Приключение
дата: 13-03-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: дневникът на
Кандидатстудентска кампания..... Ужс
Вторник си лягам късно, а в сряда трябва да ставам рано щото автобусът ми за столицата тръгва в 5:00
Тряа съм в УНСС-то много рано, за да не колабирам под жестокото юлско слънце.
Както казах вече във вторник си легнах късно, щото съм тъпа и щото обичам да си вися пред пс-то.Ама излъгах. легнах си в сряда, в 2 часа. А трябваше да стана в 4. Пак казвам че съм тъпа, блондинка. Часовникът звъни в 4:00. Познатата мелодия на Пърпъл се опитва да ме събуди, ама аз съм по-упорита..."още пет минути"-си казвам и заспивам пак. Горкото телефонче е званяло още два пъти. Часът е 4:30 и майка най-нахално пуска лампата над мен. Псувам на ум живота си. Всичко бях изчислила - 15 минути в банята, 5 да се облека и излизам, като наще ще ме закарат до автогарата с колата. Няма се гримирам - ше плаша суфянци. Да де, ама сметките ми излязоха грешни - татко не се е прибрал и колата я няма, майка и е лошо, а аз ЗАКЪСНЯВААААААМ! За такси няма време, автогарата е на 3 километра от скъпия ми дом, няма кой да ме закара освен самата аз. Иам лада. Когато си наще си взеха друга кола, ми подариха ладата. Така де, казаха ми най-тактично че до новата няма се докопам никога и като компенсация ми дариха старата. Карала съм я, признавам, ама все някой е имало с мене. Я татко, я дядо, я някой, който МОЖЕ ДА КАРА.
Ама аз съм си упорита - качвам се и въртя ключа. (У моето семейство няма страх, че някой може да ми открадне ладата. Тя си спи отключена с ключове на контакта.) Та... завъртам ключа и паля. Леко, както са ме учили отшускам съединителя и натискам газта... угасва. Пак повтарям упражнението..., пак угасва. 5 пъти... Накрая (незнам как) тръгна. Божке, тръгна! Почувствах се... ВЕЛИКА. "Мойта лада" има няколко особености:
1. Не върви на първа. Запалих , тръгнах и веднага на втора. и тука идва и особеност номер
2. Не върви и на втора. Давам газ, тя се засилва и изведнъж тръгва, пак давам газ, нещо изпуква с адска мощ и тя пак тръгва, но в следващата секунда пак спира. И аз в ладата, която бръмчи като трактор и издава не автомобилни звуци, а някви танкови..., се чувствам все едно съм под обстрел с куршуми или направо под бомбандировка. Реших се - ше включвам на трета. Завоите дето преди на втора ги взимах, сега на трета и и ми е тесен пътя. На пътя няма жива душа и в техен нтерес, щото няма спирачки - неприятно но факт и волана се върти много трудно и все съм в другото платно!!! Няма 5, аз бръмча и се моля: "Дано не трябва да давам на някой предимство, щото после няма да тръгна!". И друго ме мъчи: Имам един работещ фар, мигачите никви ги няма и съм без книжка... И бръмча... Има ли катаджии на пътя изтървах и рейсото и унсс-то...
Нямаше катаджии. Късметлийка съм. Паркирам до автогарата в една малка уличка. Не казвам тиха, щото аз минах и събудих всички спящи. качвам я на тротоара, хвърлям ключовете под седалката, нарамвам си чантата и хващам дръжката на вратата....... ...... Дърпам я. ...... Не се отваря! Закъснявам ! Дърпам пак. Не става. Набарвам дръжката на прозореца, въртя я. При всяко завъртане се чува ядно страшно оглушително ЩРАК, ЩРАК, ЩРАК. Сещам се че хората май спяха преди да дойда. Хващам дръжката от другата страна и си отварям вратата. Взимам си торбата и излизам като възможно найІлеко трясвам вратата - старая се да не вдигам много шум. Тръгвам с 10 санта токчета и "тропам като кобила" (цитирам най-добрият си приятел.) Автобусът още не е тръгнал и аз се усмихвам като... кобила И тогава от нейде с незнам колко децибела в тая сутрешна тишина прозвучава Джеймс Браун: "Wow! I feel good!" Събудих и тази част от хората, които не беше успяла ладата. Бръквам в чантата и се опитвам да намеря виновният апарат. Напипвам нещо познато и току да го изкарам и усещам че не е точният. Бръквам да вадя другият. Изваждам го, натискам бутона и извиквам:" Ти луд ли си, бееееее?! Събуди цяла улица!"
Автобусът чака, не знам кой, но чака. Аз ако бях, щеше да си тръгна още в 5. Майка им звъннала да ме чакат. Затварям тела и се качвам в автобуса... ама там се случиха съвсем други неща... после ше разправям...
ся си мислиш: "тая пък що ги разправя тия глупости?". Ми много просто... Давам я ладата под наем на авантюристи и приключенци, които не ги е страх от смъртта. не я давам скъпо - 50 кинта на кръгче с мен екскурзовод. Иам опит
|
|