Капки
дата: 14-10-2009 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
Кап……… Кап………… Кап…………
Надигам натежали от съня клепачи. В мрака, отсреща върху раклата, мъждука зеленикавия циферблат на часовника, а луната се блещи през тюленото перденце. Два и половина. Обръщам се на другата страна и се унасям в сладката прегръдка на съня.
Кап… достига за кратко до потъващото ми съзнание, и бързо избледнява…..
Отново се събуждам…. минали са само няколко минути…
Вдишвам от достолепния мирис на старата къща, който неизменно извиква у мен спомени от детството ми…. Зимника, с висящите калъпи бабек, уханията на прясно вино от старата бъчва, и влажната пепел от огнището… Баба ми, приседнала върху някакъв дънер пред пукащите върху една обгоряла тенекия големи червени чушки, и дядо ми – заканително клати пръст към въртящата се около току що издоеното мляко котка.
Кап.....… Звукът, на който до сега не обръщах внимание, и вероятно причината да съм буден в тез късни доби, започна свенливо да свива гнездо в мисълта ми. Кап…… Надигнах се и погледнах през прозореца, но дъжд не валеше. Дори и ветрец не подухваше. Загледах се в странно застиналите клони на старата круша, призрачно разкривени на фона на почти пълната септемврийска луна и мекото и сияние в нощта. Кап…. Натрапчивото капене продължаваше и взе да ме човърка…. Измъкнах се изпод меката завивка и нахлузих някакви дрехи. Отидох до кухничката да погледна, но чешмата си беше суха. От там в банята. Проверих по ред бойлера, казанчето, водомерите, тръбите… всичко си беше съвсем сухо. Кап…. Излязох на двора. Обгърна ме хладината на нощта. Запалих цигара и приседнах на стълбите пред къщата…. От някъде изкряка кукумявка, долетя далечен лай на куче и отново всичко потъна в тишина. Кап.... сякаш по отчетливо се чу. Да. Звукът идваше някъде отвън…. Надигнах се и излязох от двора. До тухлената оградата беше паркирана колата ми, точно под подаващата се наполовина круша навън. Може би капеше роса от клоните по колата. Но не. Нямаше и помен от капки. Кап…. Върнах се обратно, налях си една доза скоч, палнах нова цигара и пак приседнах на стълбите. Облегнах се назад на лакти и се загледах в луната. Бяхме вече втората половина на септември. Както винаги, лятото се беше изтърколило неусетно и докато се обърнеш, то вече си бе отишло. Още месец най-много, и се почваше с дъждовете, мъглите и разкаляните пътища. Кап…. Звукът идваше някъде от ляво. Довърших кехлибарената течност на един дъх, смачках фаса в бетона на стълбите и се вмъкнах в къщата. Разтършувах се из джунджуриите в стария шкаф и намерих един очукан фенер. Пробвах го – светеше. Излязох отново на двора и запристъпях плахо в тъмницата по посока звука.
Кап…. се чу досами мен…
Насочих фенерчето, и какво да видя!
В старото ламаринено корито, подпряно на стената, седи една мишка и яде кромид лук, а от очите и капят едри сълзи….!!!
|
|