Джуджето Йошко и Овчарчето Калидко
дата: 16-10-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: по света и у гъз
Джуджето Йошко вървеше през гората на джуджетата и си подсвиркваше стара джуджешка песен за някоя си баба Джунга и нейното сладко от кайсии, не от мушмоли.Това е важно пояснение, защото в гората растяха само диви мушмули и шипки и Йошко не беше и сънувал кайсия, но си я представяше малка, зелена и кисела с костилка.Песента беше забранена от закона (джуджетата си падаха малко традиционалисти), но Йошко си падаше малко бунтар.Анархия!Отиваше на среща с приятелчето Овчарчето Калидко, за да измислят някоя и друга нова Пакост.Подхвърляше си малка двуостра брадвичка.
Калидко се беше облегнал на един пън и си биеше чекиики на една снимка на леля си, която беше откраднал от семейния албум.Снимката беше черно – бяла, а леля му беше с дъълга черна ретро рокля тип жалееща вдовица и голяама черна шапка, и с маргаритка зад ухото.Приличаше на кон.Хой!Едното и око се беше притворило от светкавицата.Държеше чадърче – черно, против слънце.Абе с две думи – беше красива.Хой!
Калидко тъкмо беше в разгара си, (Калидко беше селско момче с бяло калпаче, везано в червено и златно елече и потурки кой ми сра в гащите.Въпреки това бе хубавко, с тъмносини очи и рижава косица.И с лунички) когато в гръб го изненада Йошко.
-Калидкоооо! – викна пронизително джуджето, не виждайки какво вдява овчарчето.
-Ибрееей – изпъхтя Калидко и както беше седнал от място се изстреля на метър от земята.
-Аа, Д’звинявай.
Йошко погледна към снимката
-Я да видя – протегна Ръка!Късичка ама нейсе!
-Ъъ, аз, аа, ъъъ, таковата, ти нямаш ли си че искаш? – насили се да се ухили.
-Имам си – изтъкна се гордо Йошко и извади от 19-я си джоб от долу нагоре, от ляв към десен диагонал, противоположен на посоката на изгряващото слънце (олях се) една снимка на баба му Кровка по белъо на езерото на джуджетата.
-Я виж тая – изхили се Калидко и подаде снимката на лелча си.
-Уаау! – възкликна Йошко.
-Все едно ми смига!Аре да ги менкаме за ден два, а?
Калидко, видимо оцъклен се съгласи веднага.Бабата на Йошко можеше да мине спокойно за пещерно образувание.Абе с две думи беше красива.Хуй!
-Кво ще правим днеска? – Калидко се захили.
-Искаш ли да откраднем пак мотиката на Дългия Гор и да я закачим на електрическия стълб.Ха – ха!!Още го помня как светеше, целият в искри хо – хо! – щастливо изчурулика Калидко.
-Огън и жупел.
-Или пък, хи – хи, да сложим трън в галоша на дъртата Герта Емайлсен (страдаше от Синдрома на Зъбченку Кукуренку – имаше гнойни пъпчици по венците) и да и се плезим докато куца и ни гони с бастуня, хъ – хъ!!
-Аз ша придложа – изчурулинка овчарчето, да скрием шишенцето на твоя дядо асматик Лигроб (Лигроб без съмнение би хванал брадвата).
-Язе пък – взе думата джуджето – си мисля кво ша стани, ако скрием гърнето за сране (имаше си гърне за сране, гърне за урина, гърне за храчки и гърне за кръв) на дядо ти Хуйу и после го снимаме как кендза на двора!После ще разлепим снимката из ваше село – ха – ха!
-Това ще го оставим за събота.Той сере само в събота (дядо Хуйу страдаше от Синдрома на Кенефченку Кензаленку по прякор Голямата Буза.Прякора си получил, когато веднъж се изрязал като дзвер в кръчмата Захарното Петле и пръднал син пламък.Освен това беше епилептик, сифилистик и холерик.Веднъж беше получил епилептичен пристъп в събота, докато се отхождал).
-Аха.Цяла изложба ша са получи!
Замислиха се дълбоко...
-Сетих се! – изведнъж се провикна Калидко и пак отскочи на метър от място.
-Хайде вместо да всяваме терор (Анархия!) да идем в старата мина да търсим злато.Дядо разправя, че още имало бре да еба и то големи късове по-навътре, ша го иба и златото!
Очите на Йошко светнаха като прожектори.
-Ехаа!Аз надушвам злато от километри.Ти вземи храна, ааа случайно да имате у вас сладко от кайсии?А аз ще задигна едно шише абсент от избата на дядо Лигроб, да го еба!
-Сладко нямяме, ама истински щи донеса, бах мааму!
Йошко беше във възторг.
Речено – сторено.
Срещнаха се след 1 час при мината.
-Ето ти кайсийка – Калидко лукаво смигна и подаде на Йошко една кумбалка?!?
-Точно такива си ги представях, мааим да еба – светна джуджето.
-Тенкс!И киселка – добави.
-Хи – хиии, даже се чудя, дали е по – зелена, или по – киселка – хо – хоо!
-Майтапя се бе Йошко! – изхили се Калидко.
-Т’ва е джанка, ето ти истинска кайсия.
И му подаде една слива!
