Страшна зимна приказка
дата: 15-01-2008 @ 08:28:14 EET
рубрика: дневникът на
Оно, да е било ,дедо,преди много време .Баш коги не знам,ама негде 1925-26-та година.Що се беа родили и баба ти и сестрите и.Они беа мининки,и у дом на топло,тогива не е като съга-коги си дойдите и рапаме свинята.Тогива си се знае - на Коледа се коя...
Па те така ,да е било едни-два дена после Коледата.Я цел ден оди да коям с другаре.А при тоа,а при оня.Що и при мене идваа, та кламе.Па после яденье и пиенье.Па тоа ден остана до късно при Лазаровите у долния край.Роднини са ни и там останаме да яднеме и да пийнеме.На вънка един снег,един студ.Мани!Па ние те така - вино,рикия , месце,трушия и оно се стевни ,па си мина дванайсе.Па пиеме ,па ни убаво.Дигнеме оня менец ,пълен па векнеме "Охааа".Благо дедо.По едно време викам,че си одим.Мани,вика,Ванчо Пацъка,къде си ръгнал,не видиш ли ква тевница е вънка.Ма,много ми зор връъмугу,реко я.Я млад,здрав,виното ме згрело па и у дом жена,деца...Че одим,викам.Те манарчето на рамо ,па и тояга имам .Айде .И пойдо.
Вънка се оцъклила една месечина,ама като че не свети баш що си е тевница от облаците.А снег,снег ,не като съга.Съга това снег ли е?!Тогива по един метър трупаше и пъртина трудно се прай.И те така,рушим я снега, а он рупа-рупа поди краката ми.Я ми жежко от виното и одим.Те,тамън извърна покрай Миленковите и да излезнем куди мегдана и глеам срещу мене иде нещо.От къде "Долните Гръстелници".Баш поди циганските гробища.Свали я манарчето у ръка .Що знам ли моя да е неко куче връъмугу.Па и жлък.Па и диво прасе.Кво ли се не слуня нощно време коги нема ора.Иде оно къде менека , а и я одим.Коги глеам, а офца!Бре,мамичката й митиява.Къде това па е ръгнало?Викам моа да са влезли Влъци у кошара па избегало.Ама я не чу да вият влъци.А те така,дедо,има месечина и се види ,ама като че и да свети несхто друго отнегде ,мама му да ...Бре,глеам ,Офцата спре и ме геада.Ама...очите и отпреденка !!!Като у човек - и мига!Ба маа му!Я се одървончи.Ама не от студ.От стра ,дедо.Бе я мръднем навам и она навам.Я мръднем натам,и она натам.А прътината тесна,дедо.Двама души да се разминат.Я и глас немам да викнем.Па и смеем ли.Викам, че се върнем я!Не е убава таа работа с офцата.Объран се да пойдем обратно - и оп она преди мене.Коги мина,ка мина връъмугу - не знам.И па така седи си и ма геада.Я мръднем и она мръдне.И седи на прътината.Ама геада ме ,дедо, и а-а да кай нещо.Като човек гледа.Викам си - Арсене те съга ако не умреш от страа нема никогиш други път да бъде.Дигна я и тоягата и манарчето да я плашим.А она не мръда.Те така седи се и ма геда с ония опулени очи.Ебаагу ,а съга кво да прайм.Викама да прескочим през плета у дяда ти Пешо Цвеклото,не смеем .Он има кучета големи.Па ги пуща нощно време да вардат,че ме издът.Па си викам ,я и куче не чу да лае докоги върве.А и плет висок.Ка ча го рипнем.Да викнем не моам.Уплашил съм се.Кво вино бе пил - изветре.Реко да се прекръстим и като диган рука - офцата се засме.Те така като човек.От уши до уши.И я те така остана с ръка дигната за кръст.Нечиста работа връъмугу.Па викам ако че се мре,нема пъ да пълним гащите!И къде събра силици па и смелост та фърлих тоягата къди офца ли е ,кфо ли е ...и като я удари дедо офцата изветре.Те така изчезна.А ъ снегъ нема и щръпньйъ от копитата й.Се едно не е имало нищо.
Събра я сили и колко можа да бегам къде дом и побегна.Оно трудно що се лизга ,ама душа сака да живее и бегат тия крака.И стигна у дом.Оно къщата не е била съга куде е тука,а къди тлъканата горе къде е.А тука се подпрем,а тука се завалим па буу у вратата и вътре.И падна.И нарипаа ония ми ти ора,а я ни жив,ни умрел.Поосвестиа ма малко ,та живна па им рекох кво се е случило..Та она макя ми,баба ти Марикя ми вика така.Че е било некакъв гявол,било е.И добре че съм кимнал с тоягата да е ударим,она затова избегла Що таа ми тояга е овчарската,а на Гергьовден ,коги дожда Попа на Оброчището он я осветил и прекадил и она е уплашила гявола ли,кфо ли е.А ,вика она макя ми , ако си фърлил манарчето оно е щело ,вика , да се повърне и да те утрепе.Те така дедо.Затова седи дом ,ти си миничък и вино не пиеш ,ама я че пинем пак че се па уплаши като ти приказвам.
Това ми разказва пра-дядо ми Арсен ,през една зимна вакацния като бях малък.
|
|