На Земята стават разни работи.
дата: 01-10-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Завинаги остават спомените чисти, в лицето на смъртта.Остават и без движение откъсват цветето на надеждата, че някой все още ги търси.
А те бяха толкова далече от тях, почти на толкова голямо разстояние, колкото първата населена с живот планета от Земята.Но това не им попречи да ги търсят.Все пак надеждата умира последна или по точно, самата надежда се надява да има спасение и за нея за да не умре.Какво е живот без надежда?Безвкусна манджа, изядена по нужда, механично, просто за да продължиш да мърдаш.А аз ям най-много от всички ви.И в момента ям най-безвкусната манджа в живота си, тъпкам с кокалестите си пръсти свинщина първо качество, защото трябваше да имам истината, дебела и грозна, лъхаща на развален труп.
Лошото не е, че я намерих, лошото е че ми харесва, дава ми извинение за това което съм, като някакво велико устройство, създадено за да бъде тласкано напред от такива като мен, без край в безкрая, невидим "кантар" за нашите жалки животи.И непременно трябва да има смисъл, или поне аз мисля да намеря смисъл в цялата работа.От мисълта в смисъл, логично, и не толкова всъщност.
А всъщност съм животно, измамило някак си дугите животни, но все някой трябва да е на върха, поне на тази планета.И аз съм на върха на всичко.Критерий за съвършенство.Поне на тази планета.И всичко по две -две очи, два крака, две уши, две топки(нямаше да се разсърдя и две пишки ако ми бяха сложили, но вероятно щеше да бъде неудобно и прекалено).
Двохуйник мераклия излезнах.А баща ми ми казваше, че от мен ще излезе само един голям циганин.Тате, с две пишки мога да стартирам собствен порноканал, и да ти изпълня желанието да имаш магазинче за дъвки.Нямаше да има нужда догодина, когато се пенсионираш от мините, да изхарчиш дванайсетте заплати.
Ти ми каза нещо важно.Каза ми, че ми е даден голям талант, но и ти и аз не знаем какъв е.И че ще стана майстор, но ще се пропия.Мерси за куража и пророчествата, все пак ти си ме направил, вероятно си усетил нещо специално в мене.Надявам се някой ден да не ме намерят загинал геройски с чаша в ръка, майсторящ нещо майсторско с моя всемогъщ талант.И по-зле, вече не се надявам, вече пиша поезия.Създавам със всемогъщият си талант стихове-магия, докато зъбите ми се разпадат един по един всеки ден.За всеки зъб имам по едно стихотворение.Твоят син е поет.Изненада, завесата се вдигна изведнъж.Аз си идвам тате през голямата вода, както ме изпрати, със една чанта и много желание да сменя континента, пак така си идвам.Защо си идвам ли?Защото няма какво друго да направи един син, когато разбере кой е, освен да се върне вкъщи.Един вид съм си изчиракувал времето, чиракувал съм достатъчно на живота.Сега съм вече майстор на живота и другите ще чиракуват при мене тате, щът или не щът така трябва.
|
|