Как се казваш?
дата: 13-04-2009 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Искам да ви разкажа една история преди да съм я забравил съвсем. Беше в първите ми години от моето емигрантство. Тъкмо се бях върнал в България за седмица и като казвам ‘тъкмо’ точно това имам предвид.
Вечер, голяма компания, приятели които не бях виждал отдавна и безбройните заведения. Най вече усещането да си в къщи. Не знам дали може да си го представите – наистина трябва да живееш извън България за да разбереш колко си българин – но за това друг път.
Еуфория, подържах нивото на алкохол в кръвта си, но ‘just enough’. Все пак възрастта и студентските години са ме направили предпазлив.
Страхотна вечер. Горещо – само както може да бъде в София и усещането че всичко е както трябва да бъде. В такава вечер всичко е наред, няма планове, които да се провалят, заведенията са точно такива каквито трябва да бъдат и аз разбира се съм неотразим. Не че иначе не съм, но във вечер като тази никой не го оспорва – ти го знаеш и света го знае и няма нищо против.
Сменяхме заведение след заведение. Планове, които просто те завеждат в следващото заведение за да видиш още хора, запознаваш се с тях или разпознаваш приятели и отново. Странно, въпреки цялата ми еуфория и страхотното настроение не търсих контакт. Нямах нужда да поговоря с някои. Жените ме харесваха и аз ги харесвах но някак си не исках нищо повече. Харесваше ми да гледам и да не посягам. Знаех че мога всичко и нищо не можеше да се развали – не и тази вечер и въпреки това не правих тази последна крачка. Сладолед който седи в хладилника и чака да бъде изяден, но просто не си гладен. Да. Просто нямах нужда от жена. Не и тази вечер. Бях сам и това беше ok.
Не ме разбирайте погрешно – Запознах се с много жени, говорих с тях за най различни неща и бяхме искрени, флиртувах но беззъбо без телефони, без обещания и срещи за другия ден – просто вечерта беше такава. Интересното беше че и на тях и им харесваше така. Изненада за миг в началото, но го приемаха. Всъщност най магичното тази вечер беше че можех да заразя всеки със своето настроение. Във вечер като тази всичко е позволено и всичко е възможно.
Усетих се в поредното заведение – сам. Някак си бях изпуснал момента в които хората си бяха отишли вместо непрекъснато да се увеличават или сменят. Бях сам – буквално но както вече казах, това не беше проблем – света беше с мен.
Запознах се някои, но тя си тръгна (Не, не ме покани) но това беше ok. Танцувах. Музиката беше страхотна. Беше наблъскано, горещо и потно, но точно това страхотно ми харесваше. Не виждах абсолютно нищо – просто светлини и сенки на телата на хората около мен. Всъщност не бях сигурен и къде се намирам но всичко това нямаше значене.
Просто така - в същата секунда исках да споделя емоцията си. Парчето беше свършило и аз просто посегнах към тялото, което беше най близко до мен. Трябва да разберете че бях на място където никоя цигара не може да те изпрати. Няма алкохол който да качи там – там където всичко е позволено и всичко е възможно.
Прегърнах и усетих моментно колебание в момичето (Беше жена – не ме питайте как знам) почти секунда преди да усетя пълното и отдаване. Беше целувка за милиони. Влажна, потна и страстна. Не помня да съм се целувал така – преди и след това. Просто се бяхме слели и това не включва непременно проникване. Просто случайни хора които се целуват между две парчета.
Откъснах се от нея – почти грубо и се запътих към бара, където изтрезнях – достатъчно за да разбера какво съм направил и не достатъчно за да ми пука.
Чаша по късно, реших че съм пил достатъчно и се запътих към къщи – бях все още в същото заведение и не – не направих опит да я намеря… не и тази вечер. Всичко беше прекрасно и някак си не исках да го развалям със ‘Здравей, как се казваш?’. Не и тази вечер.
|
|