шибана работа
дата: 19-03-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: злоборадостно


един ден от живота на нормалния Българин
(ако има такъв)

Шибана работа,вали смесено дъжд и сняг и духа като от тръба.Климатика дъни и аз най-спокойно си седя пред компа със сутрешната двойна доза горчиво кафе и цигара.Няма да се излиза днес си мисля весело на ум.Обаче както става обикновено,това което си мислиш и самата действителност са напълно различни неща.
Тъкмо си разглеждам сайтовете с красиви голи жени,защото кво да прави един средно статистически българин в нета ако не гледа голи задници и цици,в стаята влиза моята кокона.
Кокона е трудно да се каже на жена ми,защото с годините започна да добива формата на две кокони в едно,а и дрехите и започнаха да добиват вид на палатки,но това е друга тема.С влизането си и се разквича:
-простак(това е обръщението и към моята скромна личност,когато е в настроение или ще ме кара да правя нещо)кво си се зазяпал в тез крави
-дължа да отбележа,че ако те са крави,то значи ти си динозавър(нежно и отвръщам аз)
-гаси компютъра и ставай ще ни водиш на покупки!
-нали си имаш книжка ма карай си туловището сама
-ставай и се обличай,вън вали!
Последната реплика не търпеше никакви разногласия по темата и аз станах видимо в лошо настроение на което тя не отдаде никакво значение.Излизам на вън и кво да видя,освен нея и две нейни колежки,които познавам само от недоизслушани разкази,седят си кокондрелите и чакат до колата.Беглия ми поглед беше достатъчен да забележа,че са еднакво облечени с някакви грозни якета с кожи по качулките и с високи по една педя токове.Едната мязаше на настъпана жаба,а другата имаше вид на изпразнен хуй.Влизам в колата,паля я и тръгвам,като се правя че не съм ги видял,Жените се развикаха и понечиха да тръгнат след мен,а Толумка(аз така викам галено на жена ми)побесня и се развика да спра.
Спирам тези се качиха и потеглихме благополучно.Благополучното беше кратко,защото имах чувството че тезище се сбият всеки момент,така крещяха една на друга и се надвикваха,но дългогодишният ми опит се жени ме беше научил,че това си е женски начин за комуникация.Пускам си Сачмо и си тананикам за да не чувам кво си квичат трите и изведнъж,тази дет мяза на жаба се провиква в ухото ми:
-няма ли нещо по-модерно беее,Преслава или поне Борис Дали?
-няма,това е и радиото не работи!
Всеки знае че силното говорене на пътниците спада право пропорционално с нарастване на скоростта и аз надувам до 130км/ч,а спътничкитеми се кокорят и стискат дръжките на вратите до счупване.Съжалих ги и намалих,но за жалост не разбраха намека ми и пак надуха децибелите на гласовете си.Спрях
музиката,защото нямаше смисъл,запалих си цигара и в този момент другата:
-ама моля ви се ще ни опушите дрехите,Злате кажи му мооо
-ми слезте бе таман ще се проветрите
-ауу какво е това държание от него ма Злате
Побеснях,направо полудях,но си затраях и най-спокойно си изпуших цигарата,след коетозвучно се изпърдях и им казах -наздраве.Моята побесня а онея двете гледаха,като гръмнати.Думите които последваха не ми се описват,само ще отбележа че единодушно решиха че мъжете са простаци и говеда.Вече видимо успокоени от фундаменталното си заключение пак навлязоха в безкрайните дебри на женските разговори,които като цяло се свеждат до най-обикновени клюки,на което аз отговорих с още няколко звучни пръдни и оригвания,колкото да дозатвърдя тезата им.Вадя си жсм-а и набирам оператора,заинтригувани с кого ли ще говоря веднага млъкнаха и се заслушаха.
