Гашняшката династия на Уйовичите
дата: 07-04-2008 @ 10:05:51 EEST
рубрика: хахо и хохо
Днес ще ви разкажа за гашняците. Те не са етнографска група като мияците и турлаците. Гашняците са социално -антропологична категория, която според най-разпространената хипотеза се числи към човешкия род (въпреки, че учени от Лозаро-винарския техникум в последно време доказват противното) и населява плевенските салкъмени дръмки (акациеви гори)
И така, градът е Плевен. Той е древно древнотракийско древноримско поселище. По време на мрачното турско робство града е населен предимно с турци. По време на героичното възраждане българите обръщат демографията с хастара навънка, диплят пачки от добитък и зърно и изхвърлят турците "зад барата". Тъй като е близо до пристанищата Сомовит и Никопол, Плевен става център на силна търговия с европейските и евро-атлантически структури. В града се появяват все по- заможни люде. Те си строят хубаи къщи на главната. Наемат си работници, които да въртя дюкяните по Сър-пазар, а своите синове изпращат във Виена, Нанси и Дрезден да се изучат. Потомците се връщат с навити на масур мустаки, бастончета със сребърни лъвски глави и шапка тип "бомбе", чието основно предназначение е да я свалиш галантно, колчем зърнеш някоя гуспойца от домакинството на д-р Х. по главната. Гуспойците от своя страна също не се помайват. Те свирят на пиано и се упражняват в художеството. Някои са прихванали от възпитателките си немцойки да шпрехят и четат Гете в оригиналния готически немски, докато въздишат на перваза сред петуниите - единственото сенчесто място в плевенския пек. Този същия Плевен си има театър и опера, където гуспойците демонстрират виенските си рокли, капелите с воалетки (при дамската част от обществото, както и при господата капелата е тоже обезателна) и широко застъпените ръкавици до над лакетя. Тъкмо в операта става и прочутото изпускане на кърпичките тъкмо пред желания кавалер. По къщите се появили дори грамофони с фунии и плочи на Шарлей Темпъл и Аспарух Лешников!
Бившите плевенски чорбаджии-изедници и по-окомуш занаятчиите, превърнали се в бюргери като по учебник, отварят фабрики и кантори, в които се препитават от смучене потта на трудовия народ. Ако фабриките им не достигнат, за подлата си цел буржоата ползуват чифлиците и лозята (лозетата) си, където морните селяци превиват шия под ярема от тъмно до тъмно.
Да кажем нещо и за трудовия народ на плевенския край. Ако ви се случи да попаднете в Народната библиотека и да четете вестници от онази епоха, не може да не се впечатлите. Околоплевенската действителност се отличава от останалите градове на нова България по криминалната си хроника и кръвожадността на местните селяци. Заглавия като "напил се, заклал майка си и я хвърлил в кладенеца" или "рецидивиста Мръвката затрива горски и трите му деца" както и "братя се колят на погребението на майка си" са банално ежедневие в широката яка на иначе твърде успешно поевропейчения град.
Времето си текло. 9-та плевенска сам самичка смазала 7 английски дивизии при Дойран и измарширувала по главната с 600 пленници - единствените оцелели свидетели на най-тежкото военно поражение на добрата стара Англия. Гуспойците продъжавали да рисуват посредствени маслени пейзажи от скобелевия парк и да въздишат по рецитациите на Христо Бръмбаров... а бащите им - все така ненаситно да смучат потта на народа.
Дошъл 9-ти септември. Денят на народната справедливост. Народните синове взели търмъците (по оня край така викат на мотиката, а глагола е търмъча) с които довчера претрепвали родните си майки и бащи, че и по-далечни братовчеди, колчем се стигне до делба на имот. С добре отработени движения и под насърчителните подвиквания на съветските солдати, бохотската фронда прекъснала животите на разните офицерчета, фабрикантчета, докторчета, адвокатчета и прочие педерастчета, дето се къпят всяка седмица и затъкват носовете си с кърпичка, когато пайтона им мине покрай изхвърлено на пътя джибри.
След като се избили много адвокатчета и докторчета, а останалите изпратили да копаят (вечната народна мъдрост гласи :абе що не одиш да покопаш, та да видиш как се вади хляба), останалите живи жители на Плевен свикнали с мисълта, че да си лъскаш патъците, да се затуляш когато се секнеш и да сресваш мустаките си с гребенче не е добра идея. Гуспойците се отказали от капелите и сложили модните за времето си червени забрадки тип "колхозница" Няколко започнали работа в местната птицекланница, където заедно с няколко местни циганки кормели замразени пилета с голи ръце на поточна линия. Така някак си успявали да изхранват дечурлигата, които задавали тъпия въпрос "кога ще си дойде татко?"
Тук започва нашата история.
Тъй като доста граждани изчезнали безследно, къщите по главната останали празни. Е, имало-чат пат по някоя неблагонадеждна зоза с 2 хлапета, но на тях им стигала и една стая.
