За малките неща, или ЗАЩО КЛАСИЦИТЕ НИ ЛЪЖАТ
дата: 19-09-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: злоборадостно
- Кой пръдна ? Сине Лаертов, ти ли беше ? Дори оттук долавям безпогрешно вонята на зехтина от Итака!
- Нима очакваш, Тевкре, Лаертид да си признае ?! Не си познал. И е вярно, че смърди ужасно, пфф ...
- Тихо, мъже ! Ако въобще ще шепнете, правете го така, че да не ви чуват чак стражите при портата. Тоя кон има прекрасна акустика ...
- Ами да, нали е кух.
- Също като главата ти, Махаоне !
- Усмирете Филоктет, баба ви дейба !!
Това е гласът на Одисей. Единствен той сред предводителите ахейски може да говори през зъби така, сякаш отеква далечен каменопад – и ехото в творението на Епей няма нищо общо.
- Припомнете ми защо точно тоя подъл измамник си присвои правото да командва тук ? – съска Пеантовият син и очите му мятат мълнии, точно както лъкът му изстрелва смъртоносните стрели на Херакъл. Само това, че се намира в тъмния търбух на коня и между него и царя на Итака се гърчат още тридесетина мъже, го възпира да даде воля на яростта си, трупана десет години.
- Мии, може би защото той измисли коня ?
- Идоменее, не се изказвай неподготвен.
- Диомеде, куче, ти пък въобще не се изказвай ! Всички знаем, че с Одисей сте като дупе и миди.
- Дупе и гащи, Подалирий !
[Древните автори твърдят, че воините в Троянския кон пазели пълно мълчание през цялото време и единствено оръжията им прозвънтявали едва чуто при транспортирането на коня до акропола на Илион. Всеки, който е имал вземане-даване с гърци дори само за петнадесет минути, силно би се усъмнил в тая работа.]
- Ойлеевия, стига си се бутал, че аз ако те бутна !!
Звън на брони, последван от красноречив трясък на дръжка от меч върху черепна кутия на ахейски вожд. Моментна тишина, след която могъща пръдня разцепва мрака.
- Проклети маслини ...
* * * * * * * * * * * *
- О, меднокъдра бивша снахо, мила ми невесто, какъв бе този странен шум в утробата на коня дървен?
- Танатос да го вземе, Деифобе, поне когато онзи кьорав аед не е наблизо, можеш да говориш като хората !
- Мярнах старчето преди малко да подпява на Синон. – казва извинително Приамовият син. Не просто го избива на поезия – не може да откъсне очи от жената, заради която години наред се колят хиляди мъже и която сега е негова. Още по-малко пък може да повярва, че кланетата са свършили, че този огромен силует, огрян от стражевите огньове, миришещ на прясна дървесина и смола, означава край на войната. Основателно неверие, впрочем.
Елена го поглежда изпод дългите си мигли и подема с равен глас:
- Нека ти кажа защо си тук, съпруже и брате на мъжа ми. С Хелен и Касандра намислихме да приключим тази простотия, в която смисъл намират единствено рапсодите, и то да я приключим веднъж завинаги. Като също прокълната от боговете, добре знам, че никой не вярва на предсказанията на сестра ти, затова ми бе необходим Хелен. Намислих основата на плана още преди Одисей да влезе в града, маскиран като просяк. Той само ми помогна. Веднага го разпознах и се престорих, че умирам от радост, за да го предразположа - явно не е толкова хитър, колкото му се носи слава, защото се хвана. С напътствията на Касандра направих така, че Хелен да спомене уж между другото три неща, необходими за падането на Троя : стрелите на Херакъл, открадването на Паладиона и Неоптолем в данайския стан. Всички знаем колко страстно обича Филоктет Лаертовия син, та се надявах, че ще го убие още при пристигането си в стана. Касандра сбърка в това ... но не мога да я виня, в същото време е виждала как Аякс Локриеца я насилва в олтара на Атина – за да го избегнем, трябваше да разгневим богинята, и то жестоко. А какво по-жестоко от харизването на Паладиона в ръцете на Диомед и Одисей ? После Лаокоон, горкият, го отнесе за всинца ни, както знаеш.
- Но ...
- Изслушай ме де.