-Аа, грозна шега, та иба у гъза – присви подозрително Око – нали ни ма ебаваш пак, аа?
-Ха – ха, не бе, яж!
Йошко изеди сливата и погледна към тъмния вход на мината.
-Има злато, надушвам го!! – каза и с уверена походка двамата влязоха вътре, запалили фенерчета.Натъртиха по една глъка от абсента за кураж и се запромъкваха в тъмницата.В мината беше пълно с паяжини.
-Ко беши туй бряа? – от устата на Калидко излезе пушек и една заблудена искра отлетя в мрака и опърли един паяк.Паяка се казваше Икентий.За негово нещастие искрата му влезе в петото око.От тогава безвъзвратно се шашна и разви синдрома на Корифей Куру – Куру.Той проповядваше Всемирно Нещастие на неверниците!От тогава паяците в мината се депресираха и започнаха, вместо да плетат паяжини да чертаят затворнически чертички по стените.Хой!
-Аа – ха – хааах – изгъгна Йошко – бахти трепача, а? Нищо чудно, че дедко Лигроб има астма!
-Ти мани астмата – изломоти Калидко, когото от раз го беше свитнало в десятката – той с това биле чудно ш’са излекува за нула време!
Стигнаха до 3-ти разклон и за разнообразие свиха на дясно.
Изверга – без едно око, със сребърен ланец и с кърпа на главата ги последва.Единственото му око светеше в тъмното като на котка.Кичур коса падаше над превръзката.Изверга се усмихна.
-Вече си имам играчки! – прошепна.
Не си спомяше кой е и от кога живее в мината, но от дълго време.Беше на 27 години.Сам се бе кръстил Изверга, защото проявяваше някои странности, като тази, че окото му светеше на тъмно.
-Йошкооо! – изпя Калидко – тии меее Уважшаа ши ма уааа!?
-У’вжаам тъ бряа, копеле, как да’н тъ у’вжаам – Хлъц – хлъцна Йошко.
-Виж – Гъбкиии – Йошко си взе от стената светлосини фосфоресциращи гъбки.
-Яж, т’ва саа гъбкиии Мечтаа!!
Калидко отхапа една гъбка и му се привидяха Самодиви.Заигра Родопско хоро с приклякания!От някъде измъкна бяла копринена кърпичка и пиринчено звънче и ги заразмахва.
Йошко потропваше с краче и пляскаше с ръце.
-И – Брееей – изсели се Калидко.
Светлосинъото око на Изверга ги наблюдаваше, блестейки от един ъгъл.
След като се налудуваха, продължиха, повървяха малко, пиха абсент и след това свиваха в посоката на където се олюлееха.По едно време Калидко забеляза нещо странно – нямаше вече просто коридор, а стаичка.По пода се валяха пълни с нещо си торби, а един цветен телевизор предаваше ‘TV Селски Тарикат’.Водещата Китка Тритактова (стадаше от Синдрома на Улф Камикадзен.Улф имаше тикове и гърчове, беше ескимос и като ядеше супичка фъргаше наоколо като разярен бик да го иба!Техните го бяха записали навремето като Кукловод даги еба, ама куклите му от време на време изпадаха в епилиптични пристъпи и малките ескимосчета плачеха.После го записаха Въжеиграч в цирка.Хей!) тъкмо обяснявяше как да си направим домашна ракия на пълна тъмнина при режим на тока.Ужазз!
-А, ква стана тя! – озадачен, Калидко се отпусна със шишето на едно голямо легло и нашиба една юнашка глътка.
Тогава в стаята влезе Изверга с ръце, вдигнати леко във въздуха и усмивка, за да покаже, че няма лоши намерения.
-Не се плашете!Само да си поговорим.Казвам се Изверга.
-Аа, драстии, Изверг!Хубау местенце си имаш.Искаш ли гълток?
Изверга се нахвърли като вълк единак на мърша и опразни половин шише.После Йошко му предложи пилешки кълки и две сливки за десерт.
-Яж яж – хубаавии кайсиикиии!
Като се нахрани, Изверга извади един котешки нокът и си почисти зъбите.Домъкна една от торбите, беше пълна със злато.
-Това за утре – две, не, три шишета от това, ии, ако може нови дрехи, ии кърпа за глава, че не можах да си открадна.И електрическа самобръсначка!
Забеляза снимката на лелята на Калидко, която стърчеше от джобчето на джуджето и отсече:
-Доведете ми я тая!Плащам двойно!
-Дооре пич – изфърфоли Калидко.
-Ако бичкаш да еебеш скелети, щи я дон’сем бре!Хее, па можее и малко мессее да е останаало.Хлъц!Заа гивезилък бре.
Аа, това е песента за баба Джунга!
Баба Джунга е върхъ
Дава сладко от кайсии от пъпъ
Ако ти не си доволен
Мацва по – нагоре – по надоле
При баба Джунга празно нема
Сичката и клиентела – удивена
Баба Джунга знае трикове опасни
Може изведнъж в гъза с бастуня да та фрасни
Оф баба Джунга топлий скут
Наядох са кат праси със скорбут
бел. badmin:
статията беше програмирана за 31-сеп-2008, но поради технически причини не се публикува от системата на посочената дата. моля, авторът й да посочи име или псевдоним, за да го впишем под статията.
|
|