Спомени за онова време или защо хората тъгуват за бай Тошо
дата: 26-11-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
Hай-големият писък по столичните кръчми, забавлението, което пълни със сигурност и най-утрепаните локали, не е мъжкият стриптийз или актуалният силикон на “Пайнер”, а са т.нар. руски вечери
Те по-правилно би трябвало да се наричат съветски, защото или група “Грамофон”, или пенсионираната народна актриса на Руската федерация РаисаПолякова в един глас с пийналата публика римуват “земля в илюминаторе” с “как син грустить о матери”. Накрая веселите пияници изпадат в инфантилен възторг с песента на крокодила Гена от филма за Чебурашка. (Винаги съм се чудил мъжко или женско е това същество и на какво точно се гради приятелството им с Гена.)
Публиката на руските вечери са професионалисти на средна възраст, учителки от елитни езикови гимназии (западни!), кредитни инспектори, частници, истински капиталистически мултимилионери, завърнали се от Лондон юпита. Изобщо хора, които сигурно в детството и младостта си са псували петъчните вечери с програма “Время”. Хора, за които най-вълнуващият миг през изминалия век бе митингът на СДС на Орлов мост.
Откъде тая носталгия по соца и по съветското? Загадка необяснима!
Ами късните фенове на Лили Иванова. А мелодрамата с нейните биографи. По времето на соца Лили Иванова имаше статут на официалната звезда на режима, но тя нямаше истински хитове - популярни през 70-те и 80-те бяха “Щурците”, “Сигнал”, ФСБ, Васил Найденов, “Диана експрес”, дори “Тоника СВ”. Те пълнеха стадиони и зали. Техните песни все още се пеят по пианобаровете и ги повтарят кандидатите за слава. Но сега статут на мегазвезда има Лили Иванова, не Кирил Маричков например. Защото тя бе певицата на режима. Защото носталгията не е по песните на Лили Иванова, а по онова отминало време. Най-лесно е да кажем, че тези хора си спомнят младостта и детството, а то винаги отключва мили спомени. Те, както знаем, са
оборският тор на носталгията
Но тези мъже с костюмите за по 2 бона и песните за крокодила Гена тъгуват за живковизма не защото безвъзвратно е отминал, а защото светът му бе подреден. Имаше лоши правила, които се спазваха. Сега има добри правила, които всеки нарушава. Това създава постоянна фрустрация в големи групи от българското население, научени, че правилата са, за да се спазват. Това е отговорът на загадката.
Сценаристите на “ВИП Брадър” си наумиха за 20-годишнината от падането на режима на Тодор Живков да индуцират скандал между “жертвата” Кошлуков и наследникана “палача” Тодор Славков. Това им е работата, да създават препирни, но този път спорът стана крив,все едно единият говори на немски, другият - на френски, и не се разбират.
Защото е ясно, че Тодор Славков ще обича дядо си, неговия режим и онова време. Да се обърне и да се отрече, е павликморозовщина. Просто е тъпо, още повече заради някакво телевизионно шоу, чиято единствена цел са рейтингточките. Но като вземем повод от риалитито, да видим каква е реалността.
При Тодор Живков по времето на така наречения развит социализъм в България се живееше зле
Повечето хора получаваха около 250 лева месечна заплата. Слоят горна средна класа - добре платените професионалисти, бе много тънък - главно военни и милиционери, малка част от стопанската номенклатура и малко тарикати частници. Истински богати бяха най-висшата партийна номенклатура, “борците на културния фронт” (писатели и кинаджии, архитекти и художници са получавали невероятни хонорари - от порядъка на 100 хиляди социалистически лева), спортистите, както и бармани, свинари, ресторантьори, водопроводчици, чейнчаджии.
Но тези “предприемачи” рискуваха непрекъснато да попаднат в затвора, или да им се случи нещо наистина неприятно. 250 лева заплата по официалния курс правеше 250 долара или 75 по реалния. (Черният курс след 1980 г. бе 4 лева за долар, дотогава бе 3. Но след нахлуването на СССР в Афганистан България бе принудена да плаща по-скъпо за някои доставки и това доведе до значителна инфлация - горивата поскъпнаха два пъти, основните храни с 25% - от 26 стотинки кило хляб стана 32. Законите на пазара веднага промениха и черния курс.).75 долара на месец си бе жива мизерия. Цял месец работиш за 150 шоколадови яйца “Киндер сюрприз”.
