Виждам или недовиждам - прекалено екзистенциален въпрос за моята детска психика
дата: 05-06-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
Днес видях Ангел. Не точно Ангел ...
... без да вреди на компютърната промишленост отнемайки това което принадлежи на силиконовата долина
Днес видях Ангел. Не точно Ангел от втория етаж - замислен, вглъбен в проблемите си, тичащ на ляво- на дястно в машинално изпълнение на задачите си, а АНГЕЛ - жив от плът и кръв, но някак странно митичен и божествен. Тя всъщност не беше ангел, а ангелка, съдейки по чисто анатомични признаци, с женствени форми все едно на скъпоплатен порно модел, но напълно естествени, без да вреди на компютърната промишленост отнемайки това което принадлежи на силиконовата долина.(процесорите се правят от силикон). С дълга руса коса все едно извадена от ТВ - реклама на шампоан - коса минала през ред козметични процедури, след което обработена с компютър в продължение на дни, похабявайки ценен процесорен ресурс, който би могъл да се използва за нещо по-разумно като например търсене на извънземен разум или нещо такова, но безкрайно полезно. Тя имаше сини очи, не съм сигурен дали бяха точно очи, защото бяха прекалено големи, дълбоки и сияйни за да са очи, но от чисто медицинска гледна точка изпълваха очните и ябълки и функционално служеха за възприемане на образи от околната среда. Макар тези образи да бяха някак странно обърнати, смалени и пречупени, безкрайно чистия и мозък някак странно успяваше да ги обработи и възприеме, като на първо място забелязваше хубавото и доброто в тях. Но да се върнем на очите, те не бяха и точно сини, наподобяваха все едно СЪЗДАТЕЛЯ се е опитал да събере всички цветни дъги в една безкрайно синя бутилка, и като че ли незадоволен от резултата е поставил и по едно сияещо слънце вътре - за по категоричен резултат. Тя, Ангелката, имаше и нещо странно или не точно странно, а може би очарователно, или може би по-точно казано пленително (ако на времето бях внимавал повече в часовете по литература сега сигурно щях да мога да я опиша с 1 дума, а може би просто не съществува такава дума -дума описваща най-красивата, очаровна, пленителна и някак ангелски загадъчна УСМИВКА). Усмивка в която между 2 устни странно плътни като изтъкани от колаген и кадифе, но болезнено натурални (болезнено предполагам ако се опиташ да ги целунеш без позволение) се бутаха като първокласници в строя на 15-ти септември, изкрящо бели зъби, които бяха в състояние да изгорят всеки цифров фотоапарат опитал се да коригира белия цвят използвал тях за база. Зъби, които знаеха, че са великолепни и сякяш не бяха застанали в общоприетия ред само и само за да бъдат забелязани всички, или поне по-голямата им част, като ОБАЧЕ не си даваха сметка за пораженията върху ретината ти, които можеха да ти причинят, ако имаш неблагоразумието да ги загледаш за по-дълго време. Тя имаше кожа, която съвсем натурално засенчваше козметичните компании в комбинация с най-добрите гримьори, работели над произведенията си с години. НО в този момент телефонът ми звънна и аз се събудх. Извикаха ме на кафе, но най-странното е , че аз срещнах този ангел точно когато чаках приятелите си пред въпростното кафе.
|
|