Все още без заглавие...
дата: 13-01-2010 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря
- Боли ли?
- Не.
- Какво чувстваш?
- Всъщност… нищо.
Навън още беше тъмно и тя не можа да предположи колко е часът. През отворения прозорец влизаше студен въздух, който алчно поглъщаше топлината в стаята. Тя се изправи бавно от пода и отиде да го затвори. Тихият звук на телевизора от съседната стая в тази тишина звучеше като зловещ шепот на неканени гости. Момичето спусна щорите и се обърна към него. Той още лежеше на пода до масата с ръце върху гърдите. Тя не виждаше очите му в тъмното, но чувстваше празният им поглед:
- Добре ли си?
- Да.
- Защо не станеш тогава?
- Остави ме още малко.
- Но…
- Така ми е добре.
Тя извърна глава настрани и стисна устни. Очите й се напълниха със сълзи, които бързо се стичаха една след друга по бузите й. Обзе я силно желание да изтича в другата стая, сякаш в тази имаше нещо, което я душеше, но не смееше да мръдне от мястото си. И тя беше част от тази сделка:
- Плачеш ли?
- Извинявай…
- Не се извинявай за такива глупости.
- Ще станеш ли вече от там? Искам да отидем оттатък… Не мога да стоя повече тук.
- Чувствам се толкова… лек.
- Лек?!
- Да, сякаш току - що съм се родил и няма нищо, което да ми бъде товар…
- Да отидем в хола, моля те!
Той се подпря на лактите си, остана така няколко секунди и се изправи. Тя само това чакаше, с бързи стъпки го улови за ръката и отидоха в хола. Седнаха на дивана и момичето втренчи поглед в него. Изглеждаше толкова спокоен. Предишният му остър и парещ поглед беше заменен от студени, зеленикави, кристални топчета. Беше се разположил удобно на дивана и гледаше безизразно телевизора:
- Защо не говориш?
- Какво очакваш да чуеш? - кристалните топчета я стрелнаха с ледената си празнота.
- Да ми кажеш как се чувстваш.
- Щастлив съм.
- Не ти личи.
- А трябва ли?
- Всичко това ме плаши…
- Тогава да не се беше съгласявала! - изкрещя той в лицето й. - Късно е вече. Аз съм друг човек сега.
- Груб и студен…
- Могъщ и несломим!
- Не трябваше да го правим… Не трябваше…
- Ще цивриш ли сега?! Ако ще правиш драми, махни се от очите ми! Аз няма повече да бъда мачкан и нещастен!
- Да, сега ти ще мачкаш…
- Млъквай!!!
Той отиде в спалнята и тръшна вратата след себе си. Тя закри с ръце лицето си и заплака. Какво направи?... Съгласи се с него да продаде душата си на дявола, за да сбъдне грандоманските си мечти и да бъде богат. Той беше фантаст, който не искаше да се унижава като общ работник, но и не полагаше сили да промени нещата, а все търсеше лесния път. И ето, че го намери. Дяволът никога не отказва да прибави към колекцията си още една заблудена душа, жадна за величие.
Тя избърса сълзите си и тръгна към спалнята. В сърцето си усещаше тежестта на новия живот. Да, нов живот щеше да има, защото нищо не можеше да спре човека зад тази врата. Той нямаше душа, която да има съвест и да чувства вина. На нейното място имаше мания за величие, което щеше да получи на всяка цена.
Тя натисна бавно бравата и отвори вратата. Видя го легнах и дълбоко заспал. На лицето му имаше някаква самодоволна усмивка, сякаш сънуваше новия си живот.
|
|