Въведение в даскалската психология
дата: 31-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
Мото:
"Да, повечето бяха недоебани даскалици. Няма по-лошо нещо от недоебаната даскалица. С времето става все по-недоебана и все по-малко даскалица. Но това са известни неща. Не в ебането е зорът, а в неговата липса, както е казал Ницше."
http://shtyrkel.eu/forum/index.php?s=72ffdaa242a94373add019ff2f43b4dc&showtopic=12483&view=findpost&p=82754
Към настоящия анализ ме подтикна прочитът на мнението на един Незнаен Герой в Мрежата. По времето, когато мало и голямо ронеше горчиви сълзи за пренебрегнатите и онеправдани учители, когато авторът на настоящата статия сърбаше горчивата попара на даскалския манталитет, без да има право да гъкне, въпросният Незнаен Герой се бе осмелил да обобщи в две-три изречения същността на проблема "даскалици". Хвала и чест на анти-конформистите от рода на Незнайния Герой! Оптимизмът ми за бъдещето на България се пробуди, след като прочетох въпросното мнение. Явно не са се свършили още хората, които не разчитат на БиТиВи, за да им промива мозъците денем и нощем, с фалшивите си псевдосъчувствени и поръчкови анисаличови и юкселкадриеви речи. Това със сигурност няма да бъде цитирано по "битивито", както казваше моята даскалоподобна екс-половинка. Затова обаче е Мрежата. Тук поне цензура няма. Няма ги и истерясалите янкотакевци, желязкохристовци и прочие анални отвърстия, които искаха да политизират даскалската сексуална незадоволеност, за да си припишат някой-друг дивидент, понеже не се знае кога ще започен сезонът на раздаване на тиквените медали. Тук, в Мрежата, има свободни хора. Поколението "анти-БиТиВи", което отказва категорично да кисне зомбясало пред телевизора всяка вечер, да зяпа каквато и дебилщина да дават, да тръпне в очакването на поредния "Мюзик Айдъл" и "Кварталът на богатите". За всички тях е въпросният анализ.
И така:
Що е то "Синдром на Сексуално Незадоволената Даскалица" (ССНД) и поради каква причина има той почва у нас?
В началото на нашия научен анализ нека първо справедливо отбележим, че даскалица не се ражда. Даскалица се става. Няма родител, който да е отбелязал в дневника на току-що родената си дъщеря, че отрочето му изведнъж, без видими причини, още на втория си рожден ден е станало кисело, започнало е да се държи по начина, описван в простолюдието като "светът му е крив", отказало се е от излизане навън и само е седяло в кошарката си, налапало биберона и вперило опулени дзъркели в "битивито". ССНД не е генетично преносим - той е придобит в последствие, като резултат от вродена фригидност, влияние на околната среда (също така познато като "пример за подражание" от страна на също толкова фригидна и вечно мърмореща майка) или приятелски кръгове (наличие на приятелки-еснафки, вкоренени дълбоко в домашните си огнища и получили хронична зависимост от ремонти и прочие меркантилни удоволствия).
ССНД е болестта на века, уважаеми студенти. Колкото и да се говори за СПИН, рано или късно учените ще измислят лекарство за него. ССНД обаче е нелечим. Документирани са някои опити за третирането на ССНД с любов, внимание и загриженост. Това обаче само доказва наивността на въпросните лекари, които не са взели предвид метастазите на ССНД, които бавно, но сигурно се разпростират из цялото тяло. Историята на болестта е кратка като времетраене, но впечатляваща като симптоматика. Започва се с първоначлно необясними импулси за безсмислени ремонти по дома, вманиаченост към зелени плочки и кафяви тапети, покупка на излишно скъпи мебели и обзавеждане и дори в най-тежките случаи - маниакална депресия на тема чистота и подреденост. Всичко това кара сериала "Монк" да изглежда нереален и измислен. Следващата стъпка е гореописаният "БиТиВи-синдром" - жертвата на ССНД започва все по-често и по-често да отказва излизане извън дома, седи с малоумно изражение на лицето и попива безусловно всичко, което излъчат по канала на Мърдок. Третата стъпка е леталната - след настъпването на този период болният от ССНД е неоперабилен и не подлежи на лечение. Отказът от секс. Често този симптом е подценяван, но последните изследвания сред даскалиците показват, че именно фригидността е белег на настъпването на необратимите процеси в даскалския мозък. Следва да се отбележи, че всъщност самите болни от ССНД не могат да осъзнаят болестта си - за тях това състояние е нормално и на практика останалите - онези, които практикуват секс - са истинските болни.
Страничните симптоми при болните от ССНД могат да варират в зависимост от коефициента на интелигентост на отделния индивид - от придобиване на перманентна интонация в стил "час на класния" при по-ограничените умствено до инфантилност и темерутство при сравнително умните. Характерно за отбелязване е още едно нещо: когато множество болни от ССНД се съберат на едно място, те започват или да обсъждат изключително работата си (което е обяснимо, тъй като органите им на забавления са закърнели още при постъпването им на работа като даскалици), или започват да кроят планове как да измъкнат още някой лев от държавата, тъй като не са им достатъчни нито огромните ваканции, нито 13-ата заплата, нито лекторските, нито частните уроци, които не се декларират никъде, нито парите за дрехи и обувки. Когато общият коефициент на незадоволеност у даскалиците надвиши 1,5 по скалата на Шилер, резултатът е подобие на гей-парад - хиляди болни от ССНД индивиди излизат по улиците и започват да скандират разни лозунги, които дори и за тях нищо не значат. Единственото лечение, което за жалост обаче е незаконно в скъпата ни република, е принудително осеменяване - в изследванията н анякои учени се подчертава зависимостта между секса и развитието на ССНД.
В крайна сметка именно сексът е в основата на всичко, както наистина мъдро е споменал другарят Фройд. Липсата му довежда до катаклизми по подобие на този, на който бяхме свидетели миналата година. Болните от ССНД успяха да накарат държавата да клекне - и как не, като още мъдрият български народ е казал навремето: "Нетакована жена - жив дявол". Видът на запътили се към портмонетата им пачки накара даскалиците да млъкнат за малко... За колко малко обаче, се питаме ние? Дали когато нивото на ензима "недоклатин" в преситените им от привилегии организми скочи пак опасно високо, когато се сетят, че всъщност трябва да получават по 5000 лева, защото златните тоалетни чинии и платинените плочки в баните им струват скъпичко, или когато просто видят как обикновените хора около тях, лишени от "екстрата" ССНД в съзнанията си, всъщност живеят много по-щастливо от тях, независимо че не се вписват в еснафските им меркантилни граници? Никой не знае.
ССНД е болестта на века, колеги. Всеки някога се е опитвал да прави секс с даскалица. Малцина са успявали обаче. Най-многото, на което са били способни, е да я накарат да лежи като пън, вперила поглед в тавана, и да си мисли "Какъв цвят да го боядисам", докато те добросъвестно клатят леглото. Не чукайте даскалици, колеги. Има Интернет-порно. Там поне моделите симулират добросъвестно. Те поне са лишени от ССНД. И слава Богу.
|
|