Да изнасилиш мъж....
дата: 31-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
Да...не е нещо с което се гордея.
Някой ще каже, че дори е невъзможно и сигурно ще бъде прав за себе си.
Но нека започна от самото начало.
Бяхме студенти...А когато си задочник ти е позволено дори малко повече.
Виждаш се с колегите 2 пъти годишно и понякога може да се засечете и на някой изпит.
Има и практики, на които всеки лудува като за последно.
И ето го и моя образ в цялата ситуация – на скоро разделила се с гадже, достатъчно луда за трима, се забавлявам с вниманието на семейните ми колеги, които отчаяно правят намеци за преживяване от типа “за една нощ”.
Да де, ала на погледа ми се спря едно свенливо същество, с очила (очилата винаги са ми действали възбуждащо - кой, каквото ще да ми говори!) зад които гледат хубави сини очи... Аххх...! Заговорихме се, а после още говорихме и си говорихме....и се гледахме...
Ето това беше моментът, в който аз се вкопчих...
И някак си така за 4 дни си станахме близки, а на 5-тия всеки си замина по родния край...
Няма да лъжа, че не спирах да му досаждам със съобщения по телефона, с обаждания, дори му отидох на гости (е, не сама разбира се). А той, младеж, не виждал и не получавал толкова внимание и желание от едно момиче, приемаше всичко като на шега.
С времето, обаче, успя да ми покаже, че не желае да сме повече от просто приятели...
Това само ме настърви още повече!
И на поредната ни “приятелска” среща (чакана цяла година!) на по бира заедно с неговите дружки, аз намекнах как отдавна желая да се случи нещо между нас. Не се мисля за мис “не знам си коя”, не съм супер модел, ала не съм и грозна, а по скоро чаровна. Приятелите му като че ли ме харесваха повече от него самия, не вярваха, че той не ме желае и взеха нещата в ръце. Започнаха да го убеждават и да му мислят план за действие... на кратко приятели в нужда. На другия ден започнахме от рано с бирата, а те и с убежденията, че трябва да е сбъркан, ако ми откаже.
Тук вие ще ми кажете до колко мъжката гордост би повлияла на решението му и до колко мисълта, че ще го изкарат обратен са успели да го накарат да ме покани в стаята осигурена от неговата “банда” в студентски град.
Леко подпийнали, се оказахме в ситуацията аз да го събличам, а той да стои и да ме гледа.
Милия, той наистина нямаше желание, а аз бях така запленена от него...
От тук нататък случилото се мога да го определя само като изнасилване, защото макар да беше там, той нямаше никакво желание да участва.
В един момент се усетих и спрях...тишина, а той попита “Поне на теб беше ли ти хубаво?”....!!!!!
На другия ден го видях и трябваше да попитам: “Съжаляваш ли за вчера?”, на което той след минута мълчание каза “Не, а ти?”
“И аз не”, отвърнах аз, а така ми се искаше да изкрещя: Да, по дяволите, много тъпо стана!!!! Не ти ли е кофти?!?
И така, дами и господа съдии, за мое оправдание ще кажа, че бях влюбена и готова да използвам всички мерки, за да бъда с него от съвсем чисти подбуди!
А вие, господа, някога чувствали ли сте се така тъпо, след като сте успели да вкарате в леглото си някое момиче, а после тя да ви заяви дано поне на вас да ви е било добре???
|
|