Try, Try, Try
дата: 10-01-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: дневникът на
Имаш чувството, че има някой… Някой, които седи зад теб в тъмното и те чака. Не знаеш кой е нито какво иска. Знаеш само, че го има. Крие се когато се обърнеш, но виждаш крака му с периферното си зрение. Усещаш, че е жена. Знаеш, че никой няма да ти повярва, за това мълчиш.
„Добър вечер!” – чуваш гласа й, но не й отговаряш.
Палиш цигара и сядаш пред компютъра. Снощният алкохол вече е окончателно забравен, време да се насладиш на днешното си питиe. Време е и днес да „си обърнеш внимание” като се разплуеш на стола с поредния сет музика измислена от някой още по-болен от теб.
След четвъртата водка стигаш до въпроса : „Какво ми е, бе? Що не мога и аз да се кефя?” Мълчиш малко, а после пак си наливаш едно, зареждайки Massive Attack. Пееш, надявайки се никой да не те чуе. Няколко сълзи капват уплашени, но ти се правиш, че няма такова нещо.
Нещо липсва – нещо важно. Заради него не завърши университета, заради него се скара с най-добрия си приятел, заради него любовта си тръгва. То беше онова, дето все не ти достигаше винаги. Почесваш голата си глава с ръка и се сгушваш в жилетката си – доста е хладно тази вечер… Женската ти интуиция нещо ти нашепва. Егото ти крещи ядосано...
Все се опитваше, „Try, try, try” - пееше си винаги когато хванеш последния влак на самотата. Сядаш в едно и също купе всеки път. Винаги сама и не до там сигурна. Целуваш вятъра на спомените и им казваш „Сбогом!” завинаги – вече си нов човек и пътуваш за място, където никой не те познава. Няма я „оная къща” или „малкото сиво площадче”. Ново име и нови надежди… до следващата гара и следващия влак.
„Добър вечер!” –пак чуваш гласа й.
„Добър вечер!” – предаваш се ти…
„Ще дойдеш ли с мен?” – пита те тя.
Събличаш дрехите си, а тя наблюдава голото ти тяло. Лягаш в леглото с гръб към нея.
Тя не казва нищо. Тихо сяда до теб. Завиваш се, леденият й дъх прерязва гърдите ти.
|
|