Кръстоносци (не по Сенкевич)
дата: 02-07-2009 @ 00:00:00 EEST
рубрика: хахо и хохо
Историята се случи някъде през 90-те години на миналия век. Лято в София... Топли вечери в градинката пред култовия "Кравай", пеене на птички и алкохол (предимно наливна ракия, кайсиева) на корем.
Та събрали се бяхме значи едно ядро, начело с мен, Краси Ватмана и Джако, около което гравитираха още куп пиянки със залитания по блек и дет метъла. Ракията се продаваше пред два ъгъла навътре в уличките, като за целта винаги се идваше с празно шише от литър и половина от кока кола (най-често) или някакво друго носещо ръжда питие. Вакханалията започна някъде към 18,30 - моя милост и Краси Ватмана отидохме да изкараме въздуха на пластмасовото шише. Задължително купихме и разредител - добре парфюмирания с аромат на кайсии спирт си вървеше прекрасно с кутия натурален сок от същия плод.
Напълнили скъпоценната течност, седнахме блажено на едно пейка, отпихме по една глътка и запалихме по един "Житан" (добрия стар "Житан", не тая боза, дето сега се продава по магазините и е по-слаба и от Арда - като дръпнеш та те бие в петите).
Вечерта вървеше определено добре (магазинчето за пукницата беше денонощно и притеснения по този въпрос нямаше), когато изневиделица отнякъде се появиха поклащайки се добрия стар Венци Киса и една изрезка, носеща литературното име Реми (с ударение на последната буква). За Венци се знаеше, че пие и друса, а за Реми, че друса, ама за сметка на това яко и с каквото намери. Но за разлика от останалите дрогари, дето напълниха рано-рано гробищата, Реми си беше експериментатор - пробваше и никога не изпадаше в състояние на крайна абстиненция. Обаче тогава явно беше прекалил с пробването, защото както идваха към нас, чиляка нещо преплете краконците, напъна се да направи още една-две крачки и се сгромоляса като имперска канонерка, уцелена от джедайско оръдие. Добре, че Първа градска е на две крачки, та успя да прескочи трапа...
Но, да се върнем на Венци Киса. Въпросния господин водеше със себе си своята приятелка (само приятелка) Нели Венъмката - същество от женски пол, с висше образование, чиито външен вид предполагаше прекалена (зло)употреба на алкохол, и то ежедневно. Тази вечер определено не бе най-добрата на Нели - явно нямаше пари и търсеше нещо, с което да се накаканиже, по възможност на аванта. Е, нашата компания беше насреща, пък и ние сме ларж - не гоним никого, та приютихме двамата другари. Венци извика:
- Давайте бързо шишето, че има човек с абстиненция!
Едва тогава забелязахме, че Нели е цялата потна, с мътни изпъкнали очи и определено нездрав вид. Джако й подаде бутилката, Нели я пое, едвам отвинти капачката и надигна... Само как надигна - всеки уважаващ себе си руснак ще спре да пие след подобен гълток - има няма една трета шише. Метаморфозата беше светкавична и пълна - очите на Венъмката светнаха като на манастирски котак, потта изчезна и езика се развърза, ръсейки предимно несвързани брътвежи, гарнирани с поклащане на глава, наподобяващо куфеене, но без да се знае на каква точно музика. Венци поговори малко с нас, но след няколко гълтока и той обели очи и се пренесе в паралелния свят на паркизана, където от всеки ъгъл го дебнеха караконджоли и гундураци...
След като вече порядъчно се бяхме наквасили, решихме да послушаме и музика, като за целта идеалното място без родителски тела беше убежището на Краси Ватмана... Понеже последните трамваи вече се точеха, решихме да избегнем ходенето пеша и да се придвижим с някой от тях (Ватмана си имаше приказка с колегите, та в трамвая се пушеше, пиене и псуваше на воля - те и без това нощните ватмани си бяха пияндурници от класа). Оставихме спящите ангелчета Венци и Нели, като обаче решихме да си направим гавра и "завихме" Венци с един кръгъл пътен знак, който Фринко довлече след поредната "пиш" пауза... Точно този знак щеше да изиграе много лоша шега в живота на Венци Киса...
На другия ден се събудихме сами - аз и Краси Ватмана. Бяхме спали на вале (характерна пиянска конфигурация, при която чорапите на единия са навряни в носа на другия), а в главите ни малки зелени човечета чукаха камъни (като преди това се бяха изсрали в устите ни).
- Бегай за бира бе, кво си ми заврял тия миризливи чорапи! - изръмжа махмурлийски Ватмана и ме изръчка да стана от леглото.
Магазина за бира беше на две крачки и отваряше рано, та не пропуснах възможността да се изпълня от топлината и красотата на лятната утрин. Столицата се разбуждаше, отвсякъде миришеше на зеленинка и в този момент ти се струва, че това е рая. Бирения рай на махмурлиите. Напълних две торби с Астика (онази със станиола около капачката, дето приличаше отвсякъде на бира) и се отправих обратно към бърлогата на Ватмана. Оттам вече звучеше Slayer на доста сериозни децибели. Намерих Ватмана да се хили като пача, излегнал се на пиянското леговище.
