8март 2
дата: 13-03-2008 @ 18:40:46 EET
рубрика: как да прекараме...
Минава месец-два, Камен ми звъни и вика – бате, ела у нас да ти разкажа нещо....
То на Камен идеите са се един модел, то не че и аз трудно се навих, нали като е за простотия....
Та Марин започнал да се хвали пред Камен, кви уникални жени имал, колко го търсели, колко бил неустоим. Камен не му обръщал кой знае какво внимание, оня качил още едно ниво – всяка сутрин му разказвал каква ебал, как я ебал и колко.
Камен след третата чашка вика – не издържам, бате...
Планът на Камен е много прост и просташки, нещо от рода – да проследиме Марин и го снимаме за да може Камен да го изобличи.
На мене ми се стори весело и казах – става, правиме го.
Взима ме Камен от нас, от едно павилионче на булеварда взимаме – кенчета кола и фанта, един шоколад, цигари и фъстъчки, връзваме айпода и сме във филма. Заемаме позиция пред заведението. Не сме лоши, доста книжки сме прочели – имаме бинокъл, фотоапарат 12х оптичен зуум, тъмни очила и привидно голямо търпение.
На пияно концепцията ни ми се струваше правилна, но сега виждам, че просто е нелепо да висиме пред някво заведение, като със същия успех можехме, да сме вътре. Споделям с Камен анализа на положението, той вместо да ме обори продължава – дееба, треаше с такси да дойдеме, да си седнеме, като бели хора...
Ами да, на нас целта ни е да видиме с каква мацка ще е Марин, а не да се криеме от него.
Зяпаме към входа, около десет и половина взеха да се появяват първите клиенти, към единайсе доста се оживи, след още половин час стана такава гмеж, че не се виждаше почти нищо.
Почнах да се изнервям, питам Камен разбрал ли е за колко часа им е срещата, с какво ще дойдат и т.н. Той се протяга и прозява за да спечели време, после псува на посоки и вика – дай да влезнеме, сигурно вече са дошли, ше напраиме едно кръгче и ще ги видиме.
Плащаме по една петичка вход, вътре шум, дим, яко народ, обикаляме с Камен – пълни идиоти. Взираме се в тъмницата, взираме с в сепаретата, стигнахме тоалетната, айде обратно – настъпи тоя, настъпи оня и хоп на чист въздух.
Ентусиазма ми бега, Камен и той нещо не въодушевен. Викам му:
- Батка, още откакто тръгнахме, нещо куца ми се виждаше тая работа, ама нали ти бях обещал.... Той ме гледа изпод око, а аз продължавам:
– Зза чий хуй ни е петък вечер да дебнеме некъв хвалипръцко, а не си пиеме ракията?
Камен обиден го играе:
– Добре де, ще те закарам да си пиеш ракията, а аз продължавам.
Ей изтреще тоя човек, повиших глас :
– Къде продължаваш бе, да те еба в глупака, заведения в София – бол, кръчми, дискотеки, барове, кафета. Кво сичките ли ще ги обиколиш? Пък дори да можеш – кво ще докажеш и пред кой?
Камен мълчи, което ми дава възможност да продължа :
– Кво си мислиш – виждаш Марин с неква, снимаш го, после в понеделник, като ти каже, че е била мис Свят, ти вадиш снимката и - Наааааа, не е мис Свят. Освен, че за смях ще станеш друга полза не виждам.
Камен пали цигара, звъни на жена си, и аз на мойта. Отиваме в Уго четиримата. Те знаят за нашта мисия, аз отново излагам доводите си за прекратяването на мероприятието. А пък тия кокошки като скочиха - що така, ееее колко си несериозен. Абе деба вашта мама ненормална, аз на маймуна ли да се праим? Било купон.... Ебемти купона.
След тези мои доводи и тримата мълчат, а аз пуша доволно, Камен отсича – Верно е, прав си, няма смисъл да се занимаваме с глупости....
Ходиш на работа, караш, говориш по телефона – търсиш някой, друг те търси, даваш пари, взимаш пари, мислиш, съобразяваш, пропускаш, грешиш, печелиш – умората се натрупва. Както казва Косето – почивката ебава майката на умората. Да, ама не точно. Напрежението си остава, както е модерно да се казва – стреса е бича на днешната цивилизация. Дееба и стреса, всеки търси начин да го тушира – един ходи на фитнес след работа, да се до умори, за да спи спокойно, втори отпушва напрежението с ебън, трети насъбира агресия, всеки си е намерил начин.
То цялото напрежение е у сървъра, баш у хард диска, цял ден пишеш на него, триеш, ами трябва да се форматира от време на време, да се дефрагментира . Как да стане тая работа – един месец на бял пясък, да не мислиш за нищо, предполагам, че става, но две-три водки го правят по-бързо.