От околните села заприиждали новите хора. Пелишат, Опанец, Бохот, Къшин, Буковлак, Гумотарци, Ъглен, Гиген, Телиш и други такива огнища на циливилизацията останали история. Вече всички станали граждани. По плевенската главна къщите пак се огласили от детски глъч. Старите непотребни пиана били изхвърлени през прозорците и на тяхно място се построили модерни кокошарници. Батовете трудно свикнали да ходят по нужда в стаята до спалнята, а практиката на гражданята да си носят сополите в кърпа в джоба остава загатка и до днес. Тъй като в къщи се ходи по калцуни (груби плетени вълнени чорапи) , доста новодомци се изпопребили по хлъзгавите паркети на градските къщи - види се гадовете "бивши" били заложили този хитър капан, за да саботират народната власт. Но веднъж, един нов плевенец след поредния плонж се ядосал, грабнал тислътъ (тесла - вид плевенски вечен двигател) и в яда си започнал да удря дъбовия паркетен под.... Еврика. По така нацепения паркет калцуните не се хързалали. Човекът нацепил целия паркет. Човечеството е спасено, поне в прогресивната си част. Бацето изтичал развълнуван на главната. Там течал обичайния за новия Плевен реазговор:
- хайде бе да го еба!
-нидей, ша та ряпна у виждъта!
- ко става бе, съде си тръгнал с таа гулема главъ?
- на чишмътъ с майка ти
-внимавай, лежал съм в затвора, да не требва па да лежа...
-ари уа, ко праити вий уа!
След размяната на обичайните любезности нашия Архимед разказал на събратята си за номера с теслата (тислътъ). Запретнали се ръкавите на рубашките. Няколко дни главната от Сър-пазар чак до Военния клуб се огласяла от чукане и псувни. След това всичко стихнало. Плевенци вече не се хързаляли по паркета и стоели стабилно на краката си дори след седмата ракия. Можели дори да изпеят "Партизан за бой се стяга" и да уцелят забития във вратата на гардероба пирон с гащите си чак от другия край на коридора, където е кочината на прасето (бившата зимна градина)
За тези гащи иде реч в нашия разказ. Батовете от плевенските села имали по един чифт гащи - сватбените. Щом изпълнели церемониалната си роля тези одежди немедленно минавали на въоръжение в земеделското производство. До самия край на 80-те години панталоните с ръбове, белия потник на ситни дупчици и вързаната на 4 възела носна кърпа (т.нар. пош) на главЪтЪ били парадната униформа за работа по доматите.
Та тези официални гащи, кой знае защо не се носели с колан, а се връзвали с канап, зебло или в по-късните години с найлоново или сезалово въже. По тази особеност на носията лесно ще различите плевенските батове от събратята им в другите краища на китната ни таткови'на. Навдякъде връзват своите сватбени гащи с откраднатия от казармата колан. Не и в Пуевин. Там ползват канап.
Заради този похват в носенето на гащите, малкото останали вдовици на адвокатчета , офицерчета и докторчета наричали новите плевенци с галеното "гашняци"
Бившите градски госпожици се събирали следобед на чай и кафе от леблебия, разменяли си кройки за покривки на еднна кука и брюкселски дантели, похапвали "агнески" и сладкиш с вишни и си спомняли за младостта. Наоколо подтичвали дечицата им, прилежно сресани и изтупани в бяло-сините си моряшки костюмчета. Ако някое по-палаво хлапе тичайки около виенската маса за 12 души се разгащело, майка му веднага просъсквала:
-По-полека мама, оправи се, че мязаш на някой Гашняк, чуваш-ли-как-во-ти-казвам ни са алосвай!
След като напъха ризата обратно в 3/4-тите панталони на наследника си, бившата гуспойца нежно завирала носната си кърпа във врата му, за да не настине и го пускала за да продължи траекторията си около масата...
Гашняците идвали и идвали. Главната им отесняла. Центъра прескочил "изпод барата" и завзел крайните квартали. Градините и лозята на "Дръмката" "Табако'вата чешма" и "Стадиона", където "бившите" правели славни излети и разходки с двуколките си, получили качествено-ново предназначение. На тях изникнал новия Плевен: Сторгозия, Дружба, Младост - десетки хиляди и то само гашняци - с проверен и доказан произход. Така "да го еба", "тая гулемъ главъ" и "мене ми е през Уя" станали синоними на новия Плевен - града на победилата народна правда.
Кокетни, каквито са си жените, другарките на гашняците намерили цаката и на вечната кал и мърсотия, която домашните внасят в подредения и чист дом - върху персийския килим заковали прозрачен найлон в четирите ягъла. Ха, цапай сега, колкото искаш. Като покриеш и мебелите с чарашфи и може да трае поколения. Щото като дадеш москвича на големия син, за малкия да остане поне сгъваемия диван...щото на село не ще да се връща, иначе там къща на 3 етажа с всички екстри...
Бившите гуспойци вече ги нямало. Гашняците се замогнали и издигнали. . Създали се цели династии от успешни гашняци. Някои дори станали министри. Ще ги познаете по това, че каквото и да се случва, на тях им е "през уя" (лат. trans penis). Затова си викат закачливо помежду си Уйович.
N.B. Разказаната история е художествена компилация, но всички случки са реални събития от град Плевен с реални хора, някои от които с политическа кариера в БСП(к)
blondie: взето пак от петъчния автор - http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=177182
заповядайте, мили сценаристи, наготово.
|
|