Професионалистите....
дата: 01-02-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: по света и у гъз
--Ей, Калчо, къде си днес – провикна се радостно Торбалан, забелязвайки приятеля си да наближава.
--Пак в Младост, кметаа хич не мисли за мен, казах му, че ми е скучно все там ама... пак посещение на Държавен глава щяло да има..не може в Центъра...– полу на шега полу тъжно Калчо пусна отегчена усмивка и метна работната торба на гръб.
Торбалан Найлонски и Калчо Кишев се познаваха още от деца. От едно село в Северозападна България бяха. Живееха на една улица и заедно ходеха да играят по цяло лято край реката на една полянка, където граждани идваха често на пикник. Завършиха в една година и училището по “Замърсяване на Околната Среда” и то и двамата модерната по това време специалност “Бизнес и Антиекология”.
Мина се не мина време и родителите им ги изпратиха в големия град, “да се изявят децата, кариера да направят” – както се изрази бащата на Калчо, самият кмет на селото Кишо Рушиасфалтов. И подсмихвайки се на заръките на майките си “да си намерите, мама, булки” Калчо и Торбалан се запътиха към Големия глад..самата столица София...
Като всяко начало и тяхното не бе от най-лесните. Спяха по малки квартални улички, по глухи местенца в градските паркове. Но кой ти обръща внимание на несготи, когато е на 20 години.
Имаше си и хубавите моменти....леле как обичаха да се забавляват в циганската махала....бой с торбички, ритане на кални топки....смях и веселба...Най-хубавото, че като замеряш някое дете с кал няма кой да те опръска с маркуча и да ти развали кефа. Торбалан беше във вихъра си просто. Беше построил мини макети на Алпите, Рила и Пирин и сега работеше върху суперреалистичен почти 1:1 макет на Апенините по западно протежение на махалата...тъкмо да не им пече по залез слънце на местните.
От ден на ден все повече свикваха с големия град а и той свикваше с тях.
Създадоха нови приятелства. Едно от най-интересните момчета, с които се запознаха беше коренякът софиянец Смог Автомобилен. Голям стабиляга...кажеше ли, че ще изгони Кислород Озонски, изгонваше го като стой та гледай. Не му даваше дъх да си поеме на гада. Мнооого силен тип, нямаше грешка Смог.
А Торбалан даже беше хлътнал по едно време от Контейнерка Препълнева. Мацка, страшни парфюми ползваше. Торбалан милия я обсипваше всеки ден с най-разноцветни и красиви торбички, пръскаше ги около нея като фойерверки, редеше ги в най-различни форми, като сърце, като цвете....Беше я впечатлил по едно време и доста дълго се движиха заедно, но нейните и купиха разни нови рокли от чужбина, жълти, зелени, сини едни такива.....и тя такава фукла стана....
Разби му сърцето на Торбалан, добре, че е мъжко момче...ще издържи той...
--Калчоооо – извика Торбалан приятеля си – има писмо от село. Пишат, че се затъжили и ако искаме да се връщаме..нямало много хляб, щото малко позанемарили пикниците гражданите...но се чуло, че в София щяло да става зле. Ще строят завод...
--Бе те го разправят това отдавна бе, Торбалане, аз от баща ми съм чувал още...ма нищо....какви ги говориш и ти да ме стрясках...ух...кръвно ще вдигна..
--Е баща ти, той баща ти по кое време е живял? То е нямало пари за заводи тогава, а и виж Контейнерка...ех, Калчо...идват нови времена...по хруптенето в дръжките си го чуствам...
--Бе бегай...докато не ми замирише на сапун не вярвам аз....
--Ми незнам, може и прав да си – Усмихна се Торбалан....- да идем тогава изкараме някой лев.
Усмихнати, двамата приятели се запътиха към софийския квартал да работят......Хората им плащаха със здраве....цели томове епикризи, диагнози, рецепти......за десет години в Столицата Калчо и Торбалан бяха...милионери...
|
|