Юбилей
дата: 08-06-2009 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
Бе седнал съм тука, нема к’во да права и съм са присетил за оня първи април, дето половин Пазарджик още го говори... Да е било 2001-2002 година някъде, не помна точно, ама бат Михал още не беше ходил на пионерски лагер за четири години срещу стадиона... ‘Начи правилна ще да е сметката. Но – всичко по реда си!
Нали съм раждан в средатата на март, да са живи и здрави мама и тате, че са ходили на море в далечната седемдесе и шеста – и както подобава, направих купон само за наши ‘ора – разбирай цялото метъл/хардкор/акло войнство на околията и съседните общини. Партито – само с изричина покана от юбиляра – и на разни стафолюбци сигур’ им се е искало да присъстват, ама стиска ли им – охраната ше ги помоли да напуснат, а на тях не им се яде баница, та зат’ва въобще не припариха.
Купона беше обявен предварително по радиоточката (разбирай пуснахме мухата на Капана) и са направи в на леля ми апартамента на моста на Лютата, дето седи празен да се гонат в него прилепите от 5 години. Приготовленията – скромни: 10 литра водка, 2x100W Sony, един компютър пълен със симфонични композиции, 4 каси бира и трийсе грама джойнт навит предварително и сложен в чашки, та да може на кой му се ядат солети да си взима.
Диджей – Сотето. На него са му най-дълги ръцете, и ако някой са пресегне да му барне пулта – шляп – къде одиш?!
Откриваме с Everlast – What It’s Like.
Към 7:30 започнаха да прииждат първите авери. Бако Свин вика – почнахме ли? Викам, почнахме, ама чакай, че едно нещо сме забравили да свършим – айде до павилиона отсреща за една кутия ‘Сезони’. Кака ти Йоана тамън са беше пригодила, теа сини очи блестат и за още една дръпка питат, викам айде мацко да идеш да почерпиш комшийте, че като знам кой още чакаме – до пол’вин час ше стане страшно, ми по-добре да са подготвим. Тя нали е оперирана от срам два пъти, като са запретна – ходи да черпи съседите отгоре, отдоле, па и от двата странични входа. И кат цъфне на вратата, омайва ги много – педесе кила, русичка с басменото рокле – ангелче – само да не видиш стъклото в очите...
Осем и половина. Водката и тя на половина, целия блок смърди на билки. Hatebreed – I will be heard.
Девет и половина. Момичето в тоалетната не е сигурна дали да повръща или да пикае. Луда ska цепи нощния въздух.
Десет и половина. На блока му падат керемидите, ама съседите нали ядоха бонбони, не смеят да викат ушев. Sick Of It All разцепват.
11:30 – Водка няма, от допълнителните 2 каси бира са останали две половинки, Керми гледа клипове от нета и изрича култовата фраза:
-Глей го уе, глейго гоо уеееее... Маама ти деееба красива...
Полунощ. Последните оцелели изнасят припадналите. Леглото е само едно, а балатума не става за спане – адски лепне от разлятото безалкохолно. Бако Свин е ластик – с Малкия го засилваме – едно-двее-трииииии за ръцете, изправя се, и на заден ход пада от там, откъдето сме го дигнали. И така 6 пъти.
*****
Купона мина и замина, обаче мълвата остана. Понеже сме затворено общество, 30-тината души, които не бяха поканени ич не беха радостни, че са изпуснали толкова пукница на аванта, та дълго време мислех за начин да им се реванширам, и след 2 седмици ми просветна.
Малкия нали си счупи краката и таза в катастрофа и после беше в гипсова вана (от което му излезе благия прякор Майкъл Флетли – Lord of the Dance), та лекарите му бяха казали, че е време да спре с диско бонбоните, и да почне няква физическа активност. Та по тва време той беше почнал да тренира с мене в залата под ГУМ-а. Ей, като вчера го помна. Дигаме си ние на първи април рано събахлем към 11, и аз е така небрежно викам: Абе Малък, ти знаеш ли, че жената днеска има рожден ден, и искам да я изненадам. Ше права купон пак на същото място, ама не казвай на никой, аз ше кана само наши хора. Ей, като му светнаха очичките на Митачето, като запали към Капана – и там на който срещне – купон ше има довечера, пак на същото място. Забелязал съм, че ако искаш всички да знаят, задължително трябва дебело да подчертаеш, че искаш да остане в тайна – иначе не е ефективна рекламата.
Следобеда минах контролно през тората, е така, rumour control дет са вика, беха са посъбрали към 30 човека вече, подгряват, ама са пазат да не прекалят, че вечерта ше има пукница на аванта, гаранция. Мафийка - най-колоритен от всички – вади 2 лева и вика: Дайте да правим партия за джойнт!
Даже бабите по пейките ударика един кръст Божи в тоя паметен момент – чудеса стават на първи април!
На мен ми се сгря душицата – викам на бат Михал – айде баче да изчезваме към нас, да приготвяме трапезата. 3 часа и 2 козлета по-късно купонджийте зеха да звънят: Къде си уе, ние сме тука, няма никой? Викам, чакай, че леля ми не дава ключвете, преееба се хавата, сега уреждам друг апартамент. Ше звънна след малко.
След 30 минути пак - айде уе луд, къде е хавата? Викам - тамън щях да звъня – идвайте на Шел на моста на Марица, апартамента е наблизо. С Мишо палим афтомобила и газ към блоковете до бензиносанцията. Наште купонджии за 40 минути се дотътрят, вече са сериозна група от около 60 човека, чуват се отдалече. Ние с Михаля сме се скрили зад ъгъла и се сцепваме от смях. Моя телефон не спира да звъни, не вдигам. След още половин час дебелия вече е пред инфаркт – къде се уеееееее?! Викам баче, коя дата е днес? Абе глей с к’ви работи ме занимаваш, идвай да пием. Викам, баче – ЧЕСТИТ ПЪРВИ АПРИЛ ТОГАВА!
Затварям, а зад ъгъла настава вакханалия – чупят се бутилки, пейки, скача се по минаващи коли, въобще народа празнува деня на преебаното камилче... Сега е момента да се изпарим, щото имаме баш по трийсе тикви на глава да ни бомбят, нищо че сме по 100 кила, а пък те са ни приятели.
Тая нощ спах като къпан. Преди да легна обаче, паркирах колата на 3 пресечки от нас. На другия ден Чаго вика – баче, днеска ми мина, ама вчера ти търсихме возилото около вас да го поломим. Викам знам, баче, знаем си и кътните зъби.
Така си джъткахме тогава, весело и задружно. Сега е друго. Който не умря го прибраха, другите емигрирахме – кой в чужбина, кой в по-голям град, изпоженихме се, вече расте младото поколение outcasts. Сега останалите се събираме в нета, а като се приберем пием бири на Капана с който е в града.
HCxPZ 4 Life
|
|