Джуджето Йошко и Овчарчето Калидко 2
дата: 03-11-2008 @ 10:06:12 EET
рубрика: хахо и хохо
Йошко и Калидко тъкмо беха откраднали една кокошка от чифлика на дъртата Герта Емайлсен и си пийваха в гората под един дъб.
Йошко и Калидко тъкмо беха откраднали една кокошка от чифлика на дъртата Герта Емайлсен и си пийваха в гората под един дъб.
-Йошкоо!Дай снимката на стринка ти Куртка, пък аз ша ти дам снимка на баба ми Щука (кръстена на баба си Баракуда).Баба Баракуда страдаше от Синдрома на Страдивариус – можеше да пърди във всички тоналности.Веднъж в окопа, на бойното поле така се изселила, че отнесла каската на ефрейтор Сноб.Той още сънува кошмари!
Та обикновенно, когато сереше на 1-2 километра от сблъсъка в произволни моменти, оставяше след себе си голяма спретната спираловидна купчинка, а на върха неизменно и мистериозно имаше по една прясна пияна вишна!!!Войниците водеха спорове за въпросната вишна.Най-преобладаваше мнението, че обича да си украсява купчинката. Хей!
Та, докато крадяха кокошката, (която дъртата Герта беше кръстила Герта, и двете страдаха от кокоша слепота да иба) на старата Емайлсен, тя се изстреля във въздуха и издаде Ултразвук, и от там безпогрешно нацели очето на Калидко с една ябълка петровка!Хой!Може да си беше слепичка, но имаше Слух Прилепов.Амин!
Сега беше ранен следобед, и двете момчета бяха намислили да оберат черешата (Йошко беше упорит и си я представяше малка, зелена и киселка, и с костилка) на Дългия Гор.
-Бах я тая как ма свитна бе Йошкоо!Имаше 50 метра!
-Не нам – простичко рече джуджето.
-Разправят, че чувала котките като стъпват.
Хъ!
-Ето ти абсентче да те ободри!
Калидко натърти и издиша маазен пушек.Една заблудена искра хвръкна и опърли една калинка, (калинката се казваше Инквизиция) като и отнесе едното око и тя тръгна да сее смърт из полята.Откърти рогата на един Белоопашат лос и тръгна да бучи с тях горските обитатели.Ккръввв!Хорор, Мемет!Я да пипна памперса!Сухо!Добре!
-Аре да ходиме – подкани Йошко!
Запътиха се към къщата на Гор – две пиянички момчета, цели в прах и драскотини.
Дългия Гор седеше на една крива пейчица и пийваше биричка.Малко му беше криво.Сутринта, пиян, беше препикал в църквата пред очите на опечалените ковчега на селския идиот Унуфрий Лукреций Катилченку, защото му беше откраднал инструментите за правене на ковчези и си беше направил сам ковчег.От мрамор, с рубинени жилки.Гор зяпаше унесено и влюбено – кос орлов поглед под разпилени черни коси – своята череша.Той забеляза нещо странно – един клон се поклати неестествено.От начало си помисли, че черешата е развила интелект и му маха, но после му се мерна лицето на Йошко.
-Май ме видяа – прошепна джуджето.
-Сяа ко ни приклоопи тука?
-Ше мууу пиикаме на гриваатаа!
Йошко се заклати неуверено.
-Етто тии абсентчее! – протегна Ръка.
-Бллайряаа!Коплее!Ти мее ув’жааши мааа?
-У’вжамтаа ве копеле, как дан’тъ уважаам!Етоо ти черешкааа – червенкаа!
През това време Дългия Гор беше заел позиция под черешата и се дзвереше изпод гривата.
-Ей!Калпазани с калпазани!Ко праите на черешата, ша иба вашта мама на дивана!Я да слизате веднага!Таз мотика виждате ли я? – размаха нещо, закалено в адски огнъове.
По едно време, както се пенеше, усети нещо топло да му тече по гривата.
-Ко пфу, туй, пфуу?
-Пикаамее тии на гривата бе, копеле – изсели се Калидко.
-Калидкоо, цели устстаатаа!
-Не виждам устаа бе, Йожшшко, само грииваа!
Гор предприе стратегическо отстъпление.След малко се завърна с едни дълги щипци, едно шише уиски, един шезлонг и една печена патица.
-Ша ви иба у тъпите копеленцааа – изкрещя и защипа със щипците.
Калидко ги разтопи с ено уригване.
Дългия Гор застана на пост на шезлонга и не след дълго заспа като пън.Когато се събуди, беше овързан гол на селския площад при шадраванчето, с бастунче и бомбе.
|
|