Редник Василев каза: ''Всички сте шибаняци...'' Навярно е бил съвсем прав
дата: 24-06-2008 @ 00:22:48 EEST
рубрика:
Това стана точно преди да пръсне мозъка си...УВО 1.12.2007г.
Преди година на този ден ,аз бях караул,това е вид въоръжена охрана на военни обекти.Бяхме на с.Гълъбово,Пловдивско,спокоен караул,без нарушения в последните поне 10 години.Общо взето там гледахме да си правим купон.Имаше алкохол,разбира се,други забавления.Смяната ставше през 2 часа,общо 3-ма човека по 4 смени...24 часа.Охранявахме с автомати,разбира се.Калашников,всеки разполагаше с 58 бойни патрона ,които закона му позволяваше да използва при нужда.Беше много топло и задушно ,за да можем да спим,a местноста беше гориста и бъкаше от шибани комари.
Имахме дори караулни кучета,давахме им да ядат русенско варено и след това ни следваха през ноща.Най-стария пес се казва Митю.Лежеше постоянно и чакаше за своята порция.Както всички ние.
Играехме карти с началника на караула-военен с нисък чин ,най-често сержант.Беше ходил на няколко мисии в Ирак,разказваше ни ,а ние не вярвахме и изпитвахме възхищение към този смел мъж.Биехме,аз играех с Василев.Той бе слаб, малко повече дори и от мен,но аз се разбирах с него чудесно,пушехме трева заедно,бягахме,ебяхме курви.
След две игри началника му каза:
-Василев ,върви направи 1 обиколка,за да сме сигурни ,че всичко е наред и няма проишествия.
-Ае е!Едно на едно е!-Можехме да ги бием,нали?!
Василев се помири:
-Добре,отивам...
Това беше последното нещо,което чух от него.Отидох да се изпикая.Забави се доста и ние взехме да се притесняваме ,беше си нормално да направиш една бърза обиколка за 10-15 минути ,а той се забави доста повече ,може би около половин час.Почнахме да му пускаме сигнали,разбира се, телефоните бяха забранени,но на кой му пукаше,всеки прави каквото поиска.Началика каза,отегчен:
-Защо се забави толкова?Идете да видите какво става!
Влезнах в стаята за оръжието и видях 1 хлебарка да се разхожда по хляба,там стоеше и храната.Голяма работа,яли сме и друг път.Ако намериш гад в манджата ,замяташ го и продължаваш.
Отворих шкафа и взех автомата си,той бе моята приятелка за тези месеци.Сложих пълнителя и тръгнах заедно с редника Петров.За жалост,а може би не ,той беше изперкал от амфетите и главата не го слушаше изобщо.Побойник от Варна с прякор 'Бушона',но иначе много свестен тип,жалко че имаше проблеми с приятелката си,'тази малка курва'и често се караше по телефона с нея.Излизахме от вратата,а отпред имаше метална изтривалка,която дрънчеше,когато я настъпиш.
Чух го.Чух го не с ушите си ,а с всяка част от моето тяло.Изтрел!
Петров подскочи пред мен и започна да се оглежда.В интерес на истината,не знаех какво ставаше.Кръвта ми замръзна веднагически и съцето ми заби така лудо,все едно съм изгълтал цяла шепа с екстазита.Началника излезе от стаята,още помня лицето му-мъртвешко бяло,каквито явно са били и нашите.
-Тръгвайте!-Рязък крясък,който вля адреналин в мен.
Бягахме,заредих автомата и махнах предпазителя.Заредих го пак и чух,как халосният патрон задрънча зад мен.Кубинките се чуваха оглушително и не можеха да се сбъркат с нищо.Преполовихме трасето и на мен ми се стори ,че това беше миг,но сигурно са били 5 минути,тези 5 минути мислех ,че съм в ада.
Вишката беше зелена,винаги е била.Началника ни даде знак да сме тихи и аз се сниших и задебнах като котка.Нямаше смисъл от това.Петров стигна пръв до нея и закрещя ужасено,по-ужасено от всички писъци,който бях чувал.Изправих се и погледнах натам.Видях краката на Василев проснати на стълбичките,приближих,видях трупа му и останах безмълвен.Беля...Огромна беля.
Горната част на черепа му липсваше ,а главата му бе обърната така ,че видях дупката под брадичката.Петров продължаваше да крещи истерично ,а аз и началника отбихме встрани,за да повърнем,явно това е нормално,когато видиш разпилян нечии мозък на стълбите.
-Обади се по телефона!Обади се на полковник Куков!-Какво говорех аз?По дяволите,каквото и да е,трябваше да кажа нещо...
Той ме послуша и се оттегли настрани,за да каже новината-самоубийство.Отидох до Петров и му забих един туц в мутрата,за да го свестя.Мисля ,че успях,поне спря да крещи и се разплака.
Краят бе ясен,по-ясен от всякога.Не мога да си обесня защо на мен и колегата се падна честа да носим трупа на Василев откъм раменете,само знам,че мозъка му или каквато и да е там каша, още стой по панталоните ми,гниещи в някое хранилище на военните.Веднага ни дадоха нови.Занесохме го.
Джипа дойде след около 20 минути от Пловдив,но това не беше Уазката с която дойдохме.Беше Мерцедес и тъмнината не ми попречи да различа звездите по пагоните на хората които бяха вътре.Бригаден генерал Торлаков,Полковник Куков и Полковник Лилов(можеж да питаш Паруш за тези господа)слязоха от вътре.Бяха спокойни,за разлика от нас и ни казаха да изчакаме идването на военната линейка.Разпитаха ни.Това беше...
Прибрахме се,дадоха на мен и Петров по 5 дена отпуска и изрично ни предупредиха да не казваме за случилото се на никого,дори на майките си.След това всичко продължи по старо му,още имаше хлебарки по хляба,мяташ я и продължаваш.Предполагам това е било ценен урок за мен,когато нещо ти пречи мяташ го и продължаваш.Често се шегувам с колегите ,че сънувам за казармата,а това не е шега.Сънувам Василев с неговите развалени зъби и крива походка.Той ми казва всяка вечер:
-Добре,отивам...
|
|