-ало заоологическата градина ли е,питам по телефона и отсреща се чува че някой говори,-имате ли избягали животни,продължавам аз,по специално мечки,а нямате ми кви са тез тука до мен... добре добре ще се обадя в Белица,ама сигурно не са вашите щот тез са добре охранени
Затварям телефона и набирам пак оператора,но в следващият момент моята Толумка ми го взе и си го прибра.Последвалата канонада от обиди спрямо мен и цялото мъжко човечество бе на три гласа,така че аз въобще не си направих труда да го слушам.Спирама на паркинга на центъра и им казвам с глас не търпящ възражение:-сега е 10.30 в 15.00 да сте тук защото ще се прибирате пеш,жена ми знае че това което казвам е истина и нищо не каза,но двете кукумяфки като се заизхвърляха,ма как толкова бързо щели да си напазаруват,ма нямало да има време да премерят нищо,пък и аз да съм бил с тях за всеки случай,защото някой можело да им направи нещо и всевъзможни други глупости.Какъв мъж съм бил,трябвало да ги пазя,на което аз отвърнах,че не тях а хората трябва да пазя от такива крокодили и влязох в първото кафе което видях.
...
В 16.00ч благополучно стигам до колата и гледам със задоволство че ме чакат добре премръзнали и достатъчно изнервени,за да ме убият с голи ръце.Поздравявам ги сякаш аз съм ги чакал,а не те мен и се качвам в колата.На излизане от града естествено ме спират кукуте. Спътничките ми затоплени и щастливи и най-важното вече благоразположени дори и към мен,защото са си купили някакви прашки за което ги попитах дали е имало техен размер и ако ги загубят да знаят че са им в задниците дори се се засмяха като хиени,загледаха опулени сякаш не са виждали полицай.
-добър ден лейтенат Иванов,документи за проверка
-заповядайте
-аптечка,пожарогасител,триъгалник имате ли?
-естествено
-може ли да ги видя?
-разбира се
Отварям вратата и от чантата на Толумка му подавам пакета,който всяка една жена носи със себе си садържащ всевъзможни лекарства,като се почне от главоболие и се стигне до неоткрити още болести.
-ако не стигнат другарю старшина ще ви дам и аптечките на тез двете отзад
Тоя ме гледа като теле и не знае как да
реагира.Аз продължавам да се вдивявам, бъркам под седалката и му подавам преполовено шише минерална вода с думите:
-ето и пожарогасителяя
Куката се фтрещи и ни ума ни дума
-милааа покажи си на човека тригъалникааа
Това вече преля чашата и ченгето с нечленоразделна реч и очи изкочили от орбитите,хвърлящ слюнка на метър от суратя си,започна да ме заплашва:
-ти бе смотаняко,сега ще те науча аз тебе
Жена ми като чу смотаняк(това е обръщение към мен,нейна запазена марка)полудя:
-а бе ей сержант на кого викаш ти смотаняк бе
Двете квачки и пригласяха в хор всевъзможни обиди за куки и и всякакви органи на властта.
В този момент от ченгеджийската кола се измъкня един шопар с полицейска униформа и докато оня обясняваше на дамите че не е страшина и сержант а лейтенат,шопара дойде и с глас като че е генерал попита:
-какво става тук
-няма да ви дам 50лв това е
-какви 50лв
-ми те тоя старшина искаше на мъжа ми 50лв
-не съм сатршина а лейтенат ясно
-50 лв не давам,ако искате вземете му книжката
-какви 50лв
Пак попита дебелия,а лейтената на дълго и широко му заразказва какво е станало и че не е искал 50лв,обаче жена ми каза че ще призове за свидетелки тези двете на задната седалка и дебелия взе документите и плика с илачите
хвърли ги вътре в колата и просъска в едното ми ухо:
-изчезвай!!
Качих се и бавно и преди да потегля ги попитах през прозореца:
-извинете бихте ли ми върнали пожарогасителя-и бързо,бързо се ометох........





статията идва от E-bane - Even Better Than The Real Thing (Literaturen Front)
http://www.e-bane.net

URL-ът на статията е:
http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2747