си. псувах управниците. проклинах живота. обвинявах родителите си. докато заминах..
Трудно е да бъда жив. даже и със солидна сума в ръцете. плаках със първите си мъжки сълзи докато бях в чужбина.Затова нека ви разкажа как е хавата там!!!
Полета мина леко. няколко уискита. и премрежих погледа. няколко бъзици с другите българи. .за собствено самочуствие. и едно тежко предчуствие че няма да ме оценят по достойнство там!!!
Тръгвайки. .прегърнах балканското си самочувствие,стимул за брилянтни резултати. .жестока заблуда за реалноста!Пристигнах в обятията на алкохолния дилириум на летището в Гетуик. претърсиха ме като. арабин,без изобщо да им пука за еврочленството на България. и за гръмките думи на нашите управници относно правата ни!!!
Е какво пък. налага се!!!:Прошепнах оптимистично на девойката до мен.Сам не си повяравах,но разчитах на себестойноста на езиковите курсове с трудни за произнасяне имена, които бях завършил!!!След щателни проверки…хванахме рейса за Нюри. .малко провинциално градче в Южната част на Великобриатния. изкуствено създаден (от фирмата поръчител) рай за клетите наследници на Крум и Симеон!!!На гарата ни посрещна собственика на фермата (зеленчукова). порядъчно пиян и с необходимата доза пренебрежение,нужна за процеса на експлоатация на „съвременните роби”.
Вярно не притежаваше необходимото езиково богатство за да предаде адски оттенък на фактите касаещи нашето бъдеще. но се постара. по човешки!!!Плаках и за втори път. сълзите не бяха мъжки. бяха горчиви. замислих се колко брутална критика бих изтърпял ако опиша преживяванията си. и плаках пак!Още първата вечер успях да пресметна епитетите А с които биха ме охарактеризирали гордите наследници на „Велика България”. .ако се откажа. ако се върна в родината си!!!Тези епитети се превърнаха в стимул. грандиозен стимул на бягството от родната нищета. пътека към моментния успех…и какво?!. в крайна сметка материята определя битието.
Работата беше тежка. .ни повече ни по малко от тази,която се изисква в родната ми страна,за да се окажеш представител на средната класа. и да страдаш цял живот за това!!!И все пак можех да подпомагам,макар и оскъдно житейския път на родителите си.Консервите с боб бяха много по сладки при мисълта че. родната ти майка има необходимите средства. да преживее поредния месец!!!Даже успях. да спестя за дограма. на онзи. големия холски прозорец. в който винаги ме е било страх да погледна. за да не видя реалността!!!Колегите ми ме обвиняваха в черногледство. и плачеха сами. без светлина. над чековете за месечния наем. над собственото си бъдеще в изгнание!!!Измамното спокойствие на тлъстия чек. притъпяваше разбушувалите се чувства. как беше поговорката ?!:Парата а не храната. прави борбата!!!Запазихме идентичноста си. но само в редките уикенди,когато под въздействието на прехваленото уиски пеехме чалга. нямахме кураж да изпеем нещо народно. не се вписваше!!!И все пак. ние бяхме българи.с изтерзани души. изпълнени с отровата на собствената собствената си омраза. майка на изпепеляващи страсти.характерни само за непокорните чада на Стара Планина,Рила и Пирин!!!И тази омраза ни даваше сили да продължим. стаената болка ни правеше най-добрите работници. роби. поклонници на Спартак. готови да възстанат срещу съдбата.да развеят гордо конската опашка. да застанат пред модерния свят и да изкрещят като Боримечката. думите ще дойдат сами!!!Знаеш ли ти уважаеми читателю. горд съм че преживях това. дава ми сили да продължа. в България. моята любима родна страна. дава ми сили да пролея сълзи. и да съм горд от това!!!Как го е казал народа. помниш ли :”Свобода или смърт юнашка!!!”
От Англия ми останаха малко финанси. след като платих всички разноски. колкото да си платя интернета. за да напиша това. и да си купя пакет носни кърпички. за да бърша съзлите си !!!
|
|