Дезертьорът
дата: 28-10-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря
-Всички гаусови пушки-огън!- извика първата маринка, би си един стимпак във вената, и почна да помпи прииждащата маса от зерглинги. Останалите я последваха и след секунди пред оградения окоп завонтя на разплискваща се зегска слуз. За съжаление вместо да намалява,костеливата паплач се увеличаваше в геометрична прогресия. Бързо заобгади една група пехотинци и ги направи на купчина спукани каски и изкормени стомаси.
-** ** *** ***** **!-извика един от участниците в стрелбата. -Аз се омитам. Хвърли си на една страна оръжието и хукна да бяга в посока, обратна на тази, от която зергите нахлуваха. Останалите последваха примера му.
Не избягаха само пет маринки в един бункер: Пенчо, Генчо, Драганчо, Кънчо и Иванчо. Те не бяха чули патардията навреме, понеже по цял ден се наливаха с домашна мастика и цъкаха покер. За залог използваха стимпакове. Изведнъж около бункера се разнесе шумотевица. Зергите пристигаха. Служебният дълг повеляваше да стоят и да стрелят отвътре, но озъбените муцуни предразполагаха повече към изнасяне от зоната. Пенчо, който стоеше до прозорчето на укритието, случайно надникна през него, тъкмо за да види как на 100 м по-надолу един хидралиск хрускаше нечий крак. Разбра веднага каква е работата и реши да се измъкне заедно с Генчо, с който се наговаряха тайно да лъжат на покера.
-Момчета, ние с Гената отиваме да вземем още мастика!-извика той.
-Че то тука има цели 3 шишета. Ще има да поркаме до утре-забеляза Кънчо.
-Нека има, предният път вие изпихте всичката още вечерта-защити го умело Генчо.
-Айде отивайте, ама се върнете по-бързо, да си довършим покера-намеси се Драганчо.
И така Пенчо и Генчо се измъкнаха като пръдня в гащи. Драганчо се усети бързо каква е работата, защото Пенчо си забрави печалбата от покера-нещо иначе недопустимо за него.
-ЪЪъъъ, май ми се присра!-промълви Драганчо. -На разстройство е-изсъска той, след което изчезна от бункера супер мистериозно.
Иванчо остана сам с всичките налично амуниции и стимпаковете. Потърси с поглед Кънчо, но последният от някое време ***** дъщерята на генерала, поради което го бяха взели с хеликоптер още преди Пенчо и Генчо да изфирясат.
-***** **** **, сега с кой ще пия мастиката! Ами покера!-ядосваше се Ванката.
Извднъж чу някакво драскане по стената. Надникна през една дупчица и едва не се издрайфа, след като видя озъбената муцуна. Би си един стимпак, да се посъвземе от шока.
-Ш**** педали, оставиха ме срещу сума ти зерглинга тук! Ами сега?! Чакай, чакай, така като гледам, инсектоидите ще ми влизат един по един. Амуниции имам за два легиона. И стимпаковете ми са доста. Дали да не им изпробвам черупките, а?-и още с последното изречение вече зареждаше гаусовата си пушка.
Първата гад нахлу с космическа скорост в коридорчето. Иванчо си би още два стипмпака в ръката, след което паркира изчадието на едната стена. След него заприиждаха още. Оръжието шумеше глухо на фона на размазващата се плът. Входът на бункера се напълни с трупове. Иванчо само презареждаше и от време на време се боцкаше със стимпакове. Вълната от зерги не секваше. Това продължи почти 7 часа. Накрая и последният насекомоподобен падна в Иванчовите крака. Изтрепал ги беше до един. Чак в този момент Иванчо се почувства уморен. Не му се искаше даже да си бие стимпак. Просто стана, разбута с пушката си камарата от тела, и запраши към командния център, за да даде рипорт за ситуацията. Когато стигна до входа на зданието, охраната отказа да го пусне.
-Не можем да ви допуснем, Вие сте дезертьор.
-Аз...ъм...амаааааааа как така?!-шашна се Иванчо.
-Така. Колегите от бункера Ви са докладвали, че не сте се подчинили на всеобщата команда за отстъпление. Колкото до тях, повишени са за геройството си и стоенето до последно в бункера.
-Чакайте, та аз изтрепах всички зерги, които нападнаха базата. Имам доказателства.
-Няма значение, уставът си е устав. Няма да Ви разжалваме, но ще се наложи да напуснете планетата.
-Дреме ми на **** за вас, и без това ми беше писнало постоянно да ме лъжат на покер, а аз да се правя на ударен и да се опитвам да надлъжа. Да не говорим за постоянното киснене в бункера и наливане с ментелива мастика. Тъпи военни. Отивам на село, да си гледам нивата на другата планета от системата. А вие си стойте тук...при НЕдезертьорите... Интересно ми е какви ще са възможните статии по вестниците, свързани с този случай. Дали "Пенчо и Генчо са повишени в алкохолизма си", или "Драганчо си бърше г**а с новите пагони", а може би "Кънчо не го прави по-добре с нова униформа". Абе я им предайте най-добре да си **** *****. Това е от мен, сбогом.
И като си купи билет за първия дропшип до съседната планета, Иванчо си запали цигара и се замисли за часовете, които бе принуден да прекара като дезертьор...
|
|