стихове от 1:30
дата: 26-04-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: пуйбе са, пуйбе са
Белият лист
Все още не съм готов да пиша.
Да цапам белите платна със мойта бавна мисъл.
да драскам по стените на вечните колони.
И пак ще търкам ,стрижа
думите ще каканижа.
Белият лист
Все още не съм готов да пиша.
Да цапам белите платна със мойта бавна мисъл.
да драскам по стените на вечните колони.
И пак ще търкам ,стрижа
думите ще каканижа.
Надвесил се над черната дъска
насосвам думите и лижа.
Кривото изправям ,мижа
заради което заслужавам да ги изтрия.
Таланта не е риза да го изпереш,изсъхнеш
трабва живот да му вдъхнеш
да го разлютиш,разцъфнеш.
Незаслужил съм тоя медал
тетрадка и химикал.
Селянин
Какво съм аз,
нещо като нищо
одежда на природата
или надежда на безсмъртните.
копие на мъдростта,
кифла на тавана,
изумруд във океана
невестулка ,яздеща коне във тъмното
кал, на върха на мотиката.
Селянин.
Най-чистия
Елегантен като вампир.
лъскав като лъвска грива
нежен като мармалад
жив като ручей
девствен като сутринна роса.
Съвет
Намекна ми съдбата ,стъпвай леко
на ноти провърви
и дишай със желязната усмивка на света
едно,две,три,четири....отвори очи.
Без заглавие
Ти си моята преграда към смъртта
една единственна съдба
ме гледа през очите на съня
и шепне пясъчни слова
една любов те дебне след нощта.
Извинявам се за правописа,почти нищо не си спомням от училище.
|
|