Samotata
дата: 22-02-2008 @ 11:46:04 EET
рубрика: дневникът на
Пусто е и еднообразно.Пясък и високи сгради,и хора ,които не разбираш.И те не разбират теб.Нощем заспиваш късно,събужда те самотата.Времето минава,вече не помниш кога си дошъл и защо.Станал си част от това място,но то никога не е станало част от теб.
Погледна часовника.Бяха минали десет минути.Напоследък й се случваше често.Гледаше невиждащо от прозореца и се отдаваше на носталгията.Беше време да тръгва.Погледна се за последен път в огледалото-гримът беше ненатрапчив,но на място и косата прилежно стегната назад.Време е да покорим за пореден път незнайните до болка познати места.Подхвана с една ръка дръжката на куфара,с другата дамската чанта,ръчния багаж,ключовете и работната усмивка.С течение на времето си беше намерила удобен начин да се справя с нещата-усмивка ,изразяваща нищо повече от учтива незаинтересованост.И тиха умора в погледа.
Слезе с асансьора и то тъкмо навреме,за да хване рейса.Пътят беше същият като вчера,а той пък беше като този от онзи ден.Пейзаж еднакво познат и чужд.Мислите отново заприиждаха-болезнени,но неизбежни.Вече почти не помнеше защо тръгна,дали беше младежко любопитство или просто импулс,или още тогава знаеше,че бяга….Сега разбира се вече знаеше със сигурност и отдвна вече не си позжоляваше лукса да се самозаблуждава.Човек бяга от себе си,винаги и само от себе си.Тогава мислеше,че самотата съшествува извън нея,че ако се качиш на самолета и избягаш на много километри,ще оставиш и нея назад.Но това не стана.Самотата няма адрес.
Рейсът стигна на летището.Рутината бързо извика навика и тя наум прехварли реда-да се регистрираш,да сложиш служебен таг на багажа си,да не объркаш датата и номера на полета.Остават ти 10 мин,отиваш до тоалетна,по пътя на връщане проверяваш пощата си,взимаш кафе от машината и останалото време посвещаваш на опознаване на света на авиационната безопасност.Бърз поглед по лицата на колегите и автоматичния ход е задвижен.Всички полети се сливаха.Преглед на багажа,отново рейс до самолета,бърза проверка на безопасността,пътници,гласът на пилота,няколко напрегнати часа работа,с цената на час съкратен живот пристигаш.Умората обездвижва емоциите и копнеещ за сън припомняш разположението на мебелите в хотела.
-Непременно ще се прибера-помисли си тя в полусън.Моето място е там,у дома,където е детството ми,където обичах.
И наистина за миг го повярва.Вярваше го все така силно в последните 15 години.А когато за кратко й се случваше да се прибере за някоя отпуска бързаше да си тръгне,защото се чувстваше чужда.
|
|