В кореком едното бе по 50 цента. Днес шоколадовите яйца са по левче, а хората, които някога са вземали по 250 лева, сега получават поне 600 лева. Значи откъм яйца стандартът им е нараснал 4 пъти! Едни дънки на черно струваха 90 лева. Днес могатда се купят за 12 лв.
Обикновената вафла, която си е същата и преди, и сега, от 7 стотинки (5 ст. бе до 1980 г.) е 30-35 ст. днес. За 600 лв. заплата получаваш близо 2000 вафли.
Тоест, прекарано през валутата вафла, днешната заплата от 600 лева се равнява на доход от 1250 социалистически лева. Заплата като за кандидат-член на Политбюро.
Пазарната цена на една кола от малкия среден клас (лада) бе 15 000 лв. На толкова се продаваха нови автомобили, без да чакаш дълги години ред. Официалната цена бе 7800 лв. Днес един ситроен С 4, който напомня по размери на ладата с двигател 1,3 бензин, е малко над 20 000 лв. Очевидно е, че е много по-достъпен.
Хората които живеят заможно днес ,са повече отколкото бяха при Живков.Животът стана по-вълнуващ.Някога даже на гурбет в Коми не се ходеше току-така.А днес ,щом не ти харесва у нас,хващаш маршрутката за Барселона.Свобода.Свобода има и на изразяването- на практика днес можеш да напишеш и заявиш каквото си искаш- има блогове ,форуми ,анонимни ,жълта преса и т.нт.
Но фактът че едно издание електронно или хартиено ,може да напише някаква невъобразима глупост за даден човек бил той обикновен гражданин ,министър ,президент дори,не носи оная наслада ,като тайно разсазваният виц преди 10 ноември.
Защото го няма риска двама от компанията да напишат донос на сутринта
Да ,забраната да се критикува властта е ужасна ,тайната милиция е отвратително изобретение ,но по времето на Живков имаше правила които се спазваха.За вицове се влизаше в затвора , че и по зле,но това бяха норми в един сравнително подреден свят.
Сегашна България на книга е прекрасна – законите са демократични ,всичко ,даже Мис България се избира с вишегласие.Резултатът е хаос ,никакво спазване на правила - можеш да убиеш трима и не влизаш в затвора , защото си наел добър адвокат и на никого не му пука.При бай Тошо убиец можеше да отърве затвора след катастрофа само ако се казва примерно Фатик Тюркмен и работи в „Кинтекс” ,но това също бе част от реда на ония подреден свят.Такива бяха правилата.
Лили Иванова може да беше официалната на властта ,но тя може да пее ,за разлика от демократично избрания Красимир Аврамов.Човекът глас просто не се случваше ,защото 70-те години бяха върхът в развитието на българската нация.Тогава нашето племе прескочи цивилизационен праг – преминаването към уседнало градско живеене на широки маси.Това случайно съвпадна с развития социализъм.Избуелите таланти се доказваха и получаваха.
Правилата изискваха освен да си верен на идеологията ,но и да си талантлив ,подготвен ,учен ,красив ,за да успяваш в живота.
Днес,стига да имаш богат приятел или татко с 20 бона излишни и да си купиш каквато си искаш титла.Даже историята в най-любимия български филм на всички времена „Оркестър без име” е за некадърната певица Рени ,която прави кариера ,бутайки сексуален рушвет на директор на културен дом.Патосът е в това как тя се проваля и че в живота правилата не бива да се заобикалят .Това е филм ,правен при социализма и неговата морална поука се определя от стотици хиляди съвременници.А живота всеки ден ни предлага по една успяваща Рени и народът почна да тъгува за бай Тошо.
Днес хората живеят по-богато ,по-интересно и по-свободно ,но жалят за ограничения свят на развития социализъм.Уви пълно щастие няма в тоя живот.
|
|