Нещата от живота
дата: 06-06-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: по света и у гъз
Има кръв по презерватива.
Чувам гласа й как предлага да го пусна в тоалетната. Какво ми дреме. Пускам го. Казва че досега не се е чукала отзад. Леко хлабава ми се струва за да е вярно, но всъщност какво значение има. Когато започнеш да вярваш на жените тогава идват лайната. Големите.
Джеси е на 31. Била е красавица навремето, но сега е доволно поувяхнала. Да го еба... аз ставам на 28 скоро. Предполагам (в съотношение) не е стара.
%100 процента е имала гаджета, любовници. Знам със сигурност че е била женена по някое време. Но се е развела. Не питам за подробности. Не ме и интересува.
Руса, със запазено тяло и се ебе като ненормална. Works for me. Балкански хуй като че не виждала ми звъни по 15 пъти на ден. Казах й да престане. Държа се възпитано но хладно. И без това работя 7 дни в седмицата. Нямам време за нейните глупости всеки ден. Но както един приятел каза “старите се усещат че изпускат влака, майка и за т’ва напират”. Той верно че беше специалист в жанра, ако нямат деца не ги ебеше. Аз всъщност сефте еба по-възрастна от мене. Трябва да отбележа че има предимства. Няма флирт, няма преструвки, освен перманентната игра за надмощие присъща на всяка (дори и не особено сериозна) връзка. Но т’ва е ОК. Мога да се оправя. Когато спре да ти дреме за всичко по-лесно се живее.
Става ми лошо като ми казва “baby”. Физически. Усмихвам се възпитано. После я оставям да ми прави федерки за около 20 минути. Оказва се, че конкретно за ебането по-възрастните са по-добре. А й всяка путка която има у тях “А Vulgar Display Of Power” получава автоматично червена точка.
Смуча джин със тоник. Тя ми смуче кура. Аз отегчено гледам първата серия на “Ловци на Духове” на dvd. Спомням си как баща ми ме заведе да го гледаме на киното, когато излезе през 88ма... 89та...? Всъщност не си спомням съвсем кога.
Сещам се за Селия. И установявам че въпреки всичкия алкохол, олигофрения и цинизъм съм потенциално способен да се влюбя отново. Тя преподава балет. И е само на 21. Майка й е от Пуерто Рико, баща й е бял. Но тя е по-бяла от мляко, с “ирландски” лунички. Само ситната чупка на косите й загатва за загубения рай на плажовете на Сан Хуан. Със сакатия си испански, водя тривиален разговор с Елисавета от братско Мексико. Тя ме наблюдава как гледам към Селия и пита “Тя да не ти е приятелката?” “Не, не е.” – усмихнато отговарям. Тя -“Харесва ли ти?” “Да, но тя си има приятел” отвръщам аз на полу-висок глас. Неусетно или нарочно забравил че Селия говори перфектен испански и стои на метър от нас.
Джеси ми забива кура в сливиците си. За без пари – не се оплаквам. Но определено съм имал и по-добри преживявания с хуй в нечия уста. Обръщам чашата с джин и тоник и й вдигам краката на дивана. Чукам я отначало отегчено, после злобно, накрая бързо само и само да свърши и да млъкне с това “Oh, my God, oh my God”. Свършва. Напъвам се и аз. Изпразвам дисагите и се отдръпвам от нея. Тя лежи съвсем гола. Бръсната й путка ме гледа настрани с розово си око. Повдига ми се и си наливам водната чаша до половина с джин и доливам бавно тоник. Без лед. Много разрежда.
Незнайно защо в ума ми отново изплува образа на Селия и някак с усмивка си представям колко щеше да е хубаво ако 21 годишните не страдаха от излишна склонност към ухажване както 31 годишните. Лошо ми е...
Джеси пуши на верандата. Иска да й правя компания. Махвам уморено с ръка и се отпускам на канапето. Чудя се какво толкова съм харесвал на всичките жени след които съм тичал през целия си живот. В момента ми се струват безлични, далечни и като цяло загуба на време. Джеси също.
Неусетно задрямвам потънал в спомени, в алкохолен унес, в реки от безразличие. Като че ли виждам родния си град, себе си и този който бях и този който тогава исках да бъда. Понасям се над дърветата, над калната река, над павираните улици, между сградите които познавам като близки приятели. Изведнъж нещо ме сепва, нещо докосва вътрешната страна на ръката ми, усещането е нещо средно между гъдел и някаква съмнителна близост на друго човешко същество.
Буквално подскачам във въздуха с думите “DON’T FUCKING TOUCH ME!”. После се усещам къде съм и какво е станало – Джеси се е опитала да ме прегърне докато спя. Захлупвам лицето си в ръце. Тя е изчезнала обратно на верандата. Стоя така няколко минути, после обръщам чашата с джин и тоник на екс и си обувам гащите. Излизам при нея – раменете й се тресат. Очите й са в сълзи. Нервно пуши, буквално трепери и изглежда съвсем ужасена. “Уплаших ли те?” – успявам да измърморя аз. “It’s OK.” – отговаря тя. Но в гласа й няма нищо което е ОК.
Рядко съм виждал жена толкова уплашена. Вярно е че не ме познава особено добре, но ми е гласувала доверие да съм в дома й. В момента всичкото доверие е заменено с откровен ужас. Предполагам е права... “It’s OK, you just scared me” – проронва през треперещите си устни. “I’m a scary guy” – опитвам се да се усмихна и да прозвучи на майтап но съвсем не се получава.
Стоим така няколко минути. Аз напълно изтрезнявам. Кратка мелодраматична сцена когато казвам че си тръгвам. Опитвам се да обясня че живея сам и не общувам с никого (премълчавам частта че и нямам желание). И измънквам нещо в стил че ще отнеме време да се аклиматизирам.
Тя ме изпраща до вратата и казва че винаги съм добре дошъл в дома й. Прегръща ме, целува ме и аз си тръгвам.
Вън вали дъжд. Късна майска вечер. Мирише на трева и на идващото лято. Влизам в колата, паля и се отдалечавам бавно. Алеята между дърветата и къщите криволичи. Отново ми става лошо. Живея на 10 минути оттам. На около осмата получавам смс, пише “You really scared me. I think it would be best if you don’t contact me again”. Да се спасява. Отговарям само с кратко “Fair enough”.
Докато паркирам получавам нов по-слъзлив смс на който не отговарям. После се започва отново с обажданията, но аз не вдигам. Истината е, че не ми дреме, но по някакъв болен начин вселената предполагам я наказва за всичките нещастници чиито сърца е разбила, чиито животи е съсипала. Явно просто така се получава.
Стаята ми смърди на малка селска кръчма. Празни бутилки, недоизпити чаши и мръсни чинии от храна. Отпускам се пред компютъра. Пускам си “Floods”
“A dead issue… Don’t wrestle with it… Deaf ears are sleeping
A guilty bliss… so inviting (let me in) Nailed to the cross…”
Какво значение има всъщност. Вдигам наполовина пълната бутилка джин от пода и си наливам в немитата чаша...
|
|