За властта …и бахура
дата: 16-07-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: на всеки в устата
Обичам властта и парите… и бахура.
Родих се и израстнах в бедно работническо семейство. Татко беше полковник, а мама учителка. Когато децата ме биеха, ги плашех, че ще викна татко да ги застреля с автомата, но само казвах на мама да им пише двойки. Татко караше войниците да събират лешници и бадеми, а аз обичах да целя с тях децата пред блока. Децата обичаха да ги целя с бадеми, защото после ги събираха и ядяха.
Имахме голяма кола - Волга. С нея ходехме на село. Там татко правеше бахур и водеше войници да си играят с мене и да копаят в градината. Ако татко го нямаше, играехме с карти с голи какички и по някога ми даваха да пия бира. Когато войниците не си играеха с мене казвах на татко, че наричат кака или мама с лоши думички и той ги наказваше. После ми ставаше тъпо защото ме гледаха обвинително и ме отбягваха…
В гимназията се влюбих в Калина. Опитах се да й бръкна в гащичките, но брат й ми разби носа. След като татко викна баща им запас, тя повече не ми проговори. “Бой и ебане, за да те уважават” беше коментара на татко.
Когато и кака стана учителка в гимназията вече беше станало тясно за мен. Горе-долу по това време Лафазанов направи “за културата… и бахура”, а татко застреля някакъв и трябваше да напусне. Бяхме се притеснили, че ще отиде в затвора, но вместо това стана доцент в университета. Неговите студентки ме харесваха и имам доста приятни мигове с тях. Започнах да ходатайствам за изпити и оценки и те ме “харесваха” повече. Когато и аз станах студент, вече се бях комерсиализирал.
Завърших университета (както и гимназията) с пълно отличие. Чичо ми предложи работа в ДС, но вече бях активен партиен и културен деец, когато станах асистент в катедрата по Приложна Математика. На тази длъжност бях най-полезен за обществото в целия ми живот. С младежки плам организирах мазни софри за професори, ченгета и видни партийни лидери. Както винаги съм казвал “Всичко е въпрос на организация… дори не и на пари”. Вечерта запазвам заведението за другия ден и уреждам менюто (важно е да има паржоли… и бахур). Сутринта паля гумите до Мелник за хубаво вино. Марков алкохол винаги има в изобилие от фонд “студентски подаръци”. На обяд пия кафенце с колежки - тъкмо са станали след снощната дискотека и/или ръгня и са си домъкнали кльощавите задничета в университета. Обяснявам списъка с гостите, добре са дошли - коя, където има изпит да се сеща овреме. Съдбата ви е във вашите ръце момичета… или по-точно между вашите крака.
В този ред на мисли за софрите по партийна линия залагаме единствено на “професионализма”!
На 26 години вече сам си правех бахура и бях съветник и полова шпага в общинската администрация. “Бой и ебане за да те уважават” нали ме учеше татко, а в боя много не ме бива… Но сложих ръка (е не само) на комисиите по екология и археология към общината и няма проект или строително начинание, което да мине без мойта благословия. Пък благословията ми току така не я давам… освен на един Човек, ама на него и без туй дължа много…
На 30 години съм вече кмет на 70 хиляден град и за първи път се чувствам зле. Кампанията потръгна нормално, но се извадиха някои кирливи ризи и се наложи Човека да инвестира в последния момент… а сега трябва да връщам.
…
Ноември месец - кокетна вила в Огняново. Басейн с топла минерална вода. Човека ме гледа проницателно през парата от водата и тютюневия дим:
- Обикновено не даваме втори шанс… лятото ще станеш министър на извънредните ситуации и когато тези ситуации се случат ще изискват… да кажем извънредни мерки?!
- Да чичо - отвръщам със сведен поглед, а буца бахур се настанява за винаги в гърлото ми.
|
|