Сега някой ще извади доводи – не е така, вредно е, пристрастяваш се, пропадаш, тъпо е. Е да, подозирам, че е така, ама още колко водка ще изпия за да се убедя....
Първата водка с три ледчета ме качи на двайсетина санта от пода, поръчвам втора за да погледна от още по- високо. Така по някой път стигам толкова високо, че започвам да се рея над града, даже целия свят виждам от горе. А като видиш света отгоре стигаш до страшни прозрения – колко е малък, колко мъка има по него, как драпа в грешна посока, и колко по- хубави места има. На тия полети кацането е най-трудно. Излиташ, като ракета за няколко часа, а после цял ден кръжиш, като еднокрила муха, да кацнеш.
Нещо взех много да философствам, исках да кажа само, че след втората водка си развинтих фантазията. В мига, който Камен каза – край на историята с Марин, на мен Марин ми влезе в главата. Започнах така – вижте, вместо да дебнеме по заведенията, като зарязани съпруги, да измислиме нещо по- хитро. Например да вземеме въжета от като на тия дето правят изолации по блоковете, с тях да увиснеме от покрива и да гледаме в апартамента на Марин, баси якото. Абе Камене аз ще си откачим кабелната, и без това само порно гледам за кво да им плащам... Вечер отиваш на блока на Марин, като си направиш едно столче без крака, пускаш се от покрива и си зяпаш. То ако имаш на сърце и некъв фотьойл може да се пригоди. Каменееее, Камене е тва е нашата игра, щом е толко добър Марин , щом е всяка вечер с различни, кво повече искаш - гледаш го филма от първия ред, дето се вика, всяка вечер нови актриси... Баси то като се разчуе и бизнес може да стане – като вържеме един диван.... Представи си един кожен „Честърфилд“, от големите, за четри човека.Пускаме си ги хората, плащат си билета, а и никаква инвестиция не иска, той Марин така и така си ебе... Даже щом по три пъти ебял – тва са ти три пъти по четри човека, по една десетуна на сеанс – ето ти ги сто и двайсе лева, сто без ддс-то, щото некой и фактура може да иска. Долу на входа ще сложиме жените да събират входа, пускат ги по четирима с асансьора, горе ги настаняваме в дивана и леко, леко ги пускаме. Отделно и кетъринг може да се предложи, с едно въженце да им се пускат некви напитки, от там също пара ще пада, на Банско на пистата ти е шест лева водата, а във въздуха колко да е, най-малко – осем. Камене ти само една задача ще имаш - в обедната почивка да черпиш Марин, хубави обеди, пържолки, салатки, шоколадчета, щото не ебе ли добре – фалит ни чака.
Така забогатяхме на кура на Марин. Поръчвам трета водка. И продължавам – е такова нещо ни трябва, а не да го преследваме по баровете, даже още нещо се сещам... Камене що не му вземеш ключовете на Марин. Като отиде при шефа, вземи ги от бюрото, долу до офиса има ключар, за две минути ше врътне едно ключе. И сега докато върти гъз в дискотеките отиваме с тебе, кръц отключваме, влизаме и се скриваме примерно под спалнята. Мухахааааа, ти само си представи да лежиме с тебе под спалнята, а оня отгоре да пуфти като пенсионер в Топлофикация...
Аз си приказвам така, а жените - и те моля ти се искали, как без тях. Е тва ще е финала просто, четри човка да се нагнездиме под спалнята на Марин бати стреса ше преживее това момче. Не, не, аз не участвам в тя работа, ако нещо долу се заглавиме и не може да мърдаме, тоя какъвто е ебач да вземе да ни подкара, като го пусне между матраците, в това меле се некой ще го отнесе...
Така се посмяхме нея вечер. Аз си приказвам щуротии, ама де да знам , че на Камен нещо са му слепнали платките.Закара ни той вкъщи, към три часа да беше. И толкоз.
Малко уточнения - аз Марин не знам точно къде живее, някъде към Люлин знаех че е , но точно къде не съм се интересувал. Та затова си мислех, че е в блок, ама той не бил в блок, ами в къща, на Орион. Това Камен ми го каза в последствие.
Пет часа. Спя дълбоко. Звънят телефони, звънят врати, некъв шум нечовешки. Десет неприети разговора от Камен, отварям вратта – самия той. Абе писна ми от тебе, полудя ли да го еба?
Идиота му с идиот, като вземе, че отиде до Орион. Там огради, дувари прескачал, по покриви се катерил, на парапети висял, дет се вика живота си рискувал. Ама един блед изглежда, много не говори. Запали цигара и на въпросителния ми поглед след пет минути мълчание само едно изречение сътвори:
- Ми, с един си правеха свирки....
|
|