- Кво се хилиш бе? - директно му отправих въпроса.
- Абе, ти знаеш ли какво е станало? вика ми и още повече се хили.
- Че отде да знам, нали бяхме на черешата? - ококорен му отговарям.
- Снощи Венци са го прибрали с психиатрията - и се хвана с две ръце за корема от смях...
Никой не може да каже какво точно се беше случило - може би дори и Николко Гнома, който беше станал съучастник на Венци в приключението му.
Това, което може би е станало, ще се опитам да го разкажа съгласно моето виждане - всеки може да си го интерпретира както иска и както му е по-смешно.
По някое време на Кравай пристигнал добре наквасения Николко Гнома, който открил лежащия Венци, покрит с пътния знак. Нели най-вероятно я е нямало, иначе може би щеше да участва в последващите събития в ролята на Росинант.
Да опиша преди това с няколко думи Венци Киса - дълъг към 1,90 м., слаб като чироз, с физиономия на Алис Купър, ходещ с ластични дънки (по онова време) и чизми до под коленете. Фигура, идеално вписваща се в представите за Дон Кихот де ла Манча (или за персонаж от филм за зомби). Николчо Гнома - пълна противоположност на Венци - нисък (но пък, за разлика от Санчо на Сервантес - слаб) и с коса до гъза.
Та последния намерил "господаря" си и го събудил. Онзи, като е видял пътния знак (кръгъл), решил, че е на бойното поле и трябва да срази враговете си. За целта се развихрили с Гнома, Киса се отбил до дома си (който не е много далеч от Кравай), където държал "рицарски" доспехи, изработени от ... кюнци за кюмбе. Имал и бял чаршаф с изрисуван червен кръст на него, заедно с кофа с дупки за очите (закъде без рицарски шлем). "Мечът" на "кръстоносеца" представлявал средно дебела ПВЦ тръба, задигната от близкия строеж, а за копие - парче от стар гръмоотвод, който Николко вярно носел зад "господаря" си...
Та в този си каяфет Венци тръгнал на поход срещу "злите сили", които незнайно защо се подвизавали по "Граф Игнатиев". Подкрепил морната си душа с още паркизан, дал зобец на Николко и ... let the party begins! Смешно ми е само като си представя какво са изпитали влюбените двойки, наслаждаващи се на лятната нощ, видели изплуващия от мрака "кръстоносец", който тичал с кански викове, размахвайки "меча" си. Николко едвам смогвал да го догони. Как и къде са ги хванали куките, не се знае, но (според Николчо) при залавянето им Венци заплашително ги попитал:
- Вие знаете ли кой съм ааазззз???
- Кой си ти бе - запитали ония очаквайки всичко, но не и това:
- Аз съм Кумчо Вълчо и сега ще ви изяяяяммм!!!
Оттук нататък пътят на Венци към Суходол е бил отворен. Николко се отървал само с краткотраен престой в психиатрията...
Срещнахме Венци отново след около месец - два. Никой не го попита за тази история, но той може би се досещаше защо бяха тези игриви пламъчета в очите и скрития кикот зад гърба му. Беше си довел Бате Вени - напълно изпаднал хеви-метъл (впрочем дори това не бе останало от него), събиращ вторични суровини, за да изкара пиенето за деня. Тъжна картинка. По-късно последния почина - цирозата, за разлика от свинския грип, не прощава.
Венци е жив и здрав, даже напоследък се появява по медиите - завалията знае да оцелява, дано живее още дълги години - поне никому не е сторил зло.
Ватмана вече спря да кара Железния кон - вече се отдаде на заслужена почивка като маневрист в депото. Джако се бори с живота, и то доста успешно - воблерите (вид изкуствена стръв за риба) му се продават като топъл хляб, даже кандидатства и за евросубсидии за доразвиване на фирмата. Има си жена и скоро се надява да се клонира. За Фринко, Бранко, Николчо Гнома, Нели Венъмката и другите изрезки от култовото сборище не се е чувало нищо от години (поне аз не съм чул, а като се замисля, може би и не искам).
Моя милост е далеч, спомняйки си с умиление за събитията от онези времена. С Ватмана се чуваме рядко, с Джако също. Всеки пое по пътя си - за добро или за лошо аз реших да напусна родното си място и държава. Не че сега не пия, но гледам да го правя по-рядко, и най-вече не пред сина си, който вече осъзнава много добре значението на думата "пияница" и нямам ни най-малкото желание да ме отъждествява с нея.
Както казват - животът си тече, остават спомените. Весели или тъжни - преценете сами...
Очаквайте скоро "Една разумно изкарана нощ"
|
|