ГА ША ЧЕРПИТИ...???
дата: 31-05-2009 @ 19:59:52 EEST
рубрика: дневникът на
...лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди бленуваното УВО изкарах в едно обезлюдено село, на име Славейково. Поради липсата на ученици, местното училище отдавна беше станало военна собственост. Малкото класни стаи се бяха трансформирали съответно в спално помещение, склад и кухня. Обитавахме го около двадесетина маймуни.
През деня времето ни преминаваше в копане на разни канали, занимание налагащо се като следствие от най-разнообразни военни малоумия. В частност - аз, малкия Касабов и големия Касабов, се занимавахме с прокопаването на едни канал, дълъг петнадесетина метра, широк два метра и дълбок три метра. Без да изпадам в подробности да обясня: шапките си бяха направили подземен щаб ( наричаха го КНП – контролно наблюдателен пункт ), в който смятаха да се заврат в случай на война и от там да командват. Бая бетон бяха излели в съоръжение с доста стаи, добре обзаведени, и намиращо се под земята. Само малко бяха позабравили простия факт, че трябва и канализация да има. Та поради тази причина тримата си уплътнявахме времето с кирки и лопати на това местенце в продължение на два месеца.
Вечерно време, като се изметяха шапките, в общи линии правихме каквото си искаме. Принципно оставаше по един фатмак или фазан, ужким като старши....ама...ала-бала.......
В селото, въпреки малобройното му население, състоящо се предимно от старци, имаше и функционираща кръчма. Естествено ние бяхме редовни посетители там. Жулеше се яко облаци и чат пат бренди. Лимонада за разредител и се димеше ардичка предимно... Две мижави крушки в опушеното помещение и редовните спорове от онова време софиянци срещу останалите....
Друг редовен клиент си беше самия кръчмар. „Бийтълса”, като му викахме, заради култовата татуировка на ръката му – разкривено човече в прав ръст, свирещо на разкривена китара и с разкривено сомбреро на главата, под което с големи разкривени букви пишеше "THE BEATLES". А самия кръчмар представляваше пълно копие на татуировката си. Една истинска гротеска. За няколко месеца тоя човек го видях само веднъж трезвен – налагаше се да ходи до Ямбол по някакво дело – и завалийката представляваше жалка гледка. Блед, обръснат, опит за сресване, ухаещ на лавандулов спирт, неимоверно треперещ. Нямаше и помен от наперения „Бийтълс”.
Другото лице, символ на тази кръчма беше Митето – местния овчерин.
Митето беше елемент, потвърждаващ брутално поговорката: „С каквито се събереш, такъв ще станеш”.
Митето се беше събрал с овцете, и горе долу в овца се беше превърнал. В главата беше като овчо руно – коса, вежди и брада, оплитащи се в едно цяло, доволно сплъстени, с тук-таме за украса по някоя трънка. Измежду тази каша от косми стърчеше един нос - тип копач, и примигваха две кротки очи. Цяло лято си носеше едни и същи вълнени одежди. Миришеше като овца. И в интелектуално отношение беше като овца. Единствено се различаваше от овцете си по това, че ходеше на два крака и знаеше няколко думи.
С редки изключения, Митето беше неизменно в кръчмата, в уреченото време, т.е. веднага след като прибереше овцете. Къде предимно на наша сметка, къде на кръчмарска милост, чат пат и на собствени сили, тъй или иначе, пред него винаги имаше заветния ракиджос или там каквото дойдеше.
Та-а-а, Митето постоянно циклеше една и съща фраза: „Аз, вас, уволняаащити, мнооо ва уважаам” – и неизменно след това добавяше – „Га ша чиерпити?” - добавяйки един обнадежден поглед.... И колкото повече наближаваше септември, Митето толкова по настойчиво ни обясняваше колко ни уважава нас, уволняващите се...
И така, времето лека полека си минаваше, датата на нашата свобода наближаваше, а Митето си циклеше с овцете и неизменния си въпрос.
В една хубава вечер обаче, някъде към края на август, се сбрахме дружките и спретнахме дългоочакваната почерпка в кръчмето. Разляха се ракиите и мастиките, брендито и бирите. С всяка изминала минута градуса на настроението ( т.е. простотиите ) се покачваше. Бийтълс-а от някъде измъкна една овехтяла китара. Настроих я, и специално за него изпълних парчето „Бутилко моя алена...”, от което човека искрено се просълзи... Толкова се разчувства, че от тоя момент на татък всичкото пиене беше от него...
И точно тая високо октанова вечер, се оказа, че е една от редките, в които Митето не присъстваше в кръчмата.........
На другия ден по някое време, малкия Касабов срещнал Митето и протекъл следния разговор:
- А, Мите! Абе ти де беше снощи?
- Амчи дие да съм бил, с овциети замръкнах, що?
- Ами ние снощи черпихме бе, Мите.
Изминала цяла минута, докато Митето осъзнавал грубата шега, която му бил поднесъл живота, но накрая със сетни сили отронил:
- Лелелеееее, верно ли... - и очите му плувнали в сълзи. Хванал под ръка малкия Касабов и с един носталгичен тони му казал:
- Ра-а-азправяй, разправяй......
|
|