- Но аз ... нищо не схващам. Та нали Филоктет уби Парис със същите тия стрели ??
- Най-малко ти имаш основание да се оплакваш от това, съпруже. – усмихва се Елена. Храбрият иначе Деифоб потръпва – в бледосините очи на спартанката зениците блестят като връхчета на стрела.
- А Неоптолем ?
- Андромаха. Касандра имала видение как той ще я вземе при подялбата на плячката. Не можем да допуснем това, нали ? Вдовицата на Хектор – робиня на сина на Бързоногия ... Андромаха поиска кръвта му. Сега май се карат с Поликсена по въпроса, тя още не може да прежали Ахил и не иска рижия да умре. Ще трябва да й кажа, че Касандра го е видяла с махайра в едната ръчичка и косата й в другата на могилата на баща си.
- Аз ... аз наистина нищо не разбирам.
- Бих се изненадала, ако разбираше, Деифобе. Боговете неслучайно са те направили толкова красив. – дваж похитената и трижди женена Елена може да си позволи сарказъм. Почти сама, с още двама – трима души е осигурила спасението на Приамовия град, нещо, което силните воини и царят не са съумели да направят за толкова години.
- Ти хич не си грозна, дъще на Гръмовержеца. – подсмихва се Деифоб. Не е глупав, както цели да го уязви Елена, и вече е разбрал що за шумове се чуват от загадъчния кон.
- “ На Атина Воителката, от отплаващите гърци”. – чете гласно мъжът. – Отплаващите гърци. Наистина твърде прозрачно, как можахме да се хванем ?? Хахахах, дори когато носят дарове, си остават все същите, право казваше Лаокоон.
- Трябваше да се хванете, за да не се усъмнят. Поради това именно накарах Касандра така силно да протестира срещу вкарването на коня – тя самата бе видяла, а и рибарите около Тенедос казаха, че аргивските кораби са се събрали там и очакват вождовете им да извършат тая велика подлост. После флотът щял да се върне на брега и ахейците да нападнат като свит юмрук ... но ха да ги видя какво ще правят без командване. Според сестра ти вътре са най-смелите сред царете и героите – Одисей, Диомед, Малкия Аякс, Тевкър и Асклепиадите, Стенел... Подозирам, че и мъжът ми е вътре.
- Кой ти мъж ??
- Знаеш кой. Съдбата на града и на нашия брак е в твои ръце, сине Приамов.
Деифоб я гледа продължително – вече споменахме, че колкото и дълго да я съзерцава човек, все не е достатъчно. После несмело хваща ръката й и казва :
- Ти си измислила и осъществила всичко дотук. Честта се пада на теб.
* * * * * * * *
- Пак ли някой се изряза бе, ама че сте! Не стига, че тук няма никакъв въздух, ами трябва да ви дишам мъките !!
- Я не мрънкай такъв, да не би задухът да се отнася само до тебе ?
- Мълчете. Тук наистина мирише странно, мирише на ... пушек. А пушек е последното нещо, на което трябва да смърди в ДЪРВЕН КОН!
Воините, свикнали с открития бой, които едвам-едвам са се напъхали в жежката и тъмна кухина, изпадат в дива паника. Единствени Епей, познаващ делото на ръцете си, Неоптолем, комуто е все тая кога и къде ще умира, и Одисей запазват присъствие на духа. Не за дълго. Дървото запращява, въздухът става все по-неприемлив от белодробна гледна точка, и Епей се принуждава да отвори тайната вратичка под корема на коня.
Първото, което вижда в сгъстяващия се дим, е трупът на Синон с избодени очи и отрязан език.
Второто – прочутите троянски стрелци, насочили прочутите си троянски лъкове към Троянския кон.
Трето просто няма.
[Някои от нещата, написани по този повод, са верни – като например това, че Троя все пак съществувала, била обект на дълга обсада и накрая била опожарена. Класиците обаче упорито премълчават, че това е станало вследствие на земетресение и че остатъците от разбитата ахейска флота плячкосали Илион едва след бедствието, от което впрочем и самите данайци пострадали немалко. Защо това е така ли – ами ... опитайте се да изоставите с лека ръка толкова феноменално добър сюжет. Почти сигурно е, че сами ще се откажете от истината в полза на легендата... ]
|
|