Вътрешното...
дата: 21-12-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: по света и у гъз
Началото на есента, 1988 г
По това време все още живеехме в тоталитарната ера. Бях на 19 години и отбивах така наречената „редовна военна служба” в кашимерията в гр.Елхово.
По това време, аз изобщо си нямах идея какво е това тоталиризъм или демокрация, и всъщност въобще не ме и интересуваха никакви думички завършващи на „изъм” или „ация”. Единственото, което ме интересуваше, беше как да се скатая по надълбоко, така че времето да мине колкото се може по бързо и безболезнено. Изобщо, двете прекрасни години прекарани в родната казарма, формираха в мен един навик, да се движа по посоката на най-малкото съпротивление.
И така, в момента пак бях успял да си осигуря за малко една такава посока. Времето беше прекрасно, бяхме на едно от поредните учения, а аз се бях скатал от някакво занятие и съмнителното удоволствие да търча като изоглавен по баирите и да крещя по новобранците.
В една китна горичка, поседнал до вездесъщия джоган, върху килим от мека тревица и тук таме опадали вече жълти листа, подпрял доволно гърбината си на една от гумите му и притворил клепачи, с блаженство посмуквах една смръдлива "ардичка". Слънчевите лъчи се прокрадваха между клонаците и приятно напичаха. От някъде се обаждаше гугутка, и аз така се бях размазал, че след малко направо щях да се разтека. За съжаление обаче, това ми блаженство не продължи особено дълго. Изневиделица се появи оня лайнар, ротния ми командир Рангелов, с противната си сипаничава муцуна.
-О-о-о, Маринов, скатаваш, а путка майна?! Я скокни отзаде и дай едно вътрешно.
“Отзаде” - означаваше каросерията на камиона. Изгледах го с безкрайна досада, но какво да се прави. Скокнах “отзаде”, както ме бе наредено, и се усетих в този момент, че всъщност и идея си нямам на какво вика "вътрешно". И тъй като вече бях старо куче, реших че е неуместно, да не знам разбираш ли, подобни елементарни неща, пък и предположих, че като го видя въпросното “вътрешно”, ще го разпозная. И така, почнах да отварям поред капаците на десетината съндъка, намиращи се в каросерията. Рових, рових, ама нещо, което да ми заприлича на “вътрешно”, не видях.
- Няяяма-а-а - провикнах се иззад бризента.
- Как ще няма беее, путка майна - отвърна ротния и едновременно с това се озова при мене. Отвори първия му попаднал сандък, забоде ръка вътре и победоносно извади една плоска батерия "Никопол", 9V.
- А кво е това бе, другарю ефрейтор, ммм? - и размаха батерията. И докато гледах недоумяващо, бръкна в същия сандък, извади едно електрическо фенерче, навря го пред очите ми и рече с назидателен тон:
- Това, смотан, е "батерия"! А това - на свой ред пред очите ми се появи никополската батерия - е "вътрешно". Ако трябва си запиши. До кога ще ви уча бе...?!?! Еиййй, ма големи смотаняци сте това софиянците бе. Никога няма да се научите....
P.S.
Че на електрическото фенерче някои викат "батерия" бях чувал, ма никога не се бях замислял как ли викат на батерията в такъв случай. Е, явно тази мисъл вече нямаше никога да ме тревожи, тъй като вече знаех - вътрешно....!
|
|