Ние
дата: 10-11-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: как да прекараме...
- Искаш ли нещо за ядене?
- Не, мерси!
Мълчание.
- Има кюфтета със сос!
Мълчание.
- Не, мерси! Не съм гладна.
- Много са хубави!
- Не обичам кюфтета със сос и не съм гладна.
Мълчание.
- Малко само ще ти сипя!
- Не искам! Яла съм.
- Лъжеш!
- Не лъжа! Яла съм. Не съм гладна!
- Лъжеш! Какво си яла?
- Моля ти се!
- Кажи де! Като си яла какво си яла?
- О-ф-ф-ф! Салата.
- Не си яла салата.
- Добре, солети!
- Лъжеш и солети не си яла!
- Не лъжа… Остави ме!
- Не може само със солети да се живее? Ти какво – анорексичка ли искаш да станеш?
- Много ти се моля!
- Ще ти сипа малко!
- Не обичам кюфтета със сос.
- Добре – само кюфтето!
- Моооля ти се, бе казах ти, че съм яла салата. Не съм гладна!
- Кога я яде тая салата?
- Преди малко! А ето! Ето ги обелките!
Мълчание. Мълчание. Мълчание.
- Ти… как се пазиш от свинския грип?
Мълчание.Мълчание.
- А?
Мълчание.
- С противогаз! Хахахахахаа!
- Ама на тебе шега ти се струва тая работа! Знам, че нищо не правиш по въпроса. Ама ти не осъзнаваш колко е опасно! Знаеш ли, че симптомите му са същите като на обикновения грип? (всичко това се казва с бързината на светлината и на един отвратителен фалцет)
- Аз нямам симптоми на грип!
- Ама ти това ли чакаш? Ти знаеш ли, че оная учителка дето умря…
- Моля ти се, бе! Остави ме да си дочета статията!
- Не, не! По-безотговорен човек от тебе не познавам! И то към себе си!
Мълчание. Мълчание. Мълчание.
- Я пусни телевизора!
- Пуснала съм го!
- Е увеличи го де! Нищо не чувам!
- Абе чета в момента – не ме занимавай с глупости!
- Увеличи го, че са ми мръсни ръцете!
Мълчание. Мълчание. Телевизора се включва в идилията. Мълчание. Мълчание.
- Да ти сипа поне малко?
- АБЕ МОЛЯ ТИ СЕ БЕ!
Мълчание. Дълго мълчание.
- Я направи по едно кафе!
- А то има… Ама е от мойто! Шварц. (винаги го казва със задоволство)
- 3в1?
- Не.
- Мляко?
- Не.
- Сметана, поне?
- Не.
- Никога няма…
- Иди си купи – стига си давала поръчки!
- Ма какви поръчки – от два месеца не съм се прибирала!
Мълчание.
- Не искам кафе!
- Ако щеш!
Вратата се отваря.
- Намалете малко тоя телевизор! Глухи ли сме тука, бе!
- Ма тя не чува!
- О-о-о какво значение има какво искам аз?!
Той бърка в хладилника.
- Какво става с тоя университет?
- К’во да става?
- Ходиш ли изобщо или като преди?
- Хо…
- Ходиш… кога пръдне гущер!
Излиза. Мълчание.
- Пак отива да си легне. Ей как се не належа тоя човек, бе!... Ама ти наистина трябва да ходиш!
- Къде е т’ва?
- Кое т’ва?
- Т’ва бе!
- Кое?
- Т’ва бе, т’ва!
Намирам пепелника.
Тя сяда срещу мен и пали цигара. Облечена е с дебел вълнен пуловер, дънки и дебели чорапи. Аз съм по рокля. От вратата не ми каза „Здравей!”, а „Ау луда ли си? Ще изстинеш!”.
Гледа в телевизора и знам, че следи това риалити, въпреки че казва, че не знае кое е. Знам и защо той е в другата стая – гледа идиотските предавания на Боян Расате и сие, а може и Discovery Channel (особено, ако е за някоя от световните войни). Знам, че и аз изобщо не съм тук в момента.
Тук сякаш времето е спяло, завъртяло се е и е седнало до тях пред телевизора.
А при мен що така бързо лети? Докато се обърна и е минала и тая година… Що не поседи малко и при мен? Толкова неща искам да продължат по-дълго, а те отлитат, отлитат… Уж дни, месеци, а на мен ми се струват секунди. Или пък да хване да се върне малко назад. Когато още живеех тук и ходех на училище. Когато тихо отварях вратата през нощта да не ме усетят, че се прибирам толкова късно. Когато ги мразех толкова. Що ги мразех? К’во са ми направили? Изтърпяха цялата ми свинщина. Тежък пубертет (а и не само пубертет) : лошо поведение в училище, пиене, наркотици, момчета, скандали, скандали, скандали… Сега - когато най-после съм човек, ме виждат толкова рядко. Липсват ми…
- Мисля, че трябва да използваш маска?
- А?
- Не чу ли до сега какво ти говорих? Маска!
- За коса ли?
- Маска за свинския грип!
Господи…!
|
|