Черно-бяло, част 2
дата: 08-04-2009 @ 00:00:00 EEST
рубрика: хахо и хохо
Пореден ден за мен, пореден ден за теб,
ти вървиш но аз не вървя напред,
ти летиш, но аз не летя след теб.
Тони паркира колата пред една изоставена къща, а до нея се намираше малко квартално кафене, на което си личеше, че от доста години не бе правен ремонт, беше близко до махалата където живеят родителите на Тони. Влязоха вътре и седнаха в ъгъла, дойде сервитьорката, поръчаха си и Тони и каза да извика шефа си. И след малко той дойде.
- Вика ли сте ме.
- Бай Митре не ме ли помниш.
- Не, кой си ти.
- Малкият вандал който постоянно ти трошеше електронните игри.
- Тони ти ли си бе.
- Аз съм бай Митре.
- Я се виж колко си пораснал. Какво правиш тук?
- Недовършени дела. При тебе как е, върви ли бизнеса.
- Какво ти да върви, той си отива бе Тонче.
- Как така ?
- Ще трябва да продам кафето, не било в нормите на държавата, а просто некви мутри са го набелязали за да праат търговски център тук. Цялата махала ще срутат.
- Цялата махала, баща ми нищо не ми каза.
- Така е Тони, неиска да те притеснява, но такъв е живота.
- На мене ли го казваш, искам да те попитам дали си виждал знаеш кой.
- Твоето момиче?
- Да.
- След като ти избяга от града тя идваше тук всеки ден в продължение на три месеца, а тебе те нямаше и нямаше и от тогава не съм я виждал. Зарад нея ли се върна.
- И аз незнам защо се върнах.
- Айде Тони аз ще върва, че много работа имам сега, но може да се отбиеш някой друг път да ми разкажеш какво прави през тези години, ако искаш утре вечер елате на гости с твоя приятел.
- Добре Бай Митре, ще дойдем, айде лека работа.
- Офф, оф де да беше лека - и на лицето му пак се появи онази загрижена физиономия с която вече беше свикнал, почеша се, завъртя се и замина.
През това време Средния яко въртеше телефоните.
- Спри най-накрая с тия телефони! - на Тони чакането вече му идваше в повече.
- Готово разбрах всичко.
- К'во стана ?
- Открих твоето момиче, но мисля, че е по добре да не се занимаваме - сериозния поглед на Средния изостряше обстановката.
- Къде е? - вече и Тони беше обезспокоен.
- Сгодена е.
- За кой ?
- Тони сигурен ли си, че искаш да знаеш ? - Средния незнаеше дали да му каже.
- Кой ?
- Един наш стар приятел - Фъстъка.
- Отиваме във Велико Търново. Хайде, хайде. - Тони кипваше само като чуе това име.
- Вече проверих, не е там.
- Къде е, разбра ли?
- Тони само по-леко и без т'ва си имахме главоболия с него.
- Къде е?
- Тук е в града.
Следващите им думи небяха от значение, защото не се каза нищо ново, а само се обсъждаше информацията която току що бяха разбрали. След една дузина кафета и 2 часа говорене, обсъждане и плануване, най-накрая решиха какво да правят. Средния провеждаше последен разговор, а Тони слушаше внимателно думите на Средния.
- К'во става Фъстък ? - стараеше се да сдържи омразата си към този човек и да се държи приятелски. - Аз съм Средния... Да с Тони съм... Не ве Фъстък, нека забравим дразненията, става дума за сделка... Сериозен съм - голяма сделка, но не е за по телефона - да се срещнем някъде... Ми ние сега пътуваме за Пловдив, но ще дойдем после до там... След три часа ни чакай на моста в началото на града. Айде.
- Добре му каза, че пътуваме, по-добре е да незнае, че сме тук вече. - Тони беше доволен.
- Сега какво ?
- Действаме по задълженията, отиваме да се видим с един мой стар приятел.
Докато седяха в кафето, те умуваха над това как да се видат с Фъстъка като главната им цел беше чрез него да стигнат до годеницата му. Знаеха няколко неща за него: не трябва да му се има вяра, продажен е, алчен е и винаги празнува след добра сделка, като организира купон в тях. Тони и Средния взеха под внимание последните две и затова трябваше да организират доста добра сделка, каква още не бяха решили, но само парите имаха значение за Фъстъка, би продал и майка си за пари.
Сега пътуваха с колата, Тони пак беше зад волана, а Средния все още неразбираше къде отиват. Тъмносиният баварец се отправи извън границите на града.
- Къде отиваме - попита Средния.
- В едно село, след десет минути пристигаме.
... и след десет минути минаха покрай табела означаваща началото на селото, но нейният надпис се беше протрил от дъждът, времето и ръждата. Пътуваха до края на селото и там спряха пред една от последните къщи. Пред къщата излезе млад хилав мъж и им каза да паркират на 10м от къщата и да се върнат пеша. Така и направиха, накрая влязоха в къщата.
- Тони съжълявам, но тука всички ми правят проблеми и затова те накарах да паркираш по-надалеч.
- Ня'а проблем Прилеп, кажи готов ли си да ми върнеш услугата.
- Само кажи какво и кога.
- Какво - ти ще кажеш какво, имам 200 000 и искам да ги вложа в нещо - в този момент погледна към Средния сякаш го питаше "Нали си съгласен?", а той кимна одобрително - , а кога - трябва да стане днес.
- Виж мога да ти предложа оръжие, но по-добре елате с мен. - Прилепа слезе надолу по стъпалата водещи към мазето,там отключи 2 железни врати и една дървена, Тони и Средния го следваха.
- Прилеп яко си се подсигурил.
- Няма как Тони, сега ще видиш за какво става на въпрос.
Когато влязоха вътре и лампите светнаха Тони и Средния съзряха място което би могло да се нарече рая на търговците с оръжие.
- За 100 000 ще изпразна това място.
- А другите сто ? Трябва ми нещо специално.
- Точно такова имам, последвай ме.
Мазето всъшност си беше цял етаж, влизаха от стая в стая, накрая влязоха в стрелбището.
- Изпробвай го! - В този момент Прилепа подаде на Тони пистолет.
- По-добре Средния да го изпробва.
Така и стана, взе го и го изпробва и излезе, че е хубаво, точно оръжие.
- Доста лек ми се струва.
- Така е защото е пластмасов, не се засича от детектори - отвърна Прилепа.
- Учудваш ме.
- Това още не е всичко, елате с мен. - И най-накрая стигнаха до последната стая, която всъшност представляваше цех за производство на оръжие. - Лично производство е.
- Е това вече запълни всичките ни нужди - Тони беше крайно доволен.
- Но ще трябва да изчакаш най-малко няколко дена, но може да стане и седмица. Нямам толкова много в наличност.
- Няма проблем продукта си заслужава чакането, но за тази вечер ще ми трябват две от тези ютии и списък със всичко налично във склада.
- Тамън докато изпиете едно кафе и ще съм свършил със списъка.
Изпиха кафето, списъка беше готов и Тони само дописа нещо на него и тръгнаха. По пътя мълчаха, а в главите и на двамата изникваха стари спомени, някои болезнени други не. Те бяха събудени заради предстоящата им среща с Фъстъка. Тони караше, но не обратно към града, а просто обикаляше местността. Единственното нещо което цепеше тишината беше звука на двигатела на добрия стар баварец, който небеше толкова стар, но беше символ на приятелството между двамата.
А спомените в главите им ги връщаха 6 години назад, когато започна всичко. Тогава за пръв път се срещнаха Тони, Средния, Ачо Лудия и.... Фъстъка. Събитията при които се срещнаха ги набравиха приятели, а по-късно станаха и партньори основавайки групировката АК47. В началото беше нещо като ударна група, но с течение на времето се разрастнаха. Четири години по-късно името АК47 плашеше много хора и у много дъхваше респект. Но с властта и парите дойдоха и проблемите в групата: за Фъстъка парите никога небяха достатъчни и затова постоянно искаше да започнат да се занимават с наркотици, но Тони беше категоричен, че няма да разпространява боклуци по българските улици. И така на една от поредните акции нещата се получиха така, че Фъстъка прецака приятелите си - избяга с 50 000 лв и ги остави да се оправят с куките, същата нощ загина Ачо.
- Какво ще правим с Фъстъка ? - Средния развали тишината.
- Първо искам да се вида с Виктория.
- А аз искам отмъщение.
- И аз Среден, но всичко с времето си, бъди търпелив.
- Добре, остава ни само да чакаме. - точно пристигнаха на мостта, а до срещата имаше още време, излязоха от колата, запалиха цигари, втренчиха се в безкрайността на реката и продължаваха да мислят...
Край на част втора